Решение № 2335 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2014 г.

Решение № 2335 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Ангел Георгиев Ангелов от гр. Шумен, против Решение № 25/16.05.2014 г., постановено по а. д. № 39/2014 г. по описа на Административен съд Шумен (АСШн). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСШн е отхвърлил жалбата на Ангелов против Заповед № з-424/31.01.2014 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Шумен (ОДМВР). С последната, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), директорът на ОДМВР е прекратил служебното правоотношение на полицай Ангелов, заемал длъжността "командир на отделение" в Група "Организация на движението, контрол и превантивна дейност" в Сектор "Пътна полиция" към Отдел "Охранителна полиция" към ОДМВР, категория Д, по инициатива на органа по назначаване. Недоволен от решението, Ангелов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед на директора на ОДМВР. Претендира присъждането на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на ОДМВР, чрез представения писмен "Отговор по касационната жалба" от процесуалния му представител, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на Ангелов, възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от състава на АСШн. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за постановяване на решението при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неотносим към настоящото касационно производство. Той не фигурира в лимитативно посочените в чл. 209 АПК касационни основания за отмяна на обжалвано първоинстанционно решение, поради което не може да бъде предмет на касационна проверка. Доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон се излага в насока, че освобождаването от длъжност на същото основание е проведено непрозрачно, без наличие на ясни критерии за това кои служители ще бъдат освободени и кои ще продължат службата си. Освен това, не е спазен чл. 247, ал. 1 ЗМВР (отм.), съгласно който освобождаването на посоченото основание задължително се предхожда от едномесечно предизвестие. Така направеният касационен довод се преценява от ВАС като неоснователен. Видно от буквалния прочит на нормата е, че след придобиване правото на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, служебното правоотношение на служителя м МВР може да бъде прекратено по негова или по инициатива на органа по назначаването. Правото на пенсия за държавните служители по чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, се придобива при освобождаване от служба и при наличието на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Т. е. то възниква във всички случаи за служителите, които са освободени от служба, но не и за тези, които още работят. Ирелевантно за правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на служителя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е, дали има и други служители, отговарящи на изискванията на чл. 69 КСО за придобиване право на пенсия. До освобождаването им от служба, което е изцяло по преценка и в дискрецията на органа по назначаване, те не придобиват право на пенсия, съобразно цитираната норма. При безспорните данни по делото за наличен общ осигурителен стаж към 21.01.2014 г. от 33 години и 2 месеца, обжалваната от Ангелов заповед на директора на ОДМВР се явява правилна и законосъобразна и жалбата му против нея основателно е отхвърлена като неоснователна. При служебната проверка на обжалваното решение ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което касационната жалба против него се явява неоснователна. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ОДМВР за присъждане на разноски. С оглед изложеното, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Ангелов да заплати на ОДМВР, сумата 400,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения обжалваното решение на АСШн следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение