Решение № 733 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2015 г.

Решение № 733 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. К." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от адв. П. К. срещу Решение № 1632 от 15.07.2015 г., постановено от Административен съд - гр. В. по адм. д. № 97 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-18-1401016-091-01/7.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 799/22.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчен период м. 12.2013 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 286,04 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-18-1401016-091-01/7.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 799/22.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчен период м. 12.2013 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 286,04 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Извод на съда е за законосъобразност на Ревизионен акт № Р-18-1401016-091-01/7.10.2014 г. издаден от органите по приходите на ТД НАП В., с който на "Б. к." - ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13286,04 лв. и за невнесени задължения за данъци са начислени лихви, тъй като не е доказано нито предаването на стоката, нито използването на стоката в икономическата дейност на предприятието, но и изискването на материалния закон за наличието на реална доставка. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните фактически и правни изводи са обосновани и съответстващи на материалния закон. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. З. при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателят да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. З. възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: За да откаже право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, ревизиращият орган е приел, че липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, поради липсата на доказателства за производството на стоката от прекия доставчик, съхранението й и транспортирането й. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че независимо от процесуалната активност на страната, не се установява получаването на слънчоглед, за което е издадена фактура на 16.12.2013 г. от ЕООД "Д. а.". Посочено е че не се установява наличието на склад в с. З., собствен или нает от ЕООД "Д. а.", следователно не може да се установи мястото, на което се намира слънчогледа, и на което съгласно приемо-предавателния протокол управителите на двете дружества са постигнали съгласие, индивидуализирали са родовоопределената вещ и са приели, че именно това са 104,450 тона слънчоглед, предмет на сделката. Не е ясно как е претеглена стоката, при условие, че в приемо-предавателния протокол изрично е посочено, че количеството на стоката е установено окончателно според кантара на склада. Общоизвестен факт е, че слънчогледа след прибирането му от полето е в насипно състояние. Недоказано е и съхранението на слънчогледа в периода м. 12.2013 г. - м. 03.2014 г. между покупката му от EООД "Б. к." и твърдяната последваща продажба. Липсват доказателства за наличие на склад в с. З., с размери и характеристики, позволяващи съхранение на слънчоглед и данни този склад да се ползва от ЕООД "Д. а.". По отношение на последващата продажба на слънчогледа на ЕООД "Д. Т. И." и транспортирането за сметка на същия от ЕООД "С. г.", правилно и законосъобразно съдът е приел за недоказани. Отново липсват доказателства за физическото присъствие на управителите на дружествата при подписване на приемо-предавателните протоколи, за претегляне на стоката, за мястото на съхранението и предаването на слънчогледа. Липсват доказателства и за начина на товарене на зърното и за транспортирането му. При извършената насрещна проверка на превозвача, същия представя само една товарителница, издадена в периода 20-30.06.2014 г. и тя е с различни изпращач и получател, с различен маршрут /З. - П./, различна стока - ечемик - и различно количество - 26,060 кг. Представените експедиционни бележки са в противоречие с доказателствата, изходящи от превозвача, поради което и не следва да бъдат кредитирани. Липсват данни за претегляне на стоката, което е в противоречие с отразеното в приемо-предавателния протокол. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от събраните доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин реалност на доставките. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се уважи в размера на 928,78 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,