Решение № 3974 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2017 г.

Решение № 3974 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 187 във връзка с чл. 193, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Г. С., от гр. С. срещу решение по т. 24 от Протокол № 21 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 31.05.2017 г., с което не е повишена в длъжност "прокурор" в Софийска градска прокуратура и срещу решение по т. 24. 1 от Протокол № 21 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 31.05.2017 г., с което премества на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ Р. Мравкова – прокурор в Специализирана прокуратура в длъжност "прокурор" в Софийска градска прокуратура. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на оспорените актове поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната им по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Ответникът по жалбата – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Топалова изразява становище за недопустимост на същата, а при условията на евентуалност претендира отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованата страна – Р. Мравкова, от гр. С. изразява становище за недопустимост на оспорването, а при условията на евентуалност претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна. Посочва, че след отмяната на § 6 от Наредба № 1/09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт разглеждането на правния спор би имало като единствена правна последица лишаването й от правото да встъпи на длъжността "прокурор" в Софийска градска прокуратура, което не може да обоснове правен интерес за жалбоподателката от предприетото оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. С разпоредбата на чл. 193, ал. 7 ЗСВ решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 5 (отказ за назначаването на кандидат, за когото е установено, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ) и ал. 6 (назначаване в 9-месечен срок след приключване на конкурса на следващия по ред кандидат на освободена длъжност) може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187 ЗСВ, т. е. всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на ВСС. П. интерес от обжалване ще е налице за всеки кандидат, който е допуснат и е участвал в конкурсната процедура и не е назначен на заявената от него магистратска длъжност. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административните актове съгласно чл. 168 АПК жалбата е основателна. По делото е установено, че с решение на ВСС по протокол № 17/02.04.2015 г. (обн. ДВ, бр. 28/17.04.2015 г.) е обявен конкурс на основание чл. 189, ал. 1, във връзка с чл. 180 ЗСВ (отм.); за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на 30 свободни длъжности "прокурор" в окръжните прокуратури, сред които 15 длъжности "прокурор" в Софийска градска прокуратура. Жалбоподателката Г. С. е получила оценка 5, 90 и е била първи кандидат след назначените от конкурсната процедура магистрати. Заинтересованата страна Р. Мравкова е получила оценка 5, 89 и е била втори кандидат след назначените от конкурсната процедура магистрати. Тя е била предпочетена в производството по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, тъй като изпреварилата я Господинова не е отговаряла на изискванията на чл. 191, ал. 1 ЗСВ и решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 09/01.03.2017 г., т. 14 досежно изискването за прослужени минимум три години на заеманата длъжност. Съгласно чл. 193, ал. 6 ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5, 00". Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 е нормативен факт със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ред. ДВ, бр. 62/2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). Със същия закон § 210 от Преходните и заключителни разпоредби предвиди, че започналите до влизането му в сила (09.08.2016 г.) конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Важна за приложението на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е преценката, дали така уредената процедура е част от конкурса или съставлява самостоятелно производство. С решение № 12/27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място на оспорената разпоредба в ЗСВ- в Раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители в органите на съдебната власт" и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормирането на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс, по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл, като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване и получил крайна оценка не по-ниска от много добър "5, 00", оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Настоящият състав на Върховния административен съд като съобрази тълкуването, че назначенията по чл. 193, ал. 6 ЗСВ са част от конкурсната процедура счита, че те могат да бъдат реализирани (по аргумент от § 210 ПЗР на ЗИДЗСВ) единствено в рамките на конкурси обявени след 09.08.2016 г. Оспорените решения на ПК на ВСС са приети в нарушение на § 210 ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 62/2016 г.) тъй като и по двете е приложено действието на материалноправната норма на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, без да й е придадено обратно действие за започналите, но незавършени конкурсни процедури. Констатираният порок установява незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и обжалваните актове като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК вр. с чл. 187 и чл. 193, ал. 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение