Решение № 5079 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10962/2010 г.

Решение № 5079 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10962/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Бойко Атанасов Войнов от град София срещу Решение № 78 от 1.02.2010 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 11-ти състав, постановено по адм. д. № 75/2009 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 20005827/9.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, офис "Център", потвърден с Решение № 1922/20.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" град София за определени задължения за периода на 2006 г., както следва: данък по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 490 лв. и лихва върху сумата в размер на 162,85 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил направените в жалбата възражения, не е съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се отмяна на решението, отмяна на актовете на данъчната администрация и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София - оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище от процесуалния му представител юрк. Шинов и в съдебно заседание, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, предвид на заключението на експертизата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е бил Ревизионен акт № 20005827/9.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, офис "Център", потвърден с Решение № 1922/20.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" град София. Със същия, поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От фактическа страна е установено в хода на ревизионното производство следното: Ревизионното производството спрямо Бойко Войнов е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1865 от 15.05.2007 г., издадена от Мария Георгиева Рангелова - началник сектор "Ревизии" в дирекция ДОК на ТД на НАП за установяване на задълженията му за данъци върху доходите в качеството му на физическо лице и за вноски за държавно обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2001 г. до 31.12.2006 г. Служебно са събрани преписи от годишните данъчни декларации на жалбоподателя за процесните периоди от 2001 г. - 2006 г., ведно с приложените към тях служебни бележки за изплатени доходи, застрахователни полици, акт за обявяване на стипендия и протоколи за одобряване на стипендиант. С акта са определени данъчни задължения и съответните лихви, както следва: за 2001 г. данък общо доход (ДОД) - 8338.20 лева и лихва - 8114.76 лева; за 2002 г. ДОД - 7.3 лева и лихва 55.31 лева; за 2003 г. - ДОД не е определен (0), но е начислена лихва в размер на 448.43 лева. За същата година 2003 г. е установено, че жалбоподателят е надвнесъл данък в размер на 746.30 лева. За 2004 г. - е определен ДОД - 0.69 лева и лихва в размер на 89.97 лева; за 2005 г. ДОД - 117 лева и лихва в размер на 40.13 лева; за 2006 г. - ДОД 1293.95 лева и 445.94 лихва, както лихва за периода от 10.10.2008 г. до 5.02.2009 г. в размер на 460.26 лева. С атакуваното съдебно решение, АССГ е отменил по жалба на Бойко Атанасов Войнов от град София, Ревизионен акт № 20005827/9.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, офис "Център", потвърден с Решение № 1922/20.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" град София, в частта на определените задължения за данъци и лихви за данъчни периоди 2001 г. и 2003 г., както и в частта на определените лихви за забава върху сумата от 2209.29 лева за периода от 16.05.2005 г. до 14.09.2005 г. за данъчен период 2004 г. Отхвърлил е жалбата на Бойко Атанасов Войнов от град София против Ревизионен акт в останалата обжалвана част за данъчни периоди 2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Спорно в настоящето производство е ползването на данъчното облекчение по чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "к" от ЗОДФЛ (отм.) относно основанието и размера на задължението за данък върху дохода на физическото лице. Същевременно, в касационната жалба не се излагат аргументи и мотиви, касаещи именно този материално-правен спор, а се повдига въпрос за обстоятелство, касаещо погасяването на част от задължението по ЗОДФЛ, така както е установено с РА. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице Атанасов, Съдът е приел за компетентно изготвено, обективно и безпристрастно дадено. Съдът го е кредитирал изцяло, досежно установяване размера на декларирания от жалбоподателя доход по ЗОДФЛ (отм.) за съответната година, размера на дължимия от него данък върху доходите, размера на внесения такъв, на дължимия и надвнесения ДОД, както и дължимите лихви за забава от страна на жалбоподателя, респективно от страна на данъчната администрация за невъзстановен в срок надвнесен данък. За данъчен период 2006 г. спорът по делото е правен и произтича от непризнато в ревизионния акт ползвано данъчно облекчение по чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "к" от ЗОДФЛ (отм.). Декларираната от жалбоподателя сума - 3347 лева за 2006 г. представлява предоставена стипендия на Александър Войнов за обучение в българско частно училище. Данъчните органи са приели, че не следва да се приспадат от доходите му за съответната година. На тази база се получава и разликата между декларираните и определените с РА данъчни задължения. Органите по приходите и ответника, в качеството му на решаващ орган счита, че така изплатените суми не могат да се ползват като данъчно облекчение на основание чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "к" ЗОДФЛ (отм.). Жалбоподателят твърди, че не са налице законови основания за този извод и че на практика недопустимо се променя волята на данъчно задълженото лице, учредило стипендията. Съдът в атакуваното Решение е приел, че не се следва данъчното облекчение, тъй като не са изпълнени законовите изисквания. Този извод на Съда е правилен. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1, буква "к" от ЗОДФЛ (отм.) данъчно облекчение в размер до 10 на сто може да се ползва от данъчнозадължените лица при условията на извършено дарение в полза на "учредените и предоставените стипендии за обучението на ученици и студенти в българските училища". Въпреки че в законодателството ни не се съдържа легална дефиниция на понятието "учредяване на стипендия", настоящият състав на Върховния административен съд счита, че неговият смисъл изключва като такова да бъде разглеждано предоставянето на определена парична сума с цел обучение на произволно избрано или определено въз основа на известни единствено на данъчния субект критерии лице, имащо качеството студент или ученик в българско училище. Целта на законодателя при въвеждането на данъчните облекчения по чл. 28 от ЗОДФЛ (отм.) е да се даде възможност на данъчнозадължените субекти да спестят данък в случаите, когато те чрез предоставянето на част от своите доходи фактически осъществяват функции, присъщи принципно на държавата - подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители, насърчаване на културната и образователната дейност и т. н. Учредяването на една стипендия по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1, буква "к" от ЗОДФЛ (отм.) също следва да има точно определено социално предназначение - поощряването на ученици и студенти с оглед определени техни качества, като даровитост, липса на финансови възможности, както и други подобни, установени отнапред критерии. Тази цел не би могла да се реализира без система от публично оповестени правила относно реда и условията за предоставянето на стипендията. Това тълкуване е в съответствие и с чл. 94 от Закона за висшето образование, съгласно който размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите за случаите, когато стипендията се предоставя от физическо или юридическо лице, се определят от волята на дарителя. Установяването на определени критерии от страна на дарителя за получаването на дадена стипендия обаче не означава пренебрегване на горепосочените цели на стипендията, нито отменя изискването тези условия да бъдат предварително и публично обявени. Легалното понятие "кандидатстване за стипендии" в чл. 94, ал. 1 от ЗВО се обезсмисля на практика, ако критериите за получаването им зависят единствено от волята на дарителя, който ги предоставя директно на избрани от него конкретни лица. Студентите и докторантите не биха могли да кандидатстват за стипендии, които не са обявени и за които следователно не знаят, че съществуват. Ето защо дарението следва да бъде направено на българско училище или друго лице, което е учредило и предоставя стипендии на учащи се по определени, публично оповестени, правила и процедури, посредством които се реализират заложените в закона цели. В този смисъл следва да се разбира въведеното от законодателя понятие "учредени стипендии". Ако то се тълкува в по-широк смисъл, използването му в текста на чл. 28, ал. 1, т. 1, буква "к" би било излишно, тъй като законодателят би постигнал същия ефект с използването на израза "предоставените стипендии" вместо "учредените и предоставените стипендии". Още повече, че допускането на възможността за предоставянето на стипендии единствено въз основа на "въведени" от самия дарител критерии (например роднинска връзка) би довело до множество случаи, при които на практика резултатът от ползването на данъчно облекчение ще бъде спестяването на данък върху средствата за обучение на чл. от семейството, докато в общия случай издръжката на обучението на чл. от семейството е от обложени доходи. Очевидно такава практика не би била в съответствие с целта и социалното предназначение на правната норма на чл. 28, ал. 1, т. 1, буква "к" от ЗОДФЛ (отм.). Да се приеме противното означава да се даде възможност на всяко данъчнозадължено лице под формата на взаимно учредяване на стипендии един на друг (за близки и познати - ученици и студенти) да може да намалява своя облагаем доход, което ако беше така, законодателят би го предвидил изрично чрез предоставяне на данъчно облекчение за всяко българско семейство, издържащо ученик или студент. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. Същият е представляван от юрисконсулт в касационното производство и се присъжда сумата от 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,