Решение № 4769 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 73/2016 г.

Решение № 4769 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 73/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ [населено място], чрез пълномощника юрисконсулт И. Г. против решение № 125/20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 176/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменена заповед № ЗД-РД07/0030/12.10.2015 г. на директора на дирекция "СП" [населено място] за временно настаняване на малолетното дете А. Ж. Х. в ЦНСТ - [населено място]. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба – Г. А. Т. от [населено място], [община], чрез пълномощника адв. П. М., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението и се претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Ответната страна по касационната жалба – А. Ж. Х., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Г. А. Т., представлявана от адв. С. Т., преупълномощен от назначения от съда особен представител адв. К. К., оспорва жалбата. В писмен отговор и съдебно заседание се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отменил заповедта, като е приел, че същата не съответства на материалния закони и на целта на закона. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд [населено място], по жалба на Г. А. Т. като майка и законен представител на малолетната А. Ж. Х., е отменена заповед № ЗД-РД07/0030/12.10.2015 г. на директора на дирекция "СП" [населено място] за временно настаняване на малолетното дете А. Ж. Х. в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ - [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. /. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при нарушение на административнопроизводствени правила, на материалния закон и на целта на закона. Изложил е съображения, че заповедта не съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването й, не са представени доказателства от които да се установява, че по отношение на детето е упражняван физически и/или психически тормоз или че съществува опасност за неговото развитие, налагащо спешното му извеждане извън семейството. От друга страна, от показанията на свидетелите, разпитани в съдебното производство се установява, че майката полага необходимите грижи за детето А. и на останалите си деца, опитва се да набави средства за издръжката им като работи в селото, получава помощ от родителите си, иска да се грижи за децата си, а детето А. е привързано към майка си. Според съда обжалваната заповед не съответства и на целта на закона, тъй като няма данни да е прилагана някоя от мерките по чл. 23 ЗЗДет. за закрила в семейна среда и не е доказана необходимостта от извеждане на детето извън семейството чрез настаняването му в ЦНСТ, което е крайна мярка. Обжалваното съдебно решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № ЗД-РД07/0030/12.10.2015 г. на директора на дирекция "СП" [населено място], с което временно е настанено малолетното дете А. Ж. Х. в ЦНСТ - [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 2 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет. /. Изложено е също, че е взет предвид социалния доклад, изготвен от М. В. – социален работник в отдел "Закрила на детето" и приложенията към него за положението на малолетното дете и е констатирано, че майката на детето Г. А. Т. не полага грижи за отглеждането на детето и системно го оставя без надзор, поради което с цел опазване на живота и здравето на детето е наредено временното му настаняване в ЦНСТ. От представената в съдебното производство административна преписка, чието представяне в цялото е изискано от съда, съгласно определение от 26.10.2015 г., се установява, че до директора на дирекция "СП" – [населено място] е подадена молба от Ж. Д. Х., заведена в сх. № ЗД-94-ЖЖ-0003/12.10.2015 г., с която е поискал да бъдат настанени децата М. Г. Т., А. Ж. Х. и И. Г. Х. в ЦНСТ – Е., тъй като майката не полага необходимите грижи, а той работи в [населено място] и няма възможност да се грижи за тях. От представения акт за раждане на детето А. се установява, че същото има родители: майка - Г. А. Т. и баща - Ж. Д. Х.. Като част от преписката е представен социален доклад от дата 22.10.2015 г., изготвен от Й. Т. - социален работник в отдел "Закрила на детето" при дирекция "СП" – [населено място], съгласуван с Г. В. – началник на същия отдел. В титулната част на този социалния доклад е посочено, че е предназначен за предприемане на мярка за закрила и че се основава на посещения в дома, в който се отглежда детето, информация от Ж. Х., от съседи, разговор с детето, информация от кметството [населено място], от личен лекар, от ЦДГ, разговор с екипа на ЦНСТ – Е.. В доклада е изложено, че детето е изведено от семейството поради липса на безопасна среда за отглеждане, по време на честите отсъствие на майката от дома децата остават сами, без надзор от възрастен; детето се нуждае от лично пространство, добри условия, съобразени с изискванията за безопасност, условията в ЦНСТ – Е. са подходящи за неговото развитие; детето отговаря по ръст и развитие на възрастта си, има личен лекар, избран от майката, направени са му всички задължителни за възрастта имунизации; детето е с нормално за възрастта поведение; посещава ЦДГ в [населено място]; отглеждано е в четиричленно семейство, заедно със сестра маргарита на 7 г. и брат И. на 2 г. Според доклада, майката не полага необходимите грижи за трите деца, оставя ги често сами без надзор в дома /през деня и нощта/ и ги заключва в къщата, като по този начин поставя в риск живота и здравето им /посочено е, че тази информация е потвърдена от Ж. Х. и неговата майка и от съседи/; от проведени разговори с детето А. е установено, че спрямо нея е упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от майката, като детето е удряно и е оставяно само без надзор от възрастен, с брат си и сестра си. В доклада е изложено също, че майката няма необходимия родителски капацитет, не е в състояние да осигури спокойна и безопасна семейна среда за детето, не съзнава ясно своите ангажименти и роля за адекватно обгрижване и възпитание на детето си, не осигурява безопасна семейна среда и не поддържа добра лична хигиена на детето и стаята, която ползват. Според доклада към този момент условията в ЦНСТ Е. /където вече се отглежда детето/ са най-подходящи за отглеждане и развитие на детето. В раздела от доклада за изводи и препоръки е изложено, че А. е дете в риск по смисъла на пар. 1, т. 11, б. "в" ДР ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, а от изложените в доклада обстоятелства е видно, че майката не може и не осигурява безопасна семейна среда за отглеждането на детето и по този начин застрашава неговия живот и здраве – оставя трите си деца без надзор от възрастен в дома, в който живеят и ги заключва сами в къщи. Посочено е, че тъй като са налице основанията по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЗДет. с оглед осигуряване на безопасна среда за А., тя е настанена спешно с административна заповед № ЗД-РД07/0030/12.10.2015 г. на директора на дирекция "СП" – Е. в ЦНСТДМ без увреждания – Е., който предоставя социални услови – резидентен тип в среда, близка до семейната. Предвид посочената дата на съставяне на социалния доклад - 22.10.2015 г., както и с оглед съдържанието му, е безспорно, че той е съставен след издаване на заповед № ЗД-РД07/0030/12.10.2015 г. на директора на дирекция "СП" – Е., която е била предмет на оспорването в първоинстанционното производство и вероятно /липсва обсъждане на това обстоятелство/ е бил изготвен за целите на производството по чл. 28 ЗЗДет. за настаняване на детето извън семейството по съдебен ред. В този смисъл, правилно е прието от съда, че този социален доклад не може да съдържа мотивите към заповедта. Цитираният в обжалваната заповед социален доклад /без дата/, изготвен от социален работник М. В., не е представен по делото, въпреки дадените от съда указания за представяне на цялата административна преписка, нито е изразено становище от страна на административния орган за неговото съществуване и за евентуалното му съдържание. При тези данни по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че фактическите основания за издаване на обжалваната заповед са лаконични, а освен това не се установяват от доказателствата по преписката. Както е посочено по-горе, като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че майката Г. Т. не полага грижи за отглеждане на детето и системно го оставя без надзор. По преписката липсват доказателства, от които да се установява наличието на фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че майката не полага грижи за отглеждането на детето и системно го оставя без надзор. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 АПК, майката на детето не носи доказателствената тежест да опровергава наличието на основание за издаване на административния акт. Независимо от това, от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, е установено, че майката се грижи за трите си деца, включително за А.. Свидетелите Т. Д. и Я. М. Я., чиито показания правилно са възприети от съда като незаинтересовани, взаимно допълващи се и отразяващи непосредствени впечатления и многократни наблюдения, установяват, че майката е осигурила основните материални потребности на детето от подслон, облекло и храна, същата извършва различни дейности в селото /цепене на дърва, помощ в домакинството, почистване и други/, за да осигурява допълнителни средства за отглеждането на децата, осигурява редовното посещение на А. в детска градина, майката има близка връзка с детето, което от своя страна е привързано към нея. Наред с това, липсват доказателства за упражнено насилие – физическо, психическо или емоционално от майката по отношение на детето. Съдът правилно е приел, че представеното от административния орган удостоверение изх. № У.: 261 р-13724/28.10.2015 г. /вх. № ЗД-92/0093/28.10.2015 г. в дирекция "СП" - Е. / от началника на РУ – Е., в което е посочено, че са постъпили сведения за противоправно поведение на майката Г. А. Т. по отношение на трите й деца, изразяващо се във физическо насилие и оставяне без надзор и достатъчна грижа, както и че по случая е заведена преписка под № 261 ЗМ-424/22.10.2015 г. и е започнала проверка с оглед наличието на престъпление по чл. 187 и чл. 182, ал. 1 НК, няма значение за законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като е съставено след издаването на тази заповед, а законосъобразността се преценява към момента на издаването й. Този извод на съда е съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид установените по делото релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на съда са правилни. Според съдържанието на заповедта, същата е издадена на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 2 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 и 2 ППЗЗДет. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В чл. 35, ал. 2 от същия закон е предвидено, че настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда. Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето; настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". В конкретния случай сигналът /молба от Ж. Д. Х. / е подаден на 12.10.2015 г. и на същата дата е издадена обжалваната пред съда заповед. С оглед допуснатата предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК заповедта е изпълнена, като детето е изведено от семейството и е настанено в ЦНСТ незабавно след получаване на сигнала и с това от формална страна е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ППЗЗДет. Това правомощие на административния орган обаче възниква, само когато е налице основание за спешно настаняване на детето извън семейството, а според чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. такова основание е налице когато има опасност за живота и здравето на детето. Именно това условие в случая не е било налице, предвид представените по делото доказателства, тъй като не е установено да е съществувала опасност за живота или здравето на детето А.. Наред с това, правилен е изводът на съда, че заповедта не съответства и на изискването по чл. 35, ал. 2 ЗЗДет., тъй като няма доказателства да са били изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда, нещо повече - по преписката липсват доказателства да са били предприети каквито и да било мерки за закрила на детето от вида на изброените в чл. 23 ЗЗДет. – Мерки за закрила в семейна среда. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява детето А. да е дете в риск по смисъла на т. 11 от пар. 1 ДР ЗЗДет., а наличието хипотезата по б. "в" от това определение не е доказано. При издаването на заповедта изобщо не е обсъдено какъв е най-добрия интерес на детето и дали незабавното му извеждане извън семейството в конкретния случай съответства на най-добрия му интерес /основен принцип на закрила по чл. 3, т. 3 ЗЗДет. /, не е извършена и съпоставка на интереса на детето от гледна точка на принципа по чл. 3, т. 2 ЗЗДет. за отглеждане на детето в семейна среда. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответната страна Г. Т. има право на разноски. От доказателствата по делото обаче не се доказва от същата да са направени разноски за настоящото производство, тъй като в приложения на л. 12 от делото договор за правна помощ между Г. Т. с предмет "изготвяне на отговор на касационна жалба по адм. дело № 176/2015 г. на Административен съд [населено място]" не е удостоверено плащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /в графата "Внесена сума" е попълнена сумата 300 лв., но графата "от които в брой" не е попълнена/. Предвид това, с договора за правна помощ не е удостоверено плащане на възнаграждението в брой и самия договор не може да се приеме за разписка за плащане на сумата. Доказателства за плащане на възнаграждението по банков път не са представени. Липсва и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Предвид изложените съображения, в случая страната не е доказала, че е заплатено уговореното адвокатско възнаграждение, поради което искането на същата за присъждане на разноски за тази инстанция следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение