Решение № 14868 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2009 г.

Решение № 14868 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Актавис" ЕАД, гр. София против решение от 14.11.2008 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 1181/2008 г. Против същото решение е подадена и касационна жалба от председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ). В двете касационни жалби са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението и се иска отмяната му. Ответникът - "Берлин Хеми" АД оспорва жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбите са подадени в срок от страни с правен интерес от оспорването и са процесуално допустими. С обжалваното решение е обявено за нищожно решение № 242/30.10.2007 г. на заместник-председателя на ПВ, с което на осн. чл. 46, ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отхвърлено искането на Berlin-Chemie AG Mendrini Group, Германия за заличаване на регистрация № 49200 на марка "LISINOTON ЛИЗИНОТОН" (словна) с притежател "АКТАВИС" ЕАД, гр. София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че регламентираното в чл. 46, ал. 4 от ЗМГО правомощие да се произнася по искания за отмяна на регистрацията на марки е от изключителната компетентност на председателя на ПВ, тъй като не е изрично предвидена възможност за възлагане (предоставяне) делегирането му на неговите заместници. Така мотивиран съдът е счел, че делегирането на правомощия от изключителната компетентност на председателя на ПВ е незаконосъобразно, а издаденото от заместник-председателя решение като постановено от некомпетентен орган е нищожно. Решението е неправилно. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Недопустимо е делегиране на правомощия, които законът изрично предвижда, че са от изключителната компетентност на титуляра. За да е налице валидно делегиране на правомощия, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: делегираните правомощия да са от компетентността на титуляра, да не са от неговата изключителна компетентност и да е налице законоустановена възможност за предоставянето им на подчинен орган. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) е регламентирана възможността председателят на ПВ да делегира с мотивирани писмени заповеди свои правомощия на заместник-председатели. По делото е приложена заповед № 661/26.10.2007 г. на председателя на ПВ, с която на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗМГО и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на Патентното ведомство последният е овластил Маргарита Недялкова, заместник председател на ПВ, да постанови решения по чл. 46 от ЗМГО по четири конкретно посочени искания, в това число и на ответника в настоящото производство. При тази законова регламентация и доказателствата по делото съставът на АССГ неправилно е приел, че оспореното решение е нищожно. Делегирането е направено в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (акт, който в чл. 79 - 83 урежда статута на Патентното ведомство, компетентността и правомощията на органите на институцията) и оспореният административен акт е постановен от компетентен орган. Тъй като първоинстанционният съд, прогласявайки нищожност на административния акт не се е произнесъл по законосъобразността му с оглед останалите основания за оспорване по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК и по наведените в жалбата доводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по същество при съобразяване с дадените по-горе указания. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,