Решение № 15707 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2014 г.
ВАСII отделение22.12.2014 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1216 от 3 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 2434/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15707 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България електроразпределение" ЕАД със седалище гр. Пловдив, чрез пълномощника юрк. Станимира Раева, срещу решение № 1216 от 3 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 2434/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ № 99-26366-02-1024384/16 август 2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни - началникът на СГКК - гр. Бургас и министърът на отбраната, не изразяват становищата си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "ЕВН България електроразпределение" ЕАД със седалище гр. Пловдив срещу отказ № 99-26366-02-1024384/16 август 2013 г. на началника на СГКК - гр. Бургас, с който е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Емона, община Несебър, по отношение поземлен имот с идентификатор 27454.14.9, състоящо се в нанасянето на сграда (трафопост), с площ 20 кв. м, с проектен идентификатор 27454.14.9.1. Съдът е приел, че при издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е в съответствие с материалноправните разпоредби и поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че към датата на постановяването на атакувания отказ - 16 август 2013 г., административният орган е бил длъжен да проведе процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, според която разпоредба одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки или се нанасят допълнителни кадастрални данни. Тези обстоятелства се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изрично е отразено, че съставеният акт за непълноти и грешки се подписва от изброените лица, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересувани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява фактът, че по отношение на исканото изменение липсва спор. От горепосочените норми следва, че одобреният кадастрален регистър може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, удостоверено с подписите им върху акта за непълноти и грешки. В случая е налице изрично изразено несъгласие с исканото изменение от страна на заинтересуваното лице, вписано в кадастралния регистър като собственик на поземления имот, в който е разположен трафопоста. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 53 ЗКИР
- чл. 62, ал. 3