Решение № 7540 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2009 г.

Решение № 7540 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Радостина Чавдарова Сюлтева, действаща със съгласието на майка си Иглика Младенова Сюлтева, Емилиян Винчев Витанов, действащ със съгласието на майка си Лидия Микова Витанова, и Малинка Веселинова Кисимова, действаща като майка и законен представител на Илиян Росенов Кисимов, срещу решение № 1656 от 06.02.2009 г. по адм. дело № 12351/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД 14-367/24.07.2008 г. на министъра на образованието и науката. Решението в останалата част, с която е оставена без разглеждане жалбата на Сийка Руменова Касабова в качеството й на председател на синдикалната организация на СБУ на ОСОУ "Проф. д-р Константин Чилов" с. Славейно, област Смолян, и жалбите на Таня Георгиева Чинкова, Нешка Якимова Шехова, Никола Богданов Струнчев, Замфир Рафаилов Ковачев, Малинка Веселинова Кисимова, Нели Крумова Гавалюгова, Ранка Стефанова Стайковска, Захаринка Заимова Улева и Румяна Костадинова Палчева - учители в ОСОУ "Проф. д-р Константин Чилов", срещу същата заповед на министъра на образованието и науката и производството по делото е прекратено, не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - министърът на образованието и науката, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като оспорената заповед не следва да се съгласува с министъра на здравеопазването, защото многопрофилното оздравително училище следва да приема ученици, които страдат от поне четири групи заболявания, а в преобразуваното училище се приемат ученици от три групи заболявания. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел, че административният акт засяга пряко и непосредствено правната сфера на юридическото лице - адресат, защото то прекратява дейността си, и може да бъде обжалван от директора на училището като негов законен представител. Приел е за процесуално допустима жалбата на учениците Радостина Чавдарова Сюлтева, Емилиян Винчев Витанов и Малинка Веселинова Кисимова като законен представител на малолетното си дете Илиян Росенов Кисимов поради наличие на правен интерес по аргумент от чл. 9 от Закона за народната просвета (ЗНП), съгласно който всеки гражданин може да осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности. Счел е, че правото на свободен избор, което вече е упражнено, е засегнато с преобразуването на училището, поради което жалбата е допустима. Приел е по съществото на спора, че процедурата за издаване на заповедта е спазена, тъй като е започнала по предложение на началника на Регионалния инспекторат по образование, гр. Смолян, и са депозирани допълнително становище от инспектората, предложение на финансиращия орган и становище на експертната комисия, назначена от Министерството на образованието и науката. Счел е, че достоверността на фактическите основания за преобразуване на училищата не е оспорена, а преценката на финансиращия орган е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Приел е, че срокът за отправяне на предложението по чл. 12, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) е спазен. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по жалба на лица без правен интерес от обжалване по следните съображения: Обжалваната заповед на министъра на образованието и науката е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Негов адресат е единствено юридическото лице, което се преобразува (закрива), защото актът урежда пряко с конститутивно действие само неговия статут и действа еднократно във времето. Ето защо заповедта няма белезите на общ административен акт, който засяга правата на неопределен брой лица. Адресатът на акта е лицето, чиято правна сфера пряко и непосредствено се засяга от административния акт, от което се обуславя правният интерес за оспорването му. В случая, както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, училището като юридическо лице, което се преобразува, чрез директора в качеството на законен представител, има правен интерес да оспори заповедта за преобразуване. Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че правото на обжалване принадлежи единствено на преобразуваното (закритото) училище. Неправилно е становището на съда по същество, че правен интерес имат и учениците, които са обучавани в него през учебната година, когато е постановено властническото волеизявление за преобразуването или закриването му. Правен интерес за оспорване на заповедта за преобразуване на училищата нямат учениците, родителите, както и техни възходящи от втора и следващите степени, попечителите или настойниците на учениците, учителите, кметовете на общини, общинските съвети, синдикатите, обществените настоятелства, нито други лица в правна или фактическа връзка с училището, поради непрекия характер на тази връзка. В конкретния случай, касаторите са били ученици в преобразуваното училище, но те не са нито адресати на заповедта за закриване, нито имат статута на заинтересовани лица по смисъла на чл. 15 АПК, тъй като оспореният административен акт не засяга пряко и непосредствено техни права, нито създава задължения за тях. Правният интерес от оспорване не може да бъде обоснован с необходимостта от реализиране на правото на образование, което имат гражданите на Република България, в какъвто смисъл е становището на първоинстанционния съд. Правото на образование е гарантирано от чл. 53 на Конституцията и е доразвито в чл. 9 ЗНП. Това право, съобразно законово дефинираното му съдържание, се упражнява ефективно в избрано от лицето училище и вид обучение съобразно личните предпочитания и възможности. За реализирането на това право законът поставя две условия: личните предпочитания и възможностите на ученика. Следователно то няма неограничен и абсолютен характер, а субективният елемент - лични предпочитания е ограничен от обективните предели на възможностите на ученика. В продължение на така заложените в закона предпоставки правото на образование следва да се тълкува и прилага като право на избор на училище и вид обучение само в съществуващите училища, което не влиза в конфликт с изрично предвиденото в чл. 10, ал. 6 ЗНП правомощие на министъра на образованието и науката да създава, преобразува или закрива държавни училища. Право на жалба срещу оспорената заповед има единствено училището като неин адресат, а не и настоящи, бивши или бъдещи негови ученици. Неправилно е становището на първоинстанционния съд, че преобразуването на училището накърнява правото на образование на учениците, записани в учебното заведение към момента на закриването му. Да се приеме това становище означава, че право на обжалване имат и лицата, които не са ученици, но с навършване на възраст за постъпване в училище, се ползват от правото на образование. Хипотетично това би означавало, че правен интерес ще имат и неограничен брой лица, за които в неопределено време в бъдеще ще възникне право на образование или за лицата, за които това право вече е възникнало, но не са записани в конкретното училище. Правомощието на министъра на образованието и науката за създаване, преобразуване и закриване на училища има конституционно основание в чл. 53, ал. 6 от основния закон, който създава право и задължение на държавните органи да насърчават образованието, като създават и финансират училища и упражняват контрол върху всички видове и степени училища. При изпълнение на това задължение държавата следи за спазване на държавните образователни изисквания, отчита обществения интерес и необходимите финансови средства за издръжка и развитие на училищата. Следователно правомощието за преобразуване или закриване на училище, в изпълнение на което е издаден обжалваният административен акт, не рефлектира върху правото на образование, тъй като то се осъществява в рамките на осигурените от държавата налични възможности за избор измежду конкретен брой съществуващи училища и записване в някое от тях и по този начин е гарантирано в обема, предписан от Конституцията и закона. Правото на образование не може да бъде аргумент, противопоставим на правомощието за създаване, преобразуване или закриване на училища, от който да се черпи правен интерес за обжалване на заповедта от учениците или техните родители, тъй като това правомощие касае държавната образователна политика, чието предназначение е именно създаването на условия за ефективно упражняване на правото на образование при отчитането на критерии от публично естество. Правен интерес да обжалват заповедите за преобразуване (закриване) на училища нямат и учителите в тези училища, тъй като правото им на труд е гарантирано в чл. 48 от Конституцията и неговото осъществяване също се извършва в рамките на съществуващите учебни заведения по съображения, сходни с гореизложените. Защитата на правото на труд, когато то е нарушено, се осъществява в специално предвидените за това искови производства по Кодекса на труда. Именно чрез процесуалния ред в цитирания кодекс се гарантира правото на труд и се осъществява съдебната защита на това право. Предвид изложеното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК и обжалваното решение в обжалваната част следва да бъде обезсилено като недопустимо, а жалбата на Радостина Чавдарова Сюлтева, Емилиян Минчев Витанов и Малинка Веселинова Кисимова следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото да се прекрати в тази му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,