Решение № 201 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2014 г.

Решение № 201 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Росен Георгиев - Диана" - гр. Перник срещу решение № 7379/27.11.2013 г., постановено по адм. дело № 14399/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 140800352/09.12.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална данъчна дирекция - гр. Перник, потвърден с решение № 154/2.02.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") в частта за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 27 035,84 лв. и лихви - 8 846,55 лв. за данъчни периоди на месеците февруари, март, април и май 2005 г., април, октомври и ноември 2005 г., февруари и ноември 2006 г., март, ноември и декември 2007 г., както и за установените данъчни задължения за ДДС в размер на 4 679,01 лв. от 1.12.2002 г. до 30.04.2003 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора задълженията за ДДС за данъчни периоди от 1.12.2002 г. до 30.11.2003 г. са погасени по давност, като са развити доводи, както за 5-годишната погасителна давност по чл. 140 ДПК (отм.), респ. чл. 171 ДОПК, така и за 10-годишната абсолютна погасителна давност, която е изтекла на 31.12.2013 г. В останалата част касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че липсва реалност на доставките по фактурите, издадени от "Николас-К" ЕООД с правоприемник "Синтия-2005" ЕООД", "Портал" ЕООД, ЕТ "Ева-Никола Николов", СД "Сет-101-Костов и с-ие", "Стройконсултинг ТМ" ЕООД, "Изолпластстрой" ЕООД, "Ви трейдинг" ЕООД, "Нирал" ЕООД, ЕТ "Корект-Строй-Мими Стамболийска" с правоприемник "Корект строй-Тинка Янакиева" и ЕТ "Норис Комерс-Митко Каменов" като счита, че не е било налице основанието за отказ от данъчен кредит по чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.), респ. чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според касатора, след като доставчикът не е намерен на адреса си за кореспонденция, то е логично, че не може да представи каквито и да било доказателства, но твърди, че в такива случаи ревизираното лице следва да е уведомено по реда на чл. 32 ДОПК за да предостави необходимата информация. Касаторът се позовава на трайна съдебна практика на Върховния административен съд, според която е недопустимо да се отказва право на данъчен кредит на основание ненамиране на адрес, както и поради недоказване произхода на стоката. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Минкова я оспорва, като по отношение на възражението за изтекла погасителна давност е на становище за неговата недопустимост предвид представените от нея справки извлечения от данъчната сметка на лицето, от което се установява, че те са изплатени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, а в останалата част счита, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна относно възражението за изтекла 10-годишна погасителна давност за задълженията за ДДС за периода от 1.12.2002 г. до 30.11.2003 г., а в останалата част е неоснователна. В частта, в която е отхвърлена жалбата по доставките от "Стройконсултинг ТМ" ЕООД, решението на съда е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. С решение № 15991/13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 4263/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение е отменено решение № 5613/8.12.2011 г. по адм. дело № 1031/2009 г. по описа на Административен съд, София-град. С първоинстанционното решение е бил отменен цитирания по-горе ревизионен акт в посочените части и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да отмени първоинстанционното решение, ВАС, VIII е приел, че неправилно съдът е отменил решението в посочената част поради наличие на представени по делото ревизионни актове на доставчиците, тъй като те представляват доказателства, които следва да бъдат обсъдени наред с всички останали доказателства и нямат безусловно значение за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното лице и ако това беше така, законодателят щеше да го предвиди в специална правна норма. При връщане на делото за ново разглеждане касационният състав е дал указание да се обсъдят всички доказателства по делото, включително и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и тогава да се направи извод дали процесните доставки са реални или не. При новото разглеждане първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, включително и в частта по доставките от по издадените 2 бр. фактури от месец ноември 2006 г. с доставчик "Стройконсултинг ТМ" ЕООД, макар, че в тази част при първоначалното разглеждане на делото от Административен съд, София-град е била отхвърлена жалбата на ЕТ "Росен Георгиев - Диана" и с решение № 15991/13.12.2012 г. по адм. дело № 4263/2012 г. ВАС, VIII отделение е оставил първоинстанционното решение в сила в тази му част. Затова като отново се е произнесъл при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част - по издадените фактури от "Стройконсултинг ТМ" ЕООД и делото в същата част бъде прекратено. В останалата част, за да отхвърли жалбата, съдът е приел, че доставчиците не са намерени на техните адреси и не са представили исканите в хода на ревизията документи, поради което не е могло да се установи дали процесните фактури са осчетоводени, наличие на плащане и други данни, доказващи реалността на доставките. Според съда при така установената фактическа обстановка по делото, правилно с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. Пояснено е от съда, че е неприложима за процесните случаи разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) относно фактурираните доставки до 2006 г. включително, поради неустановяване реалното им изпълнение. Поради нереалност на доставките за данъчни периоди на 2007 г. съдът е приел, че законосъобразен е отказа на приходните органи на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно възражението за изтекла погасителна давност за данъчни периоди от 1.12.2002 г. до 30.04.2003 г., то е основателно поради следното: Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), респ. 171, ал. 2 ДОПК регламентират, че данъчните задължения се погасяват с изтичането на 10-годишна давност, независимо от спирането или прекъсването на давността. В този смисъл за задълженията за периода от 1.12.2002 г. до 30.04.2003 г. погасителната давност е изтекла, т. е. определените с ревизионния акт данъчни задължения за посочените периоди са погасени по давност и в тази част този акт следва да бъде отменен. Следва да се отбележи, че погасителната давност е започнала да тече при действието на ДПК (отм.), а е изтекла при действието на ДОПК - чл. 171, ал. 2. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответната приходна администрация, че е недопустимо възражението за погасяване на посочените данъчни задължения, предвид тяхното плащане от ревизираното лице. От представените пред настоящата касационна инстанция справки-извлечения, не се установява задълженията за ДДС за период от 1.12.2002 г. до 30.04.2003 г. да са заплатени. С направеното възражение в касационната жалба касаторът е заявил намерението си да не заплаща определените му задължения за ДДС за посочения период и при неустановяване, че те са заплатени от него, ще следва в тази част обжалваното решение да бъде отменено, както и да се отмени ревизионния акт в частта за определените задължения за ДДС в размер на 4 679,01 лв. за периода от 1.12.2002 г. до 30.04.2003 г. като погасени по давност. В останалата част обжалваното решение е правилно постановено поради следните съображения: Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагащо за признаване правото на приспадане като данъчен кредит на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният е длъжен да го внесе в републиканския бюджет. Това правило е важимо, както за отменения ЗДДС, така и за сега действащия. Разликата между уредбата на правото на данъчен кредит по двата закона за ДДС е в значимостта на начисляването на ДДС от доставчика на стоката или услугата. По ЗДДС (отм.) тази формална предпоставка е от особена важност за признаване на посоченото материално право и то не само по отношение на прекия доставчик, но и за предходните такива. ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. вече не отделя такова внимание и значимост на начисляването на ДДС като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. Освен това съдебната практика на СЕС в Люксембург е категорична, че начисляването на ДДС от доставчика е формално изискване, неизпълнението на което не може да доведе до отказ от данъчен кредит на получателя, тъй като той не може да отговаря за неизпълнение на задълженията на своя доставчик. В този смисъл този закон държи сметка за реалното изпълнение на пряката доставка, а не и за предходните, в какъвто смисъл е чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.), според който правото на данъчен кредит може да се откаже и поради неизпълнение на законовите изисквания, като конкретизира, че данъчният кредит не се дължи, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Нито в хода на ревизионното производство, нито в проведените съдебни производства ЕТ "Росен Георгиев - Диана" е ангажирал доказателства за реалното изпълнение на фактурираните му доставки от посочените по-горе доставчици. По фактурите, издадени от "Николас-К" ЕООД с правоприемник "Синтия-2005" ЕООД, "Портал" ЕООД, ЕТ "Ева-Никола Николов", СД "Сет-101-Костов и с-ие", "Изолпластстрой" ЕООД, "Ви трейдинг" ЕООД и ЕТ "Корект-Строй-Мими Стамболийска" с правоприемник "Корект строй-Тинка Янакиева", "Нирал" ЕООД и ЕТ "Норис Комерс-Митко Каменов" с предмет на стопанските операции отразени в тях продажба на стоки - стомана, метални профили, ламарина, черни тръби и винкел, липсват доказателства, че тези стоки са предадени от доставчика на получателя. Наличието на договори за тези доставки не доказват предаването им, тъй като те са доказателства за наличие на облигационни взаимоотношения на страните по тези доставки. Наред с това по доставките, фактурирани през данъчни периоди на месеците февруари, март, април и май 2005 г., април, октомври и ноември 2005 г., февруари и ноември 2006 г. една от предпоставките за признаване правото на данъчен кредит е начисляване на ДДС от доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което не е доказано. Правилно съдът е потвърдил констатациите на приходните органи за неприложимост на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, когато не е установена реалността на доставките. По доставките с предмет услуги по омасляване и разкрояване по размер, също не са ангажирани доказателства за реалното им извършване, поради което наличието само на фактури не води до извод за реално осъществяване на доставките на услуги, а оттам и на признаване правото на данъчен кредит за получателя на тези фактури. След като получателят е този, който претендира материалното право на признаване на данъчен кредит, то негово е и задължението да установи реалността на доставките, по които е упражнил това право. Без значение са оплакванията на касатора, че доставчиците били търсени от приходните органи само формално на адресите им, след като тежестта за опровергаване на констатациите пада върху задълженото с ревизионния акт лице. Предвид изложеното по-горе в посочените части решението на съда не страда от пороците, сочени в касационната жалба и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението подлежи на отмяна в частта за разноските за сумата над 935,30 лв. до пълния размер от 1 168 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,