Решение № 4668 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2013 г.

Решение № 4668 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станимир Вълков Стаев от гр. Монтана срещу решение № 538 от 12.09.2013 г. по адм. дело № 457/2013 г. на Административен съд - Монтана. В нея се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Монтана, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, но по различни основания от изложените в нея. Поддържа, че оспореният пред Административен съд - Монтана административен акт е издаден от некомпетентен административен орган. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Станимир Вълков Стаев против отказ, обективиран в писмо рег. № 14287/19.06.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Монтана, с която е отказана промяна на регистрация на лек автомобил "Опел Астра" с ДК № М 9566 АМ. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че Станимир Вълков Стаев е сключил с Венета Илиева Гмурска предварителен договор за покупко-продажба на процесния автомобил, като въз основа на този договор и след заплащане на договорената цена е получил владението на вещта, като в договора изрично е посочено, че в тригодишен срок от сключването му следва да се извърши прехвърлянето на собствеността на вещта с окончателен договор. Безспорно е, че на 01.09.2004 г. собственикът на автомобила Венета Илиева Гмурска е починал, като до този момент не е сключен окончателен договор за прехвърляне на собствеността на превозното средство. С искане рег. № 14195/11.06.2013 г. касаторът е поискал извършването на промяна на регистрацията на автомобила, като към него са приложени освен предварителния договор и пълномощно, така и постановление за извършване на обстоятелствена проверка от 03.04.2013 г. и нотариален акт за собственост на движима вещ чрез обстоятелствена проверка № 80, том III, рег. № 2609/04.04.2013 г. и двете на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 на Нотариалната камара с район на действие РС-Монтана, както и застрахователни полици и удостоверения за застрахователна стойност и платен местен данък. С писмо рег. № 14287/19.06.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Монтана, е отказана промяна на регистрация на лек автомобил "Опел Астра" с ДК № М 9566 АМ, тъй като не са налице материално-правните основания - разпоредбите на чл. 16, ал. 5 и чл. 17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (наричана за краткост Наредбата № I-45) и във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и административният акт е съобразен с материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. Съгласно чл. 2 от Наредба № I-45/2000 г., МПС задължително се представят за регистриране от структурните звена "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция" или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Ето защо, следва да се приеме, че правото да извърши регистрацията, респ. да откаже регистрация е от компетентността на ръководителя на структурното звено "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Монтана. Следователно, обжалваният пред съда отказ, обективиран в писмо рег. № 14287/19.06.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Монтана, не е издаден от компетентния орган, посочен в чл. 2 от Наредба № I-45/2000 г., поради което същото се явява нищожен административен акт и следва да бъде прогласен за такъв. Осъществена е хипотеза на изземване на компетентност от по-горестоящия административен орган, което води до издаване на индивидуален административен акт от този орган вместо от органа, който е натоварен с разглеждането и решаването на въпроса, съгласно чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 2 от Наредба № I-45/2000 г. В този смисъл - Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. на ОСГК, които не са изгубили действието си и след приемането на АПК. За пълнота следва да бъде посочено, че органът (в случая директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Монтана), до който е подадено искането за извършване на промяна на регистрацията на автомобила, е бил длъжен да провери предпоставките за неговата допустимост, вкл. компетентността си да реши повдигнатия пред него въпрос, съгласно чл. 31 АПК. От друга страна, съгласно чл. 31, ал. 2 АПК, когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. Следователно директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Монтана е бил длъжен да изпрати цитираното искане на компетентния административен орган - ръководителя на структурното звено "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Монтана. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е приел, че обжалваният отказ е постановен от компетентен орган. Същото следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което бъде прогласена нищожността на обжалвания отказ, обективиран в писмо рег. № 14287/19.06.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Монтана. Нищожността следва да бъде прогласена, въпреки че в касационната жалба няма релевирани доводи в тази насока, тъй като съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за спазването на материалния закон, а първоинстанционният съд следи служебно за валидността на обжалвания пред него акт, съгласно чл. 168, вр. чл. 146, т. 1 АПК и съгласно чл. 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. С оглед изхода на делото и предвид формулираното в касационната жалба искане за репариране на съдебни разноски, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски за държавна такса в размер на 15 лева (10 + 5 лв.). Водим от горното и на основания чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение