Решение № 6081 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 709/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът Ю. Х. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, със съдебен адрес: гр. Харманли, [жк], РПЦ на ДАБ при МС, чрез адв. П. Желев, обжалва Решение5391/05.12.2024г., постановено по адм.д.1136/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което решение е отхвърлена жалбата му против решение на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ поради наличие на изключваща клауза по чл.12, ал.2, т.3 от ЗУБ. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материално-правни разпоредби, че е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора, при постановяване на решението си Административен съд- Хасково не се е съобразил с представените доказателства, приел е безкритично и без анализ на допълнителни данни от други източници, освен изложените в решението на ДАБ - че ситуацията в област Халеб, където Ю. Х. М. е живеел преди да напусне Сирия - е безопасна. Счита, че изводите на решаващия съд относно настоящата ситуация в Сирия са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, публикувана на интернет страницата й, която методология изисква цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което е свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Подчертава, че в обжалваното решение като единствен източник е посочена справката, изготвена от самата ДАБ, като не са посочени източниците, които са използвани за изготвянето й . Намира, че е налице основание за отмяна на обжалваното решение на Административен съд Хаскова, тъй като анализът на изложената в съдебния акт обстановка за ситуацията в провинция Халеб е непълна. Изтъква, че провинция Халеб е разделена на зони, контролирани от бунтовнически въоръжени групировки, действащи срещу официалното сирийско правителство и на няколко отделни области и анклави, контролирани от кюрдските сирийски демократични сили /SDF/ и свързаните с тях отряди за защита на народа / YPG/. Посочва, че бунтовническите групировки контролират северните части на провинцията, включително районите в съседство с турската граница в окръзите Африн, Азаз, Ал Баб и Джарабулус и районите, западна от град Халеб, граничещи с контролираните от другите бунтовнически групи райони в провинция Идлиб. Подчертава, че провинция Халеб от Африн до Ал Баб и Джарабулус е контролирана от подкрепяната от Турция сирийска национална армия /SNA/, а регионите в западната част са под контрола на групировката Хаят Тахрир ал Шам/HTS /. Акцентира върху обстоятелството, че в доклад от януари 2023г. се посочва, че клетки на Ислямска държава /ИД/ винаги са присъствали в южната част на Халеб, макар и с ниски нива на активност, но завръщането към тактиката на засади в района през декември 2022г. означава, че ИД укрепнала и смела е в този регион. В жалбата се навеждат и доводи, че официалното правителство на Сирия, падналият режим на Башар Асад, контролирал централната и южната част на провинцията, включително и магистралата Дамаск - Халеб /М5/ и нейните непосредствени околности, но че след настъпването на групировката Хаят Тахрир ал Шам тези части вече се контролират от силите на тази групировка. Твърди се, че сирийските демократични сили /SDF/ и свързаните с тях Отряди за защита/YPG / контролират и/ или имат присъствие в гр. Халеб, конкретно кварталите Шейх Максуд и Ашрафия , в района на Тал Рифат на север от град Халеб и в Манбидж и Айн ал Араб/Кобане/ в източните райони на провинция Халеб. Подчертава се още, че през периода 1август 2022г. 28юли 2023г. в провинция Халеб е имало 2735инцидента със сигурността, регистрирани от ACLED, от които 551 са битки , 1717 са насилие с експлозиви/дистанционно насилие/, а 467индицента са насилие срещу цивилни , както и че инциденти със сигурността са регистрирани във всички окръзи на провинцията, като най-голям брой са документирани в Джебел Саман - 901, 19 от които насилие срещу цивилни , Азаз 646 инцидента, от които 57 насилие срещу цивилни и Африн - 515 инцидента, от които 261 насилие срещу цивилни , а най-малко инциденти 6, от които 3 насилие срещу цивилни са регистрирани в окръг Ас Сафира. Акцентира се върху обстоятелството, че Халеб регистрира най-голям брои инциденти със сигурността от всички провинции в Сирия, като в периода от 1август до 30ноември 2023г. от общо 4381индидента със сигурността, докладвани в Сирия, 1077 са станали в Халеб, което представлява средно 62 инцидента на седмица. Касаторът посочва и че през цялата 2021г. Сирийската мрежа за човешки права/Syrian Network for Human Rights SNHR/ е регистрирала 231 смъртни случаи на цивилни в провинция Халеб, през 2022г. цивилните жертви са 2241 а в периода август 2022г. юли 2023г. са документирани нови 171 цивилни жертви, 115 от които губят живота си в хода на мигрантско пътуване към Европа. Сочи се, че на 29 март 2024г. най-малко 36 души загиват при израелски въздушни удари близо до сирийска град Халеб, съобразно съобщения, направени от информационните агенции, като базираната във Великобритания Сирийска обсерватория на правата на човека / SOHR/ твърди, че целите са оръжейни складове, разположени близо до летището в Халеб и използвани от подкрепяната от Иран ливанска въоръжена групировка Хамас , а Израел не коментира атаки срещу Сирия. Ю. Х. М. намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение като неправилно, а именно съдът не е взел предвид, че в множество свои решения ЕСПЧ приема, че отправната точка при разглеждане на исканията за международна закрила следва да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г, които понастоящем до голяма степен са включени в правото на ЕС посредством Квалификационна директива /2011/95/ЕС/ и в което право е реципиран и принципът забрана за връщане- non refoulement . Подчертава се, че Квалификационната директива въвежда в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна закрила, като това включва и забраната за връщане, съгласно чл.33 от Женевската конвенция от 1951г. Позовава се на чл.18 от Хартата за основните права на ЕС, която гарантира правото на убежище, което включва зачитане на принципа забрана за връщане , както и на чл.19 от Хартата, в която се регламентира, че никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която може да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Сочи, че по силата на чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ се налага абсолютна забрана за всяко връщане на лице, което е изправено пред действителен риск от отнасяне противоречащо на тези разпоредби и че тази защита е различна от защитата от преследване, посочена в Женевската конвенция от 1951г. Позовава се на практиката на ЕСПЧ, съобразно която чл.3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Подчертава, че по силата на чл.3 от ЕКПЧ държавата, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, носи отговорност, когато е извършено принудително връщане в случаи, при които се били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезания или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата , в която е било върнато. За касатора решението на Административен съд-Хасково е неправилно и поради това, че съдът не е взел предвид при постановяване на решението си, че е призната и нуждата от закрила на лица, чиито основания за предоставяне на убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава бежанци sur place . Аргументира се, че съгласно чл.5 от Квалификационната директива изрично следва да бъде обсъждан и въпросът за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Посочва, че съгласно същата норма основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основава и на събития настъпили след като молителят е напуснал държавата си на произход. Изтъква, че втората хипотеза касае случаите, когато основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основават на дейности, извършани от молителя след неговото заминаване от държавата на произход, особено ако се установи, че дейностите, на които се основава молбата представляват израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата на произход. В касационната жалба се сочи още, че Квалификационната директива урежда и субсидиарна закрила на лицата, които не могат да бъдат определени като бежанци, но които, ако бъдат върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, ще бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция/чл.15,б. а /, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание /чл.15,б. б / или тежки и лични заплахи срещу живота или личността кат о цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт/чл.15,б. в /, реципирани в чл.9,ал.1 от ЗУБ. Счита, че в конкретния случай, при постановяване на решението си административният орган не се е съобразил с наличието на решение от 17февруари 2009г. на съда на Европейския съюз/голям състав/ по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на съвета от 29април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила във вр. с чл.2, б. д от същата директива. Намира, че неправилно съдът е приел, че ситуацията в Сирия не се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, който е достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят, в качеството си на цивилно лице, бъде върнат в Сирия, ще претърпи посегателствата и заплахите по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната. Според касатора, органът неправилно е приел, че при връщането на жалбоподателя в страната му на произход животът му не би бил поставен в сериозна опасност, което било в противоречие с чл.3 от ЕКПЧ и чл.15,б. в от Квалификационната директива. Категоричен е, че предвид фактите, касаещи липсата на сигурност за живота и личността на всеки човек на територията на Сирия към момента липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила, в която и да е друга част на страната, съгласно дадените в чл.8 от Класификационната директива критерии. Твърди, че съдът формално е обсъдил ситуацията в Сирия, и че освен тази информация за страната му на произход, дори и формално не е обсъдил приложимостта на чл.8,ал.6 от ЗУБ. Изтъква, че съдът не е обсъдил основанието за приложение на принципа sur place по чл.8,ал.6 от ЗУБ - опасения от преследване поради събития, които са настъпили след като жалбоподателят е напуснал страната си на произход, включително и не е обсъдено и дали тези събития няма да обосноват основателно предположение, че по отношение на Ю. Х. М. няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ при ноторно известното развитие на събитията през последните дни/ към датата, на която е депозирана касационната жалба - 18.12.2024г./. В обобщение, касаторът счита, че като не е разгледал и не е взел предвид изложените по горе обстоятелства Административен съд-Хасково е постановил едно незаконосъобразно решение, постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната му, със законните последици от това . В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител адв.Танчев, поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, представя допълнителни доказателства и моли съда да уважи жалбата му, с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение - като валидно, правилно и законосъобразно - да бъде оставено в сила. Аргументира се, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Таралански, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно решението на Административен съд Хасково и остави без уважение - като неоснователна - подадената касационна жалба. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд , като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение5391/05.12.2024г., постановено по адм.д.1136/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което съдът е отхвърлил жалбата на Ю. Х. М., гражданин на Сирия, роден на [дата], с [ЛНЧ], против Решение 10930/22.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С Решение 10930/22.10.2024г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. Х. М. - поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 във вр. с чл.12, ал.1, т.6 и чл.12 ал.2, т.4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Анализирайки събраните доказателства, административният съд е счел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно - от Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България, че актът е в изискуемата писмена форма, като административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход Сирия. Административен съд Хасково е намерил, че при издаване на оспореното решение действително е допуснато нарушение на административно -производствените правила, но че така допуснатото нарушение не е съществено. Установил е, че в хода на процедурата по подадената от Ю. Х. М. молба за международна закрила е спазено изискването на чл.58, ал. 10 от ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция Национална сигурност , като от страна на ДАНС е дадено писмено становище, с което възразява на Ю. Х. М. да бъде предоставена закрила в Република България. Изтъква се, че в съответствие с Решение на СЕС (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело C-159/21, при наличие на цитирана в отрицателното становище на ДАНС справка, съдържаща информация, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, административният орган при съобразяване на изискването на чл.75,ал. 2 от ЗУБ, трябва да направи собствени изводи дали изложените в така представената справка от ДАНС фактически обстоятелства са годни да обосноват отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя поради наличие хипотезите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Съдът е счел, че оспорваното решение на Председателя на ДАБ не противоречи на материално-правни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел. Аргументирал се е защо приема, че правилно и обосновано административния орган е преценил, че не са налице предпоставките на чл.8, ал. 1 от ЗУБ, както и защо намира за правилен изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, тъй като в действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в това число и по етнически или религиозни причини, в Сирия. Съдът е намерил, че правилно административният орган е установил липсата на предпоставки по смисъла на чл.8, ал.9 от ЗУБ, за да бъде предоставен деривативен статут на жалбоподателя и че обосновано Председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец на Ю. Х. М.. На следващо място, Административен съд Хасково се е мотивирал, че правилно е прието, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки по чл. 9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Съдът е изтъкнал, че липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл.9,ал.6 и ал.8 ЗУБ. Счел е за правилна преценката на административния орган относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Подчертал е, че е извършена цялостна преценка досежно наличието по отношение на жалбоподателя на условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл.15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл.40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011година). Аргументирал се, че съгласно задължителното тълкуване с Решение от 17 февруари 2009г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Подчертал е, че тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск. Съдът изрично е посочил, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Изтъкнал е, че в съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС, обосновано административният орган е приел, че в държавата по произход Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Съдът е заключил, че от данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. По отношение на другото посочено в решението самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца, а именно - това по чл. 12,ал. 1,т. 6 и ал.2, т.4 от ЗУБ, съдът споделя изцяло доводите на оспорващия, които са в съответствие с цитираното от него решение на СЕС, относимо и към процесния случай, както и с практика на Върховния административен съд след постановяването му, но доколкото е установена липсата на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, Административен съд - Хасково е счел, че правилно, обосновано и законосъобразно на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е отхвърлил жалбата на Ю. Х. М. като неоснователна . При така приетото за установено от фактическа страна, като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства, настоящата инстанция намира касационната жалба за допустима - като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу акт, подлежащ на касационно оспорване .Разгледана по същество обаче жалбата на Ю. Х. М. е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, изцяло споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на изяснената в пълнота фактическа обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно и обосновано е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обосновано е счел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките нито по чл.8, от ЗУБ нито по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, респективно - за предоставяне на хуманитарен статут. Опроверган от мотивите на съда е доводът на касатора, че изводите на решаващия съд относно настоящата ситуация в Сирия са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, тъй като съдът е извършил цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут на жалбоподателя. Административен съд Хасково в оспорвания съдебен акт внимателно и задълбочено е анализирал всички доказателства и е извел обоснован и правилен извод за липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на жалбоподателя. В съдебното производство Административен съд - Хасково е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Съдът задълбочено е анализирал ситуацията в Сирия както към момента на напускане на страната от жалбоподателя, така и към момента на съдебното производство и е направил обоснован извод за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, както и че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на Ю. Х. М. по реда на чл.9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно изискванията на чл.9,ал.1,т. 1 от ЗУБ. От доказателствата по делото се установява по безапелационен начин, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства, каквито са предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Тук е мястото да бъде посочено, че въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Ето защо касационната инстанция счита, че обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Впрочем макар да твърди, че както административният орган, така и съдът не са анализирали внимателно информацията за положението в Сирия, че информацията, въз основа на която се прави извод за липса на опасност за живота на жалбоподателя и съответно се извежда необоснован извод, че няма основание за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, е непълна н касационната жалба се съдържа описание на ситуацията в Сирия за периода 2021- 2023г., а справката, обсъждана от органа при вземане на Решение10930/22.10.2024г. е за ситуацията в държавата към месец август 2024г. Иначе казано, както административният орган, така и съдът са изследвали в пълнота актуалната ситуация в държавата по произход на жалбоподателя и са извели обоснован и правилен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец , както и хуманитарен статут по отношение на Ю. Х. М., и че не са налице и основанията за прилагане на принципа за забрана за връщане . По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение