Решение № 566 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Г. У., чрез адв. Чакова, срещу решение 10650 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело 1845/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 513д-12314/11.12.2023 г. на директора на СДВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез юрк. Страхинов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост , правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 513д-12314/11.12.2023 г. на директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 194, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността старши полицай в група Охрана на обекти на вододовеждащи съоръжения към отдел Охранителна полиция при СДВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, проведено е по чл.206, ал.1 ЗМВР изслушване и даване на обяснения, изяснена е напълно фактическата обстановка на деянието / използване на служебно положение за облага на трето лице Й./. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел,че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарно-наказващия орган ,вкл. че действията на служителя на МВР съставляват тежко нарушение. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.197, ал.1,т.6 и чл.203, ал.1,т.7 от ЗМВР, които правни основания изцяло се покриват от извършеното и напълно доказано деяние. От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарното нарушение чрез попълване от името на колегата си Е. Й. на ежедневните ведомости на обект Околовръстен път Фургона, прикривайки неявяването на работа на Й. и то за продължителен период от време. Конкретните действия по време са описани подробно в обжалваната заповед и се позовават на събраните в дисциплинарното производство сведения, които не са оборени от свидетелските показания в първоинстанционното производство. Същевременно е безспорно установено, че неправомерните действия , осъществени от У. са последователни и умишлени и по никакъв начин не се съвместяват с изискуемото поведение на служител на МВР. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че при определяне вида и размера на наказанието е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, както и значителните вредни последици уронване престижа и авторитета на МВР и застрашаване живота и правата на жителите на гр.София. Неоснователен е доводът по касационната жалба за неотчитане от първоинстанционния съд на допуснатото съществено нарушение на процедурата, поради издаване на процесната заповед при изтекла абсолютна давност за ангажиране на дисциплинарната отговорност на У.. Процесната заповед е издадена в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, считано от откриване на нарушението, т.е. от 12.10.2023г., когато се счета за открито нарушението по смисъла на чл.195, ал.1 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,