Решение № 984 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2601/2015 г.

Решение № 984 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2601/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на председателя на Патентно ведомство и на Сдружение "Съюз по автоматика и информатика Джон Атанасов" срещу решение № 290 от 19.01.2015 г. постановено по административно дело № 8089 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административното производство е образувано и се е развило по недопустимо искане от лице, което няма правен интерес и няма активна процесуална легитимация за подаване на искането за заличаване на лицензионния договор от 27.02.2012 г. Подателят на искането за заличаване - Васил Стоянов Сгурев е бил законен представител на Сдружение "Федерация на научно-техническите съюзи в България" (ФНТСБ) към датата на сключване на договора. След като е констатирал, че в Държавния регистър на марките е вписан лицензионен договор, в който не е изразил волята си, Сгурев е подал искането за заличаване и го е мотивирал с посоченото обстоятелство. В случая правният интерес следва да бъде преценяван и е с оглед на една първична предпоставка за подаване на това искане, а именно - предхождащото вписване на лицензионния договор. С факта на сключване на договора и вписването му се пораждат и субективни права и задължения по него, сред които правният интерес на лицата, посочени в договора да искат заличаването му от съответните регистри. Съдът не е направил разграничение между предпоставките за разваляне/прогласяване на нищожността на договора и предпоставките за заличаването му от съответния регистър - в случая Държавния регистър на марките. При постановяване на решението си председателя на Патентно ведомство е извършил проверка за наличието на предпоставките относно конкретното искане за заличаване. Взети са предвид представените от страните доказателства, събраните такива по административната преписка и изложените от страните становища. Председателят на Патентно ведомство е постановил законосъобразно решение, като се е дистанцирал от въпроса за действителността на договора. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което решението от 17.07.2014 г. на председателя на Патентно ведомство да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател - Сдружение "Съюз по автоматика и информатика Джон Атанасов", чрез процесуалните си представители, навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че приключилото с оспорения пред първата инстанция акт административно производство е образувано и развито като недопустимо, поради противоречие с процесуалните правила и целта на закона. Действително първо по време в Патентното ведомство е постъпило искане от 18.12.2013 г. за заличаване на вписване, подписано от физическото лице Васил Сгурев, председател на Сдружение "Съюз по автоматика и информатика Джон Атанасов", което сдружение не е било страна по лицензионния договор. С нарочно становище от 26.05.2014 г. една от страните по договора - ФНТСБ е потвърдила искането. От датата на потвърждаването производството е образувано от легитимирано да го инициира лице. Съдът неправилно е приел, че заличаването на вписани обстоятелства по лицензионен договор е допустимо единствено на основание "отпадане на действието на лицензионния договор", в резултат от установяване по исков ред на неговата нищожност. Именно защото не е конститутивно производството по вписване, съгласно чл. 22 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) има за предмет установяването на факти, а не на права. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗМГО тези факти са: кои са страните по договора, коя марка е предмет на договора, какъв е срока на договора. Посочените факти следва да са видни от лицензионния договор. По аргумент на противното, за заличаването е достатъчно да се установи, че страните по договора не са тези, които са вписани, и/или че марката, за която се отнася договора е друга, и/или че срокът, за който е сключен договорът не съответства на вписания срок. В случая административният орган е установил, че един от вписаните факти не е виден от сключения договор, тъй като договорът не му е бил представен. Вместо него в Патентно ведомство е бил представен договор, за който безспорно е установено, че не е подписан от една от страните. От тук обстоятелството между кои страни е постигнато съгласие за сключване на договора не е било безспорно. Поради това вписването е следвало да бъде заличено, за да не оповестява за трети лица неверни факти. Предвид изложеното прави искане решението на АССГ да бъде отменено и да бъде оставено в сила решението от 17.07.2014 г. на председателя на Патентно ведомство. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за внесената от него държавна такса. Ответникът - "Федерация на научно-техническите съюзи в България", чрез процесуалния си представител, изразява становище за незаконосъобразност на решението на АССГ, по съображения в представено по делото писмено становище. Ответникът - "Ен Ем Комерс" ООД не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С решението на АССГ е отменено решение от 17.07.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, с което, на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМГО, е заличено вписването в Държавния регистър на марките на лицензионен договор от 27.07.2012 г., сключен между ФНТСБ и "Ен Ем Комерс" ООД. За да постанови решението си, съдът е изложил, че на 27.02.2012 г. е бил сключен лицензионен договор по силата на който лицензодателят - ФНТСБ отстъпва на лицензополучателя "Ен Ем Комерс" ООД, срещу възнаграждение, изключителното право да ползва следните марки: 1) рег. № 46320 "БИАД 1893" - комбинирана, регистрирана на 05.12.2003 г.; 2) рег. № 57165 "БИАТ" - словна, регистрирана на 20.12.2006 г. и 3) рег. № 57168 "БИАД" - словна, регистрирана на 20.12.2006 г. ФНТСБ е завела срещу "Ен Ем Комерс" ООД иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване на нищожност на лицензионения договор, във връзка с което пред Софийски районен съд (СРС) е образувано гр. дело № 51766 по описа за 2013 г. Административното производство е образувано по молба вх. рег. № 92-10-2065 от 18.12.2013 г. на Васил Сгурев, в качеството му на председател на Сдружение "Съюз по автоматика и информатика "Джон Атанасов", с искане да бъде отменено вписването в Държавния регистър на марките на лцензионния договор от 27.07.2012 г. Като основание за искането е посочено, че представеният за вписване лицензионен договор е с невярно съдържание и са налице основателни съмнения за манипулация на оригинала. Към искането е приложен протокол № 12/Д. - 377 от 15.08.2012 г. за извънсъдебна експертиза. По делото е прието писмо (без изх. № и дата), с което "Ен Ем Комерс" ООД се уведомява за образуваното производство по заличаване на вписването на процесния договор за лицензия и му се предоставя възможност да изрази становище. Не са ангажирани доказателства писмото да е достигнало до своя адресат. Писмо с идентично съдържание е било изпратено и на представителя по индустриална собственост на "Ен Ем Комерс" ООД. С отговор от 05.03.2014 г. последният е изложил фактите във връзка с производството по вписване на лицензионния договор и е приложил оригинал на договора от 27.02.2012 г. В Становище с вх. № 92-00-845 от 26.05.2014 г. заинтересованата страна ФНТСБ е посочила, че за сдружението е налице правен интерес да се установи истинността на лицензионния договор и дали последният е представен в Патентно ведомство със заменени страници. Направено е искане, да бъде отменено вписването му в Държавния регистър на марките. При така установеното и след анализ на приложимата нормативна уредба - чл. 81, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), чл. 5 и чл. 22 от ЗМГО, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизвадствените правила, в противоречие на материалноправните норми и на целта на закона. Изложил е, че административното производство е образувано и се е развило по недопустимо искане от лице, което не е легитимирано и за което липсва правен интерес от постановяване на търсения административен акт. Сдружение "Съюз по автоматика и информатика "Джон Атанасов", представлявано от Васил Сгурев, не е страна по лицензионния договор и след съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗМГО не е сред лицата които могат да искат вписването му в Държавния регистър на марките, то не може да иска и заличаване на вписването. Приел е за ирелевантен за спора фактът, че подписалото искането за заличаване лице - Васил Сгурев е подписало и лицензионния договор, в качеството му на представляващ към онзи момент ФНТСБ, тъй като той не е притежавал това качество към датата на сезиране на Патентното ведомство и не е имал представителна власт по отношение на страната по лицензионния договор. Съдът е посочил, че правните последици на вписването са оповестително и доказателствено действие, но не и конститутивно такова. В ЗМГО не са предвидени ред и условия при които вписани в Държавният регистър обстоятелства могат да бъдат заличени. Предвид на това е достигнал до извод, че по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗМГО - да има отправено искане от някоя от страните по лицензионния договор и искането да е обосновано и доказано с отпадане на действието на лицензионния договор. В случая, искането за заличаване на вписването е направено от лице, което не е страна по лицензионния договор от една страна и от друга е обосновано с вероятност представеният за вписване лицензионен договор да е с невярно съдържание, поради съмнения за манипулация на оригинала. Посочил е, че спорът за действителността на сключения между и Ен Ем Комерс" ООД и ФНТСБ лицензионен договор не може да бъде разрешен в административното производство, а следва да бъде установен в рамките на един исков процес. При наличие на неуреден спор за съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение административният орган не би могъл да извърши исканото заличаване на вписването на това основание. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът правилно е приел, че предвид липсата на изрична правна уредба относно процедурата по заличаване на вписан лицензионен договор в Държавния регистър на марките, приложима по аналогия се явява нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗМГО. Кумулативно изискуемите, съгласно посочената разпоредба предпоставки са: отправено искане от някоя от страните по лицензионния договор, подкрепено с доказателства, че към момента на подаването му договорът няма действие по отношение на страните. В настоящия случай, в правилни и подробни мотиви, първоинстанционният съд е обосновал липсата на предвидените в чл. 22, ал. 5 от ЗМГО предпоставки, за заличаване на сключения между "Ен Ем Комерс" ООД и ФНТСБ лицензионен договор от 27.02.2012 г. за отстъпване на изключителното право за ползване на марки. По делото е безспорно, че административното производство, приключило с оспореното в първоинстанционния съд решение, е образувано по искане от 18.12.2013 г. подадено от Васил Сгурев, в качеството му на председател на Сдружение "Съюз по автоматика и информатика "Джон Атанасов". Последното не е страна по лицензионния договор от 27.02.2012 г., поради което правилно е прието от съда, че не е активно легитимирано да иска заличаване на вписването му в Държавния регистър на марките. Неоснователно се явява изложеното в касационната жалба на председателя на Патентно ведомство, че правният интерес на Васил Сгурев от подаване на искането следва да бъде преценяван с оглед предхождащото го вписване на лицензионния договор, конкретно - установяването на волята на лицензодателя за сключването му. Изискванията за вписване на лицензионния договор са били обект на преценка в предхождащо административно производство, приключило с вписването на лицензионния договор в Държавния регистър на марките и не могат да бъдат обекта на повторна преценка в образуваното производство за заличаването му. В посоченото производство предмет на преценка са новонастъпилите, след вписване на договора обстоятелства, водещи до отпадане на действието на лицензионния договор. Неоснователни са и съображенията, че предвид постъпилото в последствие становище с вх. № 92-00-845 от 26.05.2014 г. от страна ФНТСБ, нарушенията на административнопроизводствените правила са преодоляни. Становището е депозирано след отправено изрично искане от страна на Патентно ведомство, с цел изясняване на факти и обстоятелства по случая, а не по инициатива на ФНТСБ, като след постъпването му не е дадена възможност "Ен Ем Комерс" ООД да вземе становище по него. Наред с това правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелството дали лицензионен договор от 27.02.2012 г. е действителен и дали е породил своето правно действие е предмет на гражданскоправен спор, който административният орган няма правомощие да реши. Едва след обявяването на договора за нищожен от общия съд, за административния орган би възникнало основание да уважи искане на заинтересованата страна за заличаване на вписването му в Държавния регистър на марките. При наличие на неуреден спор между страните относно валидността на договора, административният орган не би могъл да извърши исканото заличаване на вписването и възстановяване на предишното положение. Представената в хода на административното производство експертиза от НИКК - МВР е ирелевантна за спора, предвид факта, че с нея се цели да бъдат установени обстоятелства касаещи валидността на договора, а наред с това същата не е събрана по предвидения в чл. 49 и сл. от АПК процесуален ред. Ето защо същата правилно не е ценена от АССГ при постановяване на обжалваното решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение