Решение № 2841 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16079/2011 г.

Решение № 2841 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16079/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Еленка Иванова от с. Ружинци, обл. Видин срещу решение № 106/13.10.2011 г. по адм. д. № 117/2011 г. на Административен съд - Видин. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците кмета на Община Ружинци, Слави Кирилов и Авелина Кирилова не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд в производство по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с чл. 53 ЗКИР, е отменил като незаконосъобразна заповед № 179/27.04.2011 г. на кмета на Община Ружинци, с която е одобрена скица-проект от 18.04.2011 г. за поправка на грешка в кадастралната основа между имоти ХХVI-357 и ХV-379 по плана на с. Ружинци с изменение на дворищнорегулационната линия. За да постанови решението си съдът е приел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроцедурните правила чрез неизготвяне на изискуемия по чл. 53 ЗКИР и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. акт за непълноти и грешки. Освен това е взето предвид, че е налице влязло в сила решение, с което иска на заявителката по чл. 108 ЗС е отхвърлен и това обстоятелство не е съобразено при издаване на процесната заповед, както и отмяната на същата по реда на отзива с последваща заповед № 25/06.06.2011 г. на кмета. Изложени са подробни мотиви за регламентираната в чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. процедура, която е нарушена при издаване на оспорената заповед, както и такива за необсъждане и кредитиране на заключението на СТЕ с оглед влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Процесната заповед е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с § 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., т. е. процедурата по нанасяне в кадастъра следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, което в случая не е постигнато с проведеното исково съдебно производство по чл. 108 ЗС. Безспорно е обстоятелството, че с исканото ново нанасяне на границата между имоти ХХVI-357 и ХV-379 по плана на с. Ружинци се засяга имота на жалбоподателите пред административния съд Слави Кирилов и Авелина Кирилова, на които следва да се предяви за подпис акта за непълноти и грешки, който е изискуем в производството. Такъв обаче не е съставен, което съставлява нарушение на изискуемата по ЗКИР /чл. 53/ във връзка с чл. 62 от Наредба № 3/28.04.2005 г. процедура и то от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповедта. С оглед на изложеното се явяват неотносими доводите по касационната жалба досежно констатациите на приетата по делото СТЕ и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК