Решение № 9729 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2014 г.

Решение № 9729 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Саид Али Мохамед (SAID ALI MOHAMED), гражданин на Република Ирак, чрез пълномощника си, против решение № 2513 от 14.04.2014 г., постановено по адм. д. № 12484/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗДМ-623/02.12.2013 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяната на съдебния акт. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба по изложените в нея съображения за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ЗДМ-623/02.12.2013 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която е разпоредено принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) на Саид Али Мохамед, иракски гражданин, на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счел е, че твърденията на чужденеца за заболяване от епилепсия, което пречи на престоя му СДВНЧ, са недоказани. Също така жалбоподателят не е доказал твърденията си, че спада към някоя от категориите "уязвими лица" по силата на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ. Обсъдил е релевантните факти, че лицето не притежава валидни документи за самоличност и е било осъждано с влезли в сила присъди за извършени престъпления, въз основа на които е заключил, че е налице опасност лицето да се укрие по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, с което да осуети изпълнението на издадена заповед № ЗДМ-621/02.12.2013 г. за "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България" на Саид Али Мохамед. Въз основа на обсъдените факти и обстоятелства съдът е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ. Решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на направеното от страна доказателствено искане за разпит на психолог от Център за подпомагане на хора, преживели изтезание. С направеното доказателствено искане страната цели да се установи дали чужденецът принадлежи към уязвима група и в тази връзка какво въздействие върху личността му би оказало настаняването в СДВНЧ. С протоколно определение от 29.01.2014 г. съдът е оставил без уважение така направеното от жалбоподателя искане, като е изложил подробни мотиви за акта, които съдът счита за правилни. Събирането на гласни доказателства във връзка с горепосоченото обстоятелство е неотносимо към предмета на спора. Материалноправните предпоставки за настаняване на лице в СДВНЧ са посочени в чл. 44, ал. 6 и сл. от ЗЧРБ, като сред тях не фигурира принадлежността на лицето към уязвима група. Действително, редакцията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ налага извода, че задължението за преценка - спада ли към уязвима група дадено лице и какви са спецификите на тази уязвима група, е приложимо спрямо прилагането на всички принудителни административни мерки. В чл. 39а от ЗЧРБ законодателят изрично е изброил видовете принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон: отнемане на правото на пребиваване в Република България; принудително отвеждане до границата на Република България; експулсиране; забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз; забрана за напускане на Република България. По силата на чл. 39б от ЗЧРБ законодателят изрично е предвидил потребностите на уязвимите групи като обстоятелство, което органът следва да вземе предвид при издаване на заповедта по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ заповед за принудително настаняване в СДВНЧ се издава, когато е налице опасност от осуетяване или възпрепятстване изпълнението на заповедта по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЧРБ. Т. е. мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е мярка с обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на друга, вече приложена мярка. И в този смисъл преценката за законосъобразността на мерките по чл. 39а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ ще включва, по силата на закона, и преценка спада ли засегнатото лице в някоя от категориите уязвими лица. Нормативното съществуване на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е поставено в зависимост единствено от наличието на необходимост за обезпечение на мерките по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ. Поради това в настоящия случай съдът не може да формира правнорелевантни изводи въз основа на преценката спада ли засегнатото лице сред категорията уязвими лица по смисъла на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ. Поради това правилен е изводът на административния съд, че искането за събиране на гласни доказателства за установяване на конкретното обстоятелство не е относимо към предмета на конкретния спор. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на съображение 9 от мотивите на Директива 2008/115/ЕО, тъй като е подал молба за защита до Държавната агенция за бежанците, а по силата на посочената норма гражданин на трета страна, подал молба за убежище, не следва да се счита в незаконен престой до влизане в сила на окончателното решение по молбата. Поради това и Директива 2008/115/ЕО е неприложима спрямо него за сметка на Директива 2005/85/ЕО. Възражението е неоснователно. Видно от редакцията на текста, Директива 2005/85/ЕО регламентира минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, като за целите на тази Директива лицата, подали молба за убежище, не следва да се считат в незаконен престой. Целта на посочените разпоредби на актовете на вторичното право на ЕС е да не бъдат засягани правата на лицата, влезли в държава чл. на ЕС с цел да получат закрила и статут на бежанец. Данните по делото сочат на извод, че лицето Саид Али Мохамед не е влязло в Република България, за да търси защита. Чужденецът е подал молба за защита на 20.12.2013 г., т. е. много време след влизането му в България и много след издаване на оспорената заповед, дори след образуване на първоинстанционното дело. По делото има данни, които сочат на изразено желание от страна на жалбоподателя да се върне доброволно в държавата си по произход - Ирак. Всъщност дори само тези два факта налагат категоричен извод, че лицето не търси защита от Ирак, а е налице опит за шиканиране и осуетяване изпълнението на наложените му ПАМ "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". Ето защо позоваването на решението от 30 май 2013 г. по дело С-534/11на ЕС е несъстоятелно. За пълнота следва да се отбележи, че в т. 49 по делото съдът приема, че "член 2, § 1 от Директива 2008/115 във връзка със съображение 9 от нея трябва да бъде тълкуван в смисъл, че тази директива не се прилага за гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила по смисъла на Директива 2005/85, в периода от подаването на посочената молба до приемането на решение на първа инстанция по тази молба или, евентуално, до произнасянето по жалбата, подадена срещу това решение. " Т. е. налице е ясно дефиниран времеви обхват на действието на молбата за закрила. Ето защо, до подаването й - до 20.12.2013 г. извършените от органа действия са несъмнено законосъобразни и не се намират в противоречие с чл. 2, § 1, вр. съображение 9 от Директива 2008/115/ЕО. Доколкото се поставя въпросът подадената молба за закрила следва ли да има суспензивно действие спрямо всички последващи мерки и представлява ли същата новонастъпило обстоятелство, което съдът следва да вземе предвид, то пак от практиката на СЕС (т. 57 на решение по дело С-534/11) следва, че "що се отнася до положение като разглежданото в главното производство, в което, от една страна, гражданинът на трета страна е задържан на основание чл. 15 от Директива 2008/115, тъй като неговото поведението буди опасения, че ако не бъде задържан, той ще се укрие и ще възпрепятства извеждането си, а от друга страна, молбата за убежище, изглежда, е подадена с единствената цел да забави и дори да застраши изпълнението на решението, прието за неговото връщане, следва да се констатира, че такива обстоятелства действително могат да обосноват задържането на посочения гражданин да продължи дори след подаването на молба за убежище. " В случая са налице достатъчно основания за принудителното настаняване на чужденеца, поради което и мярката е обоснована и пропорционална. Доколкото при такива условия продължаването на задържането се оказва обективно необходимо, за да се предотврати опасността засегнатото лице окончателно да избегне връщането си, това продължаване е допустимо и съгласно чл. 7, § 3 от Директива 2003/9/ЕО. " Пред касационната инстанция е приложена заповед № 5364з/ 25.04.2014 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която е изменена друга негова заповед № ЗДМ-621/2.12.2013 г. за прилагане на ПАМ, с която е поправена очевидна фактическа грешка, като е постановено имената на Саид Али Мохамед да се четат на кирилица и латиница като Аднан Касим Мохамад (Adnan Qasim Mohamad), както и датата на раждане, съответно на 22.07. 1984 г. Искането на пълномощника на касационния ответник в съдебното решение касаторът да бъде изписан с тези данни е неоснователно, тъй като предмет на съдебна проверка пред АССГ е друг индивидуален административен акт, а не поправената заповед № ЗДМ-621/2.12.2013 г. Като е отхвърлил жалбата на Саид Али Мохамед срещу заповед № ЗДМ-623/02.12.2013 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд