Решение № 66 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2007 г.

Решение № 66 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Търговищкия окръжен съд от 5.07.2007 г. по гр. д. № 14/2007, с което по реда на чл. 218з ГПК е уважен предявеният иск за отмяна на дарение поради непризнателност. Недоволна от решението е касаторката А. Р. П., К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд не е отчел, че при придобиването на подарения имот дарителката е била подпомогната от брат си - баща на надарената да изплати дължимите суми в уравнение на дяловете, както и че към доходите на дарителката следва да се прибавят социалната помощ за електроенергия, паричните уравнения от делба на земеделски земи, цената подарените 4 земеделски имота на дъщеря й и цената при продажбата на половината от процесния имот. Дори да се приеме, че на дарителката не са й достигали около 20 лева на месец, за да се издържа, материалните възможности на надарената, която получава възнаграждение под минималния размер на работната заплата, не е могла да й ги осигурява. Ответницата по жалбата Т. П. Й. я оспорва, като счита, че в изпълнение на указанията на касационната инстанция по приложението на закона въззивният съд правилно е приел, че тя е в нужда от издръжка, каквато ответницата не й е предоставила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че, след като ищцата е подарила на ответницата (нейна племенница) процесната1/4 ид.ч. от имот, е извършена делба, като имотът е възложен в общ дял на дарителката и надарената и са изплатени суми в уравнение на дяловете. След като дарителката продава останалата своя част от имота на дъщеря си, надарената я изкупува по чл. 33, ал. 2 ЗС. През 2000 г. ищцата - в напреднала възраст (родена 1924 г.) и с увредено здраве, изпада в нужда от издръжка, тъй като получаваната от нея пенсия в размер на 112 лева не е достатъчна да покрие нито минималните й нужди от 132 лева месечно, нито допълнителните й нужди от средства за лечение. След като е поканена да предоставя издръжка, без да е посочена определена сума, ответницата отказва и не предоставя никакви средства до приключването на устните състезания по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че ищцата не разполага с имущество и доходи да покрие нуждите си от издръжка. Получаваните от нея социални помощи не са доход, обратното обстоятелството че ищцата е получавала социална помощ свидетелства, че тя е в нужда, в каквато не би изпаднала, ако ответницата прояви признателност. Също правилно съдът е приел, че дарението не прикрива възмездно прехвърляне нито е възнаградително. При делбата на съсобствения имот ответницата е изплащала суми в уравнение на дяловете, но поделото не установено тя да е изплатила повече от увеличението на дела й от 1/4 на 1/2. След 2000 г. ищцата не е могла да се издържа с получената през 1993 г. сума 3.000 лева като цена на продадената 1/2 от имота, а сумата 2.393 лева, която ответницата е превела във връзка с изкупуването се дължи на купувачката, а не на ищцата. По това време тя не е могла да подпомага издръжката си с парични уравнения от делба на земеделски земи, нито е била длъжна да претендира издръжка първо от надарени с други имоти. Не е необходимо дарителката да е претендирала определена парична сума, която да е се предаде еднократно или да й се предоставя периодично. Надарената е поканена да предоставя средства за издръжка и когато във връзка с конкретна нужда на дарителката тя е поканена да предостави нещо в натура. По делото не са представени доказателства ответницата да е била в толкова тежко материално положение, че като предостави необходимите средства за допълване на необходимото за издръжката на ищцата, сама да изпадне в по- тежко положение от нея. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение