Решение № 8009 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2016 г.

Решение № 8009 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. против решение № 8130 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 11240/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). В касационната жалба, подадена лично от заинтересованото лице, са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на Комисията за защита от дискриминация със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез пълномощник по делото юрисконсулт Милушева, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "СОТ - Сигнално охранителна техника" ЕООД ("СОТ" ЕООД), чрез пълномощник по делото юрисконсулт Тончева, ангажира становище за недоказано дискриминационно отношение спрямо жалбоподателя. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 8130 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 11240/2015 г. по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на С. С. Т. против решение № 409/03.11.2015 г. по преписка № 249 по описа на КЗД за 2014 г., Петчленен разширен заседателен състав. С решението на КЗД е установено, че спрямо жалбоподателя не е извършено нарушение по смисъла на чл. 21 вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) от страна на управителя на "СОТ" ЕООД при упражняване правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение със служителя С. С. Т. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда (КТ) и е оставена без уважение подадената от С. С. Т. жалба. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че оспореното решение № 409/03.11.2015 г. по преписка № 249/2014 г. на КЗД е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за правилно. Законосъобразен е изводът на съдебния състав относно характера и обхвата на регламентираните в чл. 47 ЗЗДискр. правомощия на КЗД, за които касационният жалбоподател твърди, че са били неправилно упражнени. Правилно първоинстанционният съд е възприел изложените от КЗД съображения във връзка с отправените до нея искания на жалбоподателя С. С. Т.. От всички, формулирани в жалба вх. № 44-00-2401/28.05.2014 г., оплаквания и искания КЗД е компетентна да се произнесе единствено с решение, с което да установи, извършена ли е или не спрямо жалбоподателя пряка дискриминация по признаци "възраст", "лично или обществено положение", с което да е накърнено правото му на труд; съответно при установяване на такова нарушение - да постанови преустановяването му и да наложи предвидените в закона санкции, изразяващи се в глоба за физическите лица и имуществена санкция за юридическите лица (арг. от чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр.). Обхватът на предоставената със закон компетентност на КЗД е очертан посредством нормата на чл. 65 ЗЗДискр. В нея са посочени въпросите, които заседателният състав на КЗД има правомощието да установява и мотивира в своето решение, а именно - извършено ли е нарушение по ЗЗДискр.; кои са нарушителят и засегнатото лице; каква санкция да бъде наложена и в какъв размер; необходимо ли е налагането на принудителни административни мерки, съответно установяване, че не е извършено нарушение на закона и оставяне на жалбата без уважение. Всички други искания на жалбоподателя, наведени пред КЗД и свързани с отмяна на претендираното незаконно уволнение, възстановяване на трудовото правоотношение и присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ, съставляват оспорване законността на уволнението по смисъла на чл. 344 КТ. Съгласно ал. 1 на същия чл. работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението си пред работодателя или пред съда, като ал. 4 определя родовата подсъдност на тези спорове - същите се разглеждат от районния съд. По изложените съображения, като потвърждава изводите на КЗД за единствено допустимото пред нея искане относно установяване наличието или липсата на пряка дискриминация при упражняване правото на труд, АССГ постановява решение в съответствие с приложимата материалноправна уредба, а наведените от касационния жалбоподател доводи в противоположен смисъл следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователно е и касационното възражение, че КЗД се е произнесла по несъществуващо, непредявено от жалбоподателя искане, а именно "установяване на нарушение на чл. 21 ЗЗДискр. при прекратяване на трудовото правоотношение на С. С. Т., по защитените признаци: "лично положение", "обществено положение" и "възраст". Независимо от даваната от самия жалбоподател правна оценка на твърдените от него факти, обстоятелства, искания и възражения, компетентен да подведе наведените фактически твърдения под хипотезата на конкретно приложимата материалноправна норма, е решаващият административен орган, пред който е образуваното съответното административно производство. В съответствие с приложимия закон, КЗД правилно квалифицира оплакването на С. С. Т. като такова по смисъла на чл. 21 ЗЗДискр. вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. Жалбоподателят твърди пряка дискриминация по признак "социално/обществено положение", изразяваща се в прекратяване на трудовото му правоотношение поради това, че е пенсионер, като същевременно във фирмата останали да работят много други пенсионери, които не били уволнени. Така формулирано, оплакването сочи на твърдение за нарушение на нормата на чл. 21 ЗЗДискр., установяваща изискване за равно третиране при едностранно прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя. Следователно, установеното от КЗД и потвърдено от първата инстанция правно основание на формулираното от С. С. Т. искане е правилно. Законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че решението на КЗД е издадено при надлежно установена фактическа обстановка, след изясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, събиране и оценка на относимите доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните в производството. Последното е проведено, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, уредени в чл. 50 - чл. 70 ЗЗДискр., с които нарушения да е накърнено правото на защита на жалбоподателя и които да са довели до постановяване на решение в противоречие с материалноправните норми. Мотивите, с които АССГ отхвърля направеното в първоинстанционната жалба - и потвърдено в касационната жалба - възражение за процесуални нарушения вследствие неспазване сроковете за произнасяне на КЗД, настоящата инстанция намира за правилни и обосновани, поради което същите следва да се подкрепят, без да е необходимо да бъдат преповтаряни. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установяват твърдените от жалбоподателя нарушения на материалния закон, а именно извършена спрямо него дискриминация по защитени признаци "възраст", "лично или обществено положение" с факта на уволнението му. За да се приеме, че е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 4, ал 1 ЗЗДискр., е необходимо да се докаже по-неблагоприятно третиране на лице, извършено по причина на някой от признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Според касатора, като е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, работодателят "СОТ" ЕООД, представляван от своя управител П. В., го е третирал значително по-неблагоприятно в сравнение с триста шестдесет и седемте други служители, които също са придобили и упражнили правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 10.05.2014 г. (датата на влизане в сила на заповедта за уволнение на С. С. Т.), но чиито трудови правоотношения не са били прекратени. Правилно АССГ е преценил, че като е издал процесната заповед за уволнение на С. С. Т., при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, работодателят е упражнил предоставеното му от закона право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, като с това не е допуснал неравно третиране на жалбоподателя спрямо останалите служители, които не са били уволнени. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, че от данните по делото не се доказва наличие на по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. вр. § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., нито на защитените признаци "възраст" и "лично или обществено положение", въз основа на които да е проявено твърдяното дискриминационно отношение. Само по себе си, прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не може да обоснове състав на пряка дискриминация, независимо от броя и възрастта на останалите на работа при същия работодател служители, спрямо които са налице предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Упражняването на субективното право на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор с даден служител на това основание не е обусловено от изискване за сравнение с други служители или излагане на фактически съображения относно избора на конкретния служител. Доколкото жалбоподателят не твърди допусната дискриминация при други обстоятелства, свързани с упражняване правото на труд, извън осъщественото уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, и доколкото последното се основава изцяло на настъпили обективни критерии - придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение, законосъобразно и обосновано АССГ е достигнал до извода, че не се установяват действия по отношение на жалбоподателя, водещи до неравното му третиране на основата на сочените признаци. Качеството "пенсионер", неизменно включващо в себе си и категорията "възраст", е елемент от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, поради което е невъзможно същото да бъде квалифицирано като признак, обусловил дискриминационно отношение, изразяващо се в уволнение именно на посоченото основание. В подкрепа на извода за липса на неравно третиране е и надлежно установеният в процеса факт, че С. С. Т. не е единственият служител в "СОТ" ЕООД, с придобито и упражнено право не пенсия за осигурителен стаж и възраст, чието трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ в периода 01.12.2011 г. - 01.12.2014 г. С оглед гореизложеното, като е възприел за материално законосъобразно решението на КЗД, административният съд е постановил съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на закона. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение на АССГ. Същото е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, установяващи всички факти от значение за решаване на правния спор. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискването на чл. 170, ал. 1 АПК. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, а крайният извод на съда за липса на основания за отмяна на решението на КЗД е мотивиран с подробни и конкретни съображения. На тази база, правилно и обосновано жалбата на С. С. Т. е отхвърлена от първоинстанционния съд, като жалбоподателят е осъден да заплати съдебни разноски в полза на КЗД. Останалите искания на касационния жалбоподател, изложени в т. 3, т. 4 и т. 5 на касационната жалба, не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция, тъй като същите са ирелевантни към предмета на разглеждания правен спор и не попадат в обхвата на упражнявания от Върховния административен съд касационен контрол за законосъобразност на решенията, постановявани от административните съдилища. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на АССГ е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Същото като валидно, допустимо и правилно следа да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното от всяка от ответните страни в настоящото производство искане, в полза на Комисия за защита от дискриминация и "СОТ - Сигнално охранителна техника" ЕООД следа да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя, в размер по 100.00 (сто) лева за всяка от ответните страни, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение