Решение № 2316 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2011 г.

Решение № 2316 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА "ВКВПД") срещу решение № 3731 от 18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4281/2010 г. от Административен съд София-град, с което по жалба на Стоян Колев Диков от гр. Бургас е отменена заповед № ЧР-09-1/25.05.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА "ВКВПД". Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, изразени в необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЧР-09-1/25.05.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", с която е било прекратено служебното правоотношение на Стоян Колев Диков за длъжността "директор" на Териториална дирекция- Бургас в Главна дирекция "Управление на социалните дейности в ИА "Социални дейности на МО", с ранг III-ти младши на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 2, ал. 1 и § 4, ал. 2 от ПМС № 54/01.04.2010 г. и утвърдено от Министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-388 от 14.05.2010 г., в сила от 25.05.2010 г. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентния орган, но при липса на материалноправните предпоставки за постановяването му. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основният спорен въпрос - налице ли е реално съкращаване на длъжността, заемана от Диков - т. е. налице ли са предпоставките на чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗДСл в конкретния случай е решен правилно от първоинстанционният съд. По делото са събрани всички релевантни за случая доказателства, въз основа на които правилно съдът е приел, че в конкретния случай тези предпоставки не са налице. Действително длъжността "директор на ТД - Бургас", заемана от Дичев по щатното разписание на Изпълнителна агенция "Социални дейности в Министерство на отбраната", след преобразуването й в ИА "ВКВПД", считано от 25.05.2010 г. - датата на издаване на заповедта и влизане в сила на новото щатно разписание не фигурира в преобразуваната агенция като нормативно определена длъжност, но по отношение на функции, задължения, отговорности, умения и компетентност е сходна с новосъздадената длъжност "началник отдел Югоизточен", както правилно е приел съдът. След извършен обстоен анализ и съпоставка на щатните разписания - действалото до момента на постановяване на заповедта и това, което е в сила от 25.05.2010 г. обосновано съдът е приел, че в случая и двете длъжности се намират на едно и също място в административната йерархия и са пряко подчинени на Директор на дирекция - при старото щатно разписание на дирекция "Управление на социалните дейности" в ИА "СДМО", а при новото на дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивните домове" в ИА "ВКВПД". И двете длъжности са с длъжностно ниво А6, като изискванията за заемането им са напълно идентични по отношение на образование, област на висшето образование, професионален опит и минимален ранг, като разликите са в степента на образование за длъжността, заемана от жалбоподателя се е изисквала степен "бакалавър", а за новата длъжност "началник отдел" се изисква степен "магистър" (с каквато степен е образованието на Дичев). Отпаднало е изискването за владеене на западен език, което е заменено с изискване за притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна с ниво "секретно". Правилно в случая съдът е приел, че определящите за длъжността изисквания са запазени, а констатираните разлики са несъществени и не се отнасят до определящите за длъжността изисквания. След анализа и съпоставката на длъжностните характеристики за посочените две длъжности и по отношение на основните задължения обосновано е прието, че определящите такива за длъжностите съвпадат, макар да не са идентични, при което изводът, че длъжността е запазена като система от функции, задължения и изисквания е правилен. Въз основа на така установеното, законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая доколкото длъжността е запазена, като система от функции, цели, задължения и изисквания за заемането й, при въведени разлики, които не влияят съществено за определящите за длъжността и преименуването й не са налице материалните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За да е налице реално съкращение на длъжността следва същата да е премахната, както като наименование, така и като система от функции, цели, задължения и изисквания. В случая, макар да е налице съществено намаление на щатните бройки като цяло, при преобразуване на АИ "СДМО" в ИА "ВКВПД", длъжността, заемана от Дичев, макар не съществува наименованието директор на ТД Бургас, тъй като е преименувано на "началник отдел Югоизточен", продължава да съществува като система от цели, функции и задачи. Следователно обоснован и съответен на закона е изводът в пъровинстанционното решение, че длъжността, заемана от Дичев не е съкратена реално, от което следва, че обжалваната пред него заповед е постановена при липсата на законови изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение