Решение № 6494 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2010 г.

Решение № 6494 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Димитрова Александрова - Тодорова и Тодор Иванов Тодоров и двамата от гр. София срещу решение № 176 от 19.12.2009 г. по адм. дело № 159/2009 г. на Административен съд Видин, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се присъждането на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба "РЕНИ" ООД чрез своя пълномощник по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на РДНСК Видин не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Делото за второ път се разглежда от Върховния административен съд, като настоящата инстанция приема, че съдът е постановил обжалваното решение при правилно прилагане на закона и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както неоснователно се излага в касационната жалба. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-Вд-8 от 15.05.2008 г. на Началника на РДНСК - гр. Видин, с която е наредено премахването на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ на незаконен строеж "Пристройка към аптека", изпълнен от "Рени" ООД гр. Видин, находящ се в ПИ 66, централна градска част по плана на гр. Видин. Установява се по делото, че строежът не е незаконен по смисъла на цитираните в заповедта правни норми - чл. 225, ал. 2, т. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и посочените фактически основания. Съображенията на съда са, че процесният строеж-пристройка към съществуваща двуетажна сграда е изграден в съответствие на издадена от главния архитект по реда на чл. 140 от ЗУТ виза за проектиране, която е влязло в сила. Със същата се предвижда пристрояване на процесната аптека, находяща се в индивидуализираната двуетажна сграда, като визата допълва предвижданията на ПУП и с нея е създаден градоустройствен статут на сградата. Налице е и влязло в сила разрешение за строеж на процесната сграда, строежът е изцяло реализиран, а също така е издадено удостоверение № 99 от 28.09.2005 г. за въвеждането му в експлоатация. При наличието на тези доказателства, които не са опровергани от касаторите, следва да се приеме че изискването за законосъобразност на разрешението за строеж и за съответствието му с ПУП се счита за установено, тъй като след като е влязло в сила, разрешението за строеж е окончателно. Съгласно чл. 156, ал. 1, изр. второ от ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Те могат да се отменят само по законосъобразност в сроковете по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или служебно от органите на ДНСК в 7 - дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Процесният строеж, както се излага в мотивите на заповедта е окончателно завършен и е въведен в експлоатация с удостоверение № 99 от 28.09.2005 г. Тези обстоятелства изключват възможността за определянето на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, на който се позовава административния орган в оспорената заповед. Това би могло да стане само тогава, когато разрешението за строеж страда от порок, който води до неговата нищожност, но в случая се установява, че не е засегната компетентността на органа издал разрешението за строеж, както и не е налице друг порок, водещ до нищожност на същото, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Законосъобразно и обосновано Административен съд Видин, обсъждайки относимите за спора доказателства - издадената и влязла в сила виза за проектиране, издаденото и влязло в сила разрешение за строеж в съответствие на визата, като на последното е дадено предимство, предвид изричната уредба на чл. 156, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, закрепваща стабилността на разрешението за строеж след влизането му в сила. С тези съображения е наложен обоснования извод на съда, че в противоречие с цитираната по-горе разпоредба от ЗУТ, административният орган е разпоредил премахването на строежа като незаконен, но от доказателствата по делото не се доказва такъв статут на строежа. Пред настоящата инстанция повторно се излагат от касаторите доводи, които са обсъдени от първоинстанционния съд и са изложени обосновани мотиви, които се възприемат изцяло. Обоснован е изводът на съда, че към момента на издаването на оспорената заповед не се установява несъответствие на строежа с предвижданията на ПУП от 1968 г., тъй като предвижданията с него не са осъществени и неговото действие е отпаднало. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед не е опроверган от касаторите пред настоящата инстанция, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за ответника по касационната жалба "Рени" ООД, следва на същия да му се присъдят направените пред тази инстанция деловодни разноски. Същите са своевременно поискани, доказани са с представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.04.2010 г., от които е видно, че страните са се договорили за адвокатско възнаграждение от 200 /двеста/ лв., платено в брой и не са оспорени от противните страни в настоящото производство. С тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че следва Елена Димитрова Александрова - Тодорова и Тодор Иванов Тодоров да заплатят на "Рени" ООД сумата 200 лв., представляваща деловодни разноски, направени пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което