Решение № 9172 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2017 г.

Решение № 9172 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ема 97" ЕООД, ЕИК *********, против Решение № 1572 от 13.03.2017 г. на Административен съд - С. град по адм. д. № 3999 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р- 22220415003317-091-001/14.01.2016 г., потвърден и изменен с Решение № 497/28.03.2016 г. на Директор на Дирекция ОДОП - С., и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 1194 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по процесните фактури. Иска отмяна на решението и отмяна на РА в оспорената част с присъждане на разноските по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. С. оспорва КЖ чрез юрк. Мирчева и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените с жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град е бил Ревизионен акт № Р- 22220415003317-091-001/14.01.2016 г., потвърден и изменен с Решение № 497/28.03.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - С., с което на "Ема 97" ЕООД за д. п. м. 02,03,04.2014 г. е отказано право на ДК по 6 бр. фактури, издадени от "Сити ресурси" ЕООД с предмет стоки по опис /а в ППП - дрехи, блузи, якета, панталони, ризи, шапки, аксесоари/, както и за д. п. м. 09.2014 г. по 4 бр. фактури с доставчик, , Съни биопродакшън" ЕООД с предмет строителни материали. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Приел е, че въз основа на приложените по делото доказателства не може да бъде обоснован извод за реално възникнали стопански операции по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията на касатора са свързани с необсъждане на всички събрани по делото доказателства в съвкупност, включително на СТЕ и на ССчЕ, която потвърждава счетоводното отразяване на фактурите при РЛ и при доставчиците. Оплакванията са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. В случая спор по фактите липсва. Спорът е за реалността на доставките по фактурите, издадени от "Сити ресурси" ЕООД и, , Съни биопродакшън" ЕООД. Следва да се посочи, че в обсъждания казус, предмет на сделките са родово определени вещи и за да е налице доставка по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде установено прехвърлянето на вещта и овластяването на получателя /РЛ/ да се разпорежда фактически с нея като собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което искащо приспадане на ДДС, трябва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. От друга страна установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. По отношение на фактурите, издадени от, , Съни биопродакшън" ЕООД, с предмет различни видове строителни материали - доказателства във връзка с предаване на стоките от доставчика на получателя по делото няма. По делото не са налице доказателства за извършен ремонт в офиса на дружеството на бул. "Евлоги и Х. Г." № 110, ет. ..., в каквато насока са твърденията на касатора. Влагането на материалите в конкретни СМР не може да бъде удостоверено чрез приетата по делото СТЕ. Още повече, че офисът на горепосочения адрес е собственост на управителя на ревизираното дружество - Х. И. Г., поради което правилно ревизиращите са констатирали, че договорът за послужване на помещение за офис е сключен фиктивно и същото се използва за жилищни нужди. Относно фактурите, издадени "Сити ресурси" ЕООД е видно че, четири от тях са с предмет стоки по опис, без по делото да са налични такива описи; фактура № 000...300/13.03.2014 г. е за доставка на мъжки якета - 500 бр., а фактура № 000...296/28.02.2014 г. - е за продажба на дамски блузи - 1000 бр. и мъжки панталони - 500 броя. Обосновано съдът е счел за неустановен по безспорен начин на факта на прехвърлянето на процесните стоки от доставчик към получател, като не е кредитирал приложените по делото приемо-предавателни протоколи. В същите изрично е отбелязано, че стоките са предават на "Ема 97" ЕООД, за да бъдат използвани във Филмова продукция "Събирач на трупове" и няма да бъдат използвани в облагаемата дейност на дружеството. Доказателства за наличие на договорни отношения на ДЗЛ във връзка с филмова продукция "Събирач на трупове" не са ангажирани както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. Неоснователно е възражението в жалбата, че според констатациите на СТЕ част от стоките се намират в склад на ул. "Г." ....., което доказвало реалността на доставките по процесните фактури. От заключението на СТЕ не може обаче да се установи по никакъв начин налице ли е идентичност между стоките предмет на спорните сделки и тези намерени на адреса на горепосочения склад. Вещото лице Костов сочи, че дрехите представляват съдържанието на около 40 кашона по около 100 броя, като състоянието на стоките силно затруднява точното им преброяване, но приблизително са около 4500 броя. Предвид изложеното мотивите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка - право на фактическо разпореждане, по процесните фактури, се явяват обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването в жалбата и в частта относно присъденото в полза на дирекция "ОДОП" - С. юрисконсултско възнаграждение с арг., че не е представен списък по чл. 80 ГПК. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение констатира, че в производството пред АДмС - С. град не са направени други разноски, поради което присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е обусловено от депозирането на списък по чл. 80 ГПК. Възнаграждението се присъжда в нормативно установения размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: За касационната инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 на ДОПК /в сила от 01.01.2016 г./, на ответника следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1194 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,