Решение № 10239 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2018 г.

Решение № 10239 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община П., срещу решение № 684/28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 758/2017 г. по описа на Административен съд - П., с твърдения за неправилност и искане за отмяната му. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата - "М. - К. Д." ЕООД, се представлява от адв. Д. С., която я оспорва, по изложените в депозираните отговор и писмено становище доводи и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на "М. - К. Д." ЕООД, против заповед № 576/29.08.2017 г. на кмета на община - П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж, извършен от дружеството без необходимите строителни книжа и документи, представляващ монтирана дървена конструкция на откритата тераса на източната фасада на апартамент, находяща се в имот с идентификатор 56277.502.862, УПИ V-1703, кв. 108 по плана на гр. П.. За да я отмени, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Изложил е съображения, че дървеният навес е нетрайно прикрепен към терасата на апартамента, собственост на дружеството, поради което същият не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и следователно за изграждането му не се изисква разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което навесът е захванат с метални планки и болтове, не е свързан трайно със сградата и може да се демонтира и да се постави на друго място. Предвид това съдът е направил извод, че процесният обект има характеристиките на преместваем обект, съгласно определението на § 5, т. 80 от ЗУТ и не е строеж, поради което премахването му не би могло да се разпореди при условията на чл. 225а ЗУТ. Решението е правилно. Съдът е извършил обстойна проверка на фактите по делото и въз основа на тях е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Проверяваният обект, чието премахване е било разпоредено - монтирана дървена конструкция на открита тераса, не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че процесният обект представлява начален етап на монтиране на лека дървена конструкция от колони и греди, с цел покриване на открита тераса към собствения на дружеството апартамент. Навесът не е трайно свързан със сградата, може да се демонтира, без да се наруши неговата цялост и да се постави на друго място, с оглед на което същият отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. След като не е обект по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, верен е изводът на първоинстанционния съд, че той не може да бъде премахнат по реда на чл. 225а ЗУТ. С оглед посоченото, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК - решението, като валидно и правилно, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят сторените разноски за настоящата инстанция, своевременно претендирани и доказани като реално заплатени, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представените по делото договор за правна защита и съдействие от 12.04.2018 г. и платежно нареждане от 16.04.2018 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,