Решение № 6576 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14263/2014 г.

Решение № 6576 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14263/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Пламен Милков Николов, от гр. София, за отмяна на влязло в сила определение № 7767/9.06.2014 г. по адм. дело № 4469/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила определение № 107/22.01.2014 г. по адм. дело № 2496/2013 г. на Административен съд - Бургас, на основание чл. 239, т. 3 и т. 5 от АПК. Ответникът: Станислав Хрусанов, на длъжност ППД при РУ "Полиция" - гр. Созопол, редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира искането за отмяна на влязло в сила определение, за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, срещу подлежащ на отмяна акт по чл. 237, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С определението на 3-членния състав на ВАС, пето отделение, чиято отмяна се иска, съдът е оставил в сила определение № 107/22.01.2014 г. по адм. дело № 2496/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Пламен Милков Николов, против Заповед за задържане на лице рег. № 118/4.09.2013 г., постановена от Станислав Костадинов Хрусанов, на длъжност ППД при РУ "Полиция" - гр. Созопол, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и е прекратено производството по делото, като недопустимо, поради просрочие на жалбата. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая искателят се позовава на тази разпоредба, имайки предвид извършената подправка в т. 1 и т. 2 на документ - декларация /приложение № 1 към чл. 14, ал. 2/, на стр. 8 от първоинстанционното дело, в частта на изписаната дума "желая", която е поправена на "не желая", в резултат на която е останал без правна защита - адвокат, който да му разясни правата и евентуално да подаде жалба срещу заповедта за задържане, т.е. поддържа се наличие на предложение първо на чл. 239, т. 3 от АПК. В тази хипотеза установяването на посоченото основание следва да стане с влязла в сила присъда или решение на съд, каквито не са представени от искателя. Освен това определението, чиято отмяна се иска, не се основава на тази декларация, каквото е изискването на чл. 239, т. 3 от АПК, а се основава на просрочие на жалбата, поради пропуснат срок за обжалване на заповедта. Изводът е, че искането за отмяна на това основание, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателят се позовава, на наличие на втората хипотеза от посочените в разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, а именно, че не е бил надлежно представляван. От извършената проверка се установява, че пред първоинстанционния съд искателят, като оспорващ, е бил представляван от служебно назначен адвокат от АК-Бургас, в лицето на адв. Иван Стоянов, на основание разпореждане № 6436/1.11.2013 г. по адм. дело № 2496/2013 г. на АС - Бургас, с което е допусната правна помощ във вид на процесуално представителство на Пламен Милков Николов по цитираното адм. дело. В проведеното с. з. на 14.01.2014 г. по същото адм. дело, искателят Николов е бил представляван от този служебен адвокат Стоянов, който е пледирал в негова защита, за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. В производството пред 3-членния състав на ВАС, по повод частната жалба срещу прекратителното определение на АС - Бургас, искателят не е представляван от адвокат, но такова не е било необходимо, поради разглеждането й в закрито заседание. От изложеното следва, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, в хипотезата на ненадлежно представителство, е също неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия