Решение № 6791 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 400/2010 г.

Решение № 6791 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 400/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Колева Станчева, от гр. Бургас против Решение № 1216 от 27.11.2009 г. по адм. дело № 771/2009 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата на Петя Колева Станчева, от гр. Бургас срещу Решение № 50 от 15.05.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 94П-00-15 от 26.03.2009 г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ досежно отказ за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете по искане вх. № 94П-00-15/17.03.2009 г. По делото е установено, че жалбоподателката е родила дете на 09.11.2005 г. във време когато е останала без работа поради незаконно уволнение. Трудовото и правоотношение с работодателя е прекратено на 27.07.2005 г. С влязло в сила на 21.11.2007 г. съдебно решение е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Спор по фактите между страните няма и изяснени по този начин от първоинстанционния съд същите сочат отсъствие на поддържания порок необоснованост. Спорът между страните е правен. Формулиран с касационната жалба той се свежда до това има ли право на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете лицето, чието уволнение е отменено като незаконно, в случай че рискът бременност е настъпил по време, когато това лице е останало без работа поради незаконното му уволнение. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Бургас е дал отрицателен отговор на този въпрос. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон. Право на парично обезщетение по чл. 48а от КСО имат само осигурените лица. С § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) дава легална дефиниция на понятието "Осигурено лице", постановявайки че това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. Изричното включване в тази дефиниция само на лицата по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО показва, че законодателят не счита лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО за осигурени лица. Следователно, жените - работнички или служителки, чието осигуряване е било прекратено поради уволнение, признато след това от съда за незаконно, не са осигурени лица по смисъла на чл. 48а и чл. 52а от КСО и поради това нямат право на предвидените по тези разпоредби парични обезщетения. Това тълкуване намира опора и в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО, съгласно която осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО за времето през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Законодателят е приел, че процесният период се зачита за осигурителен стаж, но е изключил уволнените от категорията на осигурените лица. По изложените съображения първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за посочения период жалбоподателката не е имала качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и проявен субективизъм при анализиране на фактите по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение