Решение № 10416 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3859/2015 г.

Решение № 10416 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3859/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 728/11.02.2015 г. по адм. д. № 11403/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1401464/28.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП с решение № 1676/18.09.2014 г. и преписката е върната на органа по приходите за извършване на нова проверка за наличие на основания за прихващане или възстановяване по искане вх. № 14956/29.11.2013 г. на А. А. В. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон. По същество поддържа, че А. В. е информирана за дължимите данъчни и осигурителни задължения, а органът по приходите е спазил процесуалните си задължения и принципа на служебното начало при изясняване на относимите към спора факти, като издаденият АПВ е съобразен с приложимото материално право. Иска решението да бъде отменено, а жалбата срещу АПВ - отхвърлена. Не претендира разноски. Ответницата А. А. В. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е счел, че А. В. своевременно е депозирала ГДД за 2007 г. на 30.04.2008 г. и за 2008 г. на 27.04.2009 г. и е подала коригираща декларация за първия период на 30.04.2008 г. Извършена е данъчна проверка във връзка със съдържащото се в декларацията за 2008 г. искане за възстановяване на надвнесен данък в размер на 101,44 лв. След покана, поради констатирани от органите по приходите несъответствия, е подадена коригираща декларация за 2007 г. Органите по приходите са издали протоколи за прихващане или възстановяване съответно № 803912/11.06.2008 г., по силата на който е призната за възстановяване сумата 240,46 лв надвнесен данък за 2007 г. и протокол № 901722/16.05.2009 г., с който е определена сумата 9,89 лв данък за възстановяване за периода 2008 г. Съдът е счел, че протоколите представляват по съдържанието си актове за прихващане или възстановяване и въз основа на тях е извършено възстановяване на надвнесен данък. След подадена на 25.10.2011 г. молба от В. да и бъде разрешено подаване на коригиращи годишни данъчни декларации за 2007 г. и 2008 г., на А. В. е указано, че за 2008 г. е попълнила некоректно справка за осигурителния доход за м. септември 2007 г. - съгласно декларация обр. 1 за същия месец сумата е 92,63 лв, а в подадената декларация е посочена сумата 220 лв. Подадени са подадени коригиращи декларации. С протокол № 1106168/14.12.2011 г. е прието, че сумата 15,96 лв надвнесен данък следва да се отрази в данъчната й сметка като сума за възстановяване за финансовата 2007 г. Производството, в което е издаден АПВ, е започнало по искане от 29.11.2013 г. на А. В. за извършване на проверка на коригираните от 08.12.2011 г. годишни данъчни декларации за периодите 2007 г. и 2008 г., тъй като при попълване на таблици 1 и 2 размерът на вноските за ДОО е изчислен по указания от проверяващите органи по 16,3 %, а не както е редно по 12,8 %. Така за 2007 г. жалбоподателката е внесла 447,85 лв за фонд ДОО, вместо дължимата според нея сума 318,47 лв. Съответно за 2008 г. по фонд ДОО при изравняването са внесени осигурителни вноски 343,16 лв, вместо 258,38 лв. Освен това в молбата се твърди, че по партидата и в НОИ са надвнесени 455,24 лв. При горните данни искането е за приспадане на сумата 669,40 лв от настоящите и бъдещи задължения на В. С АПВ № 1401464/28.04.2014 г., въз основа на измененията в ДОПК, обн. в ДВ. бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., касаещи единната данъчна сметка, както и на констатирани недекларирани задължения на лицето за осигурителни вноски, обработени с декларация обр. 6 вх. № 010021306956117/12.12.2013 г., водещи до пренареждане на задълженията по единната сметка на 23.12.2013 г., като краен резултат е установено, че задълженията по декларация обр. 6 за 2012 г. се погасяват, а задълженията за осигурителни вноски за 2007 г. и 2008 г. остават дължими. Същевременно органът по приходите е заключил, че претендираните от лицето суми за данък върху доходите - 15,96 лв за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. и 40,32 лв за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г., са неоснователно внесени и подлежат на възстановяване. Същите са прихванати с подробно описаните изискуеми публични задължения на В. към 28.04.2014 г. АПВ е потвърден с решение № 1676/18.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, връчено на В. на 02.10.2014 г. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е счел, че органите по приходите не са изпълнили задължението си за обективно и пълно установяване на относимите към производството факти. Прието е, че на В. не е указано да конкретизира искането си за прихващане на надвнесени суми по основание и размер, доколкото в молба вх. № 14956/19.11.2013 г. тя визира общата сума 669,40 лв, от които ДОО за 2007 г. 129,38 лв, а за 2008 г. - ДОО 84,78 лв. Не е ясно разликата до пълния претендиран като надвнесен размер какво представлява - данъци, осигурителни плащания, респ. за кои периоди. Освен това съдът е счел, че в оспорвания акт не са посочени периодите, за които са дължими съответните задължения, както и че актът не съдържа изложение на данните за извършените погасявания чрез плащане и за извършените прихващания/възстановявания. Според АССГ е недопустимо органът по приходите да се позовава на "пренареждане" на задълженията при действието на чл. 169, ал. 4 ДОПК в редакцията на текста към 23.12.2013 г., без обосноваване кое задължение за данък/осигурителна вноска кое друго такова е "изместило" при действието на обявената за противоконституционна редакция на разпоредбата с Решение № 2 на КС на РБ - бр. 14 от 2014 г. и преди изменението, в сила от 04.03.2014 г. Съдът е счел, че посочените процесуални нарушения налагат връщане на преписката на административния орган за разглеждане на искането за възстановяване на сумите 129,38 лв вноска за ДОО за 2007 г. и 84,78 лв за ДОО за 2008 г., заявено в молба № 14956/29.11.2013 г. При това са дадени указания на молителката да бъде осигурена възможност да конкретизира искането си за прихващане/възстановяване, след което да се формират констатации за установените чрез декларации задължения за данъци и осигурителни вноски за периодите по указания начин; да се формират констатации за размера на погасените задължения за данъци и осигурителни вноски при предоставяне на възможност на жалбоподателката да посочи доказателства за това, едва след което да се произнесе по въпроса налице ли са надвнесени суми за данъци/осигурителни вноски, подлежащи на прихващане/възстановяване. Решението е неправилно, поради допуснато нарушение на закона. Съдът неправилно е преценил, че производството пред органа по приходите е започнало по нередовно искане, тъй като от него не било ясно какви са твърденията и исканията на молителката. Напротив, от искането е ясно за какви задължения се твърди от молителката, че реално не са дължими, както и е ясно, че тя иска прихващане от настоящи или бъдещи задължения. Не е било необходимо да се връща преписката на органа по приходите, още повече, че и в хода на производството пред съда, включително до момента, исканията на В. не са били допълнително конкретизирани. Действително разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК предвижда възможността за отмяна на оспорения АПВ и връщане на преписката на компетентния орган по приходите, но само предвид естеството на акта, когато спорът не може да бъде разрешен от съда като първа инстанция. Принципно обаче данъчният съд е съд по същество. Затова констатираните в хода на данъчното производство нарушения, които действително са налице в случая /неизяснена фактическа обстановка, неясни мотиви/, не са самостоятелно основание за връщане на преписката за ново разглеждане. Следвало е да назначи експертиза, която след проверка на партидата на лицето, декларираните и внесени задължения за данъчни и осигурителни вноски да изчисли какви са действителните данъчни и осигурителни задължения на молителката за съответните периоди, кои са изплатени, кои са прихванати/ възстановени, има ли неизплатени задължения, респективно има ли подлежащи на прихващане суми. При допуснато нарушение на закона от първоинстанционния съд, в съответствие със заявеното касационно основание, е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Настоящата инстанция не може да разреши спора само въз основа на писмени доказателства, а е необходимо изслушване на експертиза, която по принцип е недопустимо доказателствено средство пред касационната инстанция. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АССГ за събиране на доказателства и постановяване на решение по съществото на спора, след изясняване на фактическата обстановка. Разноските пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение