Решение № 82 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 59/2013 г.

Решение № 82 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 59/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 и т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 537 от 26.04.11 г. по гр. д. № 2299/10 г. на Варненския окръжен съд. Молбата се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които са от значение за правилно разрешаване на спора по делото - заповед № 471/11.11.92 г., констативен протокол от 27.10.1992 г. и четири броя настанителни заповеди от 1985 и 1986 г. Ответниците в производството В. К. Н. и [фирма] оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна. За да се произнесе по молбата настоящият състав приема следното: С атакуваното решение на Варненския окръжен съд е отменено решението от 25.08.2010 г. по гр. д. № 4746/2005 г. на Варненския районен съд и ответниците Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищците [фирма] и В. К. Н. владението върху целия тавански етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Съдът е приел, че ищците [фирма] и В. К. Н. са собственици на първия и втория жилищен етаж от процесната сграда. Техните праводатели са придобили собствеността върху отделните обекти по силата на договори за покупко-продажба по реда на НДИ (отм.). Ответниците Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. са закупили таванския етаж от лица, които са се легитимирали като собственици по силата на чл. 1 ЗВСОНИ. Таванският етаж се състои от коридор, две стаи, кухня, килер и тоалет. Според заключенията на единичната и на тройната техническа експертиза, обособените в подпокривното пространство помещения не отговарят на изискванията за самостоятелно жилище или ателие, както съгласно отменените ЗПИНМ, З. и подзаконовите нормативни актове по приложението им, така и по действащия ЗУТ и Наредба № 7/2004 г. Следователно таванът не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, той е обща част на сградата, припадаща се към двата жилищни етажа, чиито собственици са ищците. Ответниците не са станали собственици на таванския етаж нито чрез покупко-продажба, нито по давност. Настоящият състав приема, че представените с молбата за отмяна документи не обуславят основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Заповед № 471/11.11.1992 г. на кмета на [община] е представена по делото и се намира на стр. 149 от първоинстанционното производство. Тя не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Констативният протокол от 27.10.1992 г. установява, че в процесния тавански етаж е имало наематели. Същото обстоятелство се установява и от настанителните заповеди от 1985 г. и 1986 г. Тези доказателства са се съхранявали в администрацията на областния управител и на [община]. При добро водене на делото те биха могли да бъдат представени своевременно, преди постановяване на въззивното решение по спора. По-същественото обаче е това, че посочените доказателства не са от съществено значение за правилното разрешаване на спора по делото. Основният спорен въпрос е бил в това дали таванският етаж има характер на самостоятелен обект на правото на собственост. По този въпрос са се произнесли четири вещи лица в единична и тройна техническа експертиза. Заключението на вещите лица е категорично, че таванският етаж не отговаря на техническите изисквания за самостоятелно жилище, както при действието на ЗУТ, така и при действието на З. (отм.) и ЗПИНМ (отм.), включително и на Строителни правила и норми от 18.09.1959 г. Обстоятелството, че таванът е ползван за жилище, в което са настанявани наематели по реда на ЗНО, с нищо не променя извода на вещите лица и съответно - не може да промени решаващия правен извод на съда, че таванът е обща част на сградата, а не самостоятелно жилище, следователно - молителите не са могли да придобият правото на собственост върху него нито чрез правна сделка, нито по давност. Молбата за отмяна, основана на тези документи, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение