Решение № 7866 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, представлявана от председателя, чрез процесуалния си представител Д. Дуевски, против Решение 12795/25.07.2024г. , постановено по адм.д.504/2024г. по описа на Административен съд София град, с което съдът по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД е прогласил за нищожно РешениеЖ-899 от 25.10.2023г. на Комисията на енергийно и водно регулиране/КЕВР/, с което са дадени задължителни указания на Електроразпределение ЮГ ЕАД по прилагането на закона, по аргумент отчл.22,ал.1 във вр. с чл.22,ал.5 от Закона за енергетиката/ЗЕ/. Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно и необосновано, поради неправилно тълкуване на материалния закон и иска от касационната инстанция да постанови друго, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт и да потвърди законосъобразността на Решение Ж-899/25.10.2023г. на КЕВР. Оспорва се като неправилен, необоснован и в противоречие със събраните доказателства изводът на административният съд, че РешениеЖ-899 от 25.10.2024г. на КЕВР е акт, с който Комисията се е произнесла извън своята компетентност. Твърди, че при решаване на спора съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Навеждат се доводи, че в действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт , че нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен. Изтъква се, че единствено разпоредбата на чл.173,ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност на административния орган, издател на акта. Според касатора, РешениеЖ-899/25.10.2024г. на КЕВР е постановено от компетентен орган, в рамките на предвидената му компетентност. Позовава се на чл.10 от ЗЕ, съгласно която правна норма Комисията е независим специализиран държавен орган, който регулира дейностите в енергетиката, както и че правната регламентация на произнасянето на КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл.22 и чл.75,ал.2,чл.76 от ЗЕ , чл.142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката/НЛДЕ/. Сочи, че по силата на чл.22,ал.1 от ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност, като съгласно чл.22,ал.7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се урежда в НЛДЕ, където в чл.147 от тази наредба е регламентирано, че Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. Позовава се на практика на Върховен административен съд, че произнасянето с подобен род актове от КЕВР е в рамките на материалната компетентност на Комисията и че се касае за специфичен вид обществени услуги, както и че регулаторните функции на КЕВР включват и задължението да разглежда жалби на клиенти по повод изпълнение на задълженията на доставчиците на електрическа енергия. Подчертава, че е константна съдебната практика на ВАС, че решения на КЕВР, с които на електроразпределително дружество е указано да анулира неправилно начислени количества електрическа енергия , поради допуснати процедурни нарушения , представляват случаи , в които Комисията се произнася в рамките на материалната си компетентност, тъй като се касае за специфичен вид обществени отношения, които са изведени от свободния граждански оборот и са предмет на регулиране именно на КЕВР . Счита, че в конкретния случай Комисията се е произнесла по спор, свързан с правилното прилагане на разпоредбите на ПИКЕЕ при коригиране на сметките на клиента за консумираната електрическа енергия, че правилно Комисията е разгледала подадената жалба и е издала обжалваното решение, с което на основание чл.22,ал.1 и ал.7 от ЗЕ, във вр. с чл.147,ал.1 от НЛДЕ КЕВР е дала задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД. Намира, че с оглед правомощията, с които разполага Комисията е постановила законосъобразно решение, в рамките на материалната си компетентност, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. КЕВР е категорична, че е единственият компетентен орган да разгледа и прецени дали електроразпределителното дружество е изпълнило правилно процедурата по ПИКЕЕ и при установено несъответствие с процедурите на ПИКЕЕ да укаже анулиране на начислените количества електрическа енергия. В обобщение, касаторът счита, че РешениеЖ899/25.10.2023г. на КЕВР е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на материалния закон и липса на нарушения на административното производство, поради което обжалваното Решение12795/25.07.2024г. по адм.д.504/2024г. по описа на АССГ е незаконосъобразно. КЕВР моли касационната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, да потвърди като правилно и законосъобразно РешениеЖ-899/25.10.2023г. на КЕВР, както и в полза на Комисията да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение за две инстанции. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК115552190, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, представлявано от пълномощника Е. Вълчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира решението на АССГ за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правилна. Сочи, че не са налице касационни основания по смисъла на чл.209 , т.3 от АПК. В депозиран писмен отговор на касационната жалба ответникът излага доводите си за правилност на решението на АССГ по отношение преценката за компетентност на КЕВР, за съответствието на съдебния акт с материално-правните изисквания за извършване на корекции. В заключение, Енергоразпределение ЮГ ЕАД моли касационната инстанция са остави в сила Решение12795/25.07.2024г. по адм.д.504/2024г. по описа на АССГ - като правилно, обосновано и постановено в съответствие материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли касационната инстанция да остави в сила Решение 12795/25.07.2024г. по адм.д 504/ 2024г. по описа на Административен съд София град като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и в полза на ответника да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции. Настоящият съдебен състав като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване е Решение12795/25.07.2024г., постановено по адм.д.504/2024г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е обявил за нищожно Решение Ж-899/25.10.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, изпратил е на Комисията за енергийно и водно регулиране преписката по жалба с вх.Е-11К-00-20/27.07. 2023 г., подадена от К. Й. Ж., срещу Електроразпределение Юг ЕАД, за ново разглеждане, като е определил едномесечен срок за издаване на акта, който срок започва да тече от датата на влизане в законна сила на съдебното решение. Със същото решение е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Юг" ЕАД, разноски в размер на 700лева. За да постанови съдебния акт, Административен съд София град, анализирайки събраните доказателства е намерил, че в конкретния случай Комисията за енергийно и водно регулиране е извършила проверка на относимите към жалбата на К. Ж. обстоятелства: как са определени съответните количества електрическа енергия (клиентът се е оплакал от приложената цена за 1 kWh ) и как е извършено изчислението в издадената от "Електроразпределение Юг" ЕАД справка за коригиране на сметката за електроенергия, и вместо а даде указания относно приложимия начин на определяне на електрическата енергия, се е произнесла с решение, с което е обявила, че ползвателят няма да заплаща електрическата енергия, консумирана в периода 23.04.2023 г. - 26.05.2023 г. Счел е , че Комисията за енергийно и водно регулиране, след като е приела, че доставчикът на енергия неправилно е приложил начин на определяне на задълженията на клиента, по предвидените в чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия порядък, е следвало да посочи как да се определи задължението на клиента и има ли той изобщо неуредени задължения, но под формата на произнасяне по административно-правен спор, комисията фактически е постановила, че клиентът не дължи заплащане на използваната от него електрическа енергия поради това, че електроразпределителното дружество неправилно е приложил чл.56 от ПИКЕЕ, който извод принципно е верен, с оглед възприетото в съдебно-техническата експертиза, но според съдебната практика на КЕВР /налична и по делото/ в подобни случаи, когато пред Комисията е бил повдигнат гражданскоправен спор относно дължимостта на определена сума, КЕВР не е компетентна да се произнесе, поради което производството трябва да се прекрати. Административен съд София град се е аргументирал, че регулаторният орган не се е съобразил, че като е наредил анулиране на паричното задължение за клиента, всъщност е решил облигационен спор, за което не е оправомощен като по този начин Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла с нищожно решение - извън възложената й компетентност, при липса на основание, при положение, че в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не се уреждат случаи, при които клиентът се освобождава от заплащане на консумираната в присъединения към мрежата обект електроенергия. Посочил е, че действително фактурата е данъчен документ, който може да бъде анулиран от неговия издател, ако е погрешно съставен или е поправен (чл.93 ЗДДС), но въпросите, свързани с не/изпълнението на задълженията на мрежовия оператор по отношение на другата страна по договора, съответно, с наличието/липсата на парично задължение на ползвателя на електрическата енергия, се решават от гражданския съд в исково производство. Констатирайки нищожност на оспореното решение на КЕВР съдът е обявил тази нищожност на атакуваното решение и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат съобразени дадените в задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото решение, определяйки, на основание чл.174 от АПК, едномесечен срок за издаване на от административния орган на съответния административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните доводи за нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда за нищожност на решението. Безспорно е, че оспорваното пред административния съд Решение Ж-899/ 25.10.2023г е постановено от компетентен орган, в рамките на предвидената му компетентност. Несъмнено КЕВР е независими специализиран държавен орган, който регулира дейностите в енергетиката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и административно производствените правила, регламентирани в чл. 22 и чл. 75,ал.2 и чл.76 от ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на КЕВР. Основният спорен въпрос е дали при постановяване на процесното решение Комисията не е излязла извън правомощията си и дали под формата на произнасяне по административно-правен спор, Комисията фактически не е постановила, че клиентът не дължи заплащане на използваната от него електрическа енергия поради това, че електроразпределителното дружество неправилно е приложило чл.56 от ПИКЕЕ тоест дали КЕВР не е излязла извън правомощията си и чрез въпросното решение не е решила един облигационен спор, за което не е оправомощена. Анализът на събраните в хода на съдебното производство доказателства обосновава извод за неправилност на решението на АССГ относно компетентността на КЕВР да издаде Решение Ж-899 от 25.10.2023г. доколкото, с решението КЕВР е дало указания в рамките на правомощията си дали от страна на електроразпределителното дружество правилно е изпълнена процедурата по ПИКЕЕ, а не е решило облигационен спор. Въз основа на всестранно и пълно изяснена фактическа обстановка, Комисията обосновано е приела, че при упражняване на правото на лицензианта за извършване на корекция по ПИКЕЕ не е установено неизмерване или непълно или неточно измерване на електрическата енергия , консумирана от К. Ж., клиент на Електроразпределение юг ЕАД, клиентски номер 1000254197 и неправилно от страна на лицензианта по отношение на клиента е приложен чл.56 от ПИКЕЕ. Основателни са доводите на касатора, че Комисията е издала Решение Ж-899/ 25.10. 2023г. на КЕВР в рамките на правомощията си, доколкото съгласно нормата на чл.62 от ПИКЕЕ контролът по спазване на ПИКЕЕ е част от контрола за изпълнение на условията на издадените от КЕВР лицензии. Безспорно е, че разпоредбата на чл.63 от ПИКЕЕ регламентира, че всички спорове, възникнали във връзка с прилагане на ПИКЕЕ се решават от КЕВР и по реда на Закона за енергетиката, и че конкретния административен акт е издаден именно при упражняване на тези правомощия на Комисията. Неправилен, а и неверен е направеният от първоинстанционния случай извод, че в конкретния случай под формата на произнасяне по административно-правен спор комисията фактически е постановила, че клиентът не дължи заплащане на използваната от него електрическа енергия поради това, че електроразпределителното дружество неправилно е приложило чл.56 от ПИКЕЕ. Установява се по безапелационен начин, че електроразпределителното дружество неправилно , без да са налице предпоставките за това, е издало справка, с която е коригирано количеството на използваната от клиента електрическа енергия, като корекцията не е извършено при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените условия - неизмерване или непълно или неточно измерване на консумираната от клиента електрическа енергия. Регулаторният орган не е наредил анулиране на парично задължение на клиента, а в рамките на правомощията си е разпоредил коректно да бъде определено количеството консумирана електроенергия от клиента, като от издадената справка бъдат изключени количествата електроенергия, за която за конкретния период е установено, че е използвана, но не е измерена или която доставена електрическа енергия е била непълно или неточно измерена от измервателния уред на конкретния клиент. Промяната сумите, които би дължал клиента за използваната от него ел. енергия, в резултат на правилното и законосъобразно изготвяне на справка за консумиран ел.енергия, е последващ резултат от изпълнението на задълженията на доставчика на електроенергия, регламентирани в ПИКЕЕ, но не е и не може да бъде квалифицирано като решаване на облигационен спор от КЕВР, извън компетентността й. Издавайки Решение Ж-899/25.10.2023г. КЕВР е действала в рамките на правомощията си да прецени изпълнило ли е задълженията си Електроразпределение Юг ЕАД по преизчисляване на използвано от клиент количество електроенергия, в съответствие с ПИКЕЕ, поради което е постановения акт не е нищожен като издаден извън възложената на Комисията компетентност, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че неправилно АССГ е приел, че в случая от страна на КЕВР е наредено анулиране на парично задължение на клиента и че с обжалваното решение клиентът се освобождава от заплащане на консумираната в присъединения към мрежата обект електроенергия. Както вече бе посочено, Комисията е разпоредила електроразпределителното дружество да отчете правилно и в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ използваната от клиента електрическа енергия за конкретния период и след това да определи паричното задължение на клиента за реално използваната от него електрическа енергия. Въпросите има ли клиентът облигационни задължения по отношение на електроразпределителното дружество във връзка с използваната ел. енергия са извън предмета на конкретния правен спор и от страна на Комисията липсва каквото и да е произнасяне по въпроси, извън компетентността й, още по- малко е разпоредено да бъде анулирано облигационно задължение на клиента . По изложените съображения настоящият касационен състав на Върховен административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо това да бъде отхвърлена жалбата на електроразпределителното дружество. При този изход от спора, на касатора се дължат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както са поискани, в общ размер на 300 лв. На ответника не се следват съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение