Решение № 11000 от 9.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2011 г.

Решение № 11000 от 9.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство, гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 52Б срещу решение № 3391 от 08.07.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7910/2010 г.

С обжалваното решение съдът отменил решение № 253 от 13.07.2010 г. на заместник председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за марките и географските означения е заличена служебно регистрацията на марка № 66781 Varna Wines & Spirits, с притежател "Варна вина и спиртни напитки", ЕООД за стоките в клас 33 от международната класификация.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). На базата на изцяло възприетото заключение на експертизата съдът приел, че словосъчетанието Varna Wines & Spirits не е описателно по отношение на вида и географския произход на стоките от клас 29 "алкохолни напитки (с изключение на бира)", защото представлява необичайна комбинация от думи и не се състои изключително от термини, които определят вида или географския произход на стоките. Основната теза на съда, че след като подредбата на думите в марката е необичайна и не представлява граматически завършена фраза не би могла да се приеме като указание за вида и географския произход на стоките, показва смесване на понятията за отличителност и описателност, които са различни условия за нейната регистрабилност - чл. 11, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМГО. В тази връзка съдът не съобразил и Методическите указания на Патентно ведомство по чл. 11 ЗМГО. Съдът не обсъдил и не приложил към обстоятелствата по конкретния случай критериите за приложимост на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, въпреки че се позовал на практиката на Съда на Европейския съюз.

Решението е в противоречие и с чл. 12, ал. 1, т. 3 (отм.) ЗМГО. Съдът неправилно приел, че марката не се състои и не съдържа наименованията или техни производни на регистрираните географски означения "Шардоне от Варна" и "Варненски мискет". Неправилно се опитал да мотивира решението си с наличие на вероятност от объркване, която е критерий за приложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2, но не и на т. 3 ЗМГО. Различната цел на двете разпоредби прави изследването на съда дали потребителят може да направи връзка между марката и географското означение безпредметно. Същественото е, че географските означения "Шардоне от Варна" и "Варненски мискет" са регистрирани за вино, а "Варна вина и спиртни напитки", ЕООД не е вписан техен ползвател. Обстоятелството, че марката включва наименованието на града Варна, позволява нейният притежател да го използва за стоки вина, включително шардоне и мискет, без да е вписан ползвател на съответните географски означения.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Димитър Батаклиев.

Ответникът по касационната жалба - "Варна вина и спиртни напитки", ЕООД, счита жалбата за недопустима, тъй като е подадена от юрисконсулт. Алтернативно твърди, че е неоснователна, тъй като не съдържа касационни основания, а преповтаря съображенията на административния акт. Моли съда да я остави без уважение. Ответникът се представлява от адв. Валя Станкова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно тълкувал чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО и смесил понятията за отличителност и описателност на марката, които са предвидени като различни условия за нейната регистрабилност. Решението е постановено и в противоречие на чл. 12, ал. 1, т. 3 (отм.) ЗМГО. В резултат на неправилното прилагане на закона, респективно позовавайки се на заключението на експертизата, съдът извел погрешен извод, че визуално при съпоставка на наименованията се открояват различия, а сходството е в ниска степен.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника по делото, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е било страна в първоинстанционното производство. Видно от доказателствата по делото ответник в първоинстанционното производство било Патентно ведомство. Него съдът конституирал и надлежно призовал в хода на съдебното производство. Ведомството е било надлежно процесуално представлявано от юрисконсулт. В приложеното по делото пълномощно изрично е посочено, че същото важи до свършване на делото във всички инстанции. Подаването на касационна жалба не е действие по разпореждане с предмета на делото, за което се изисква изрично пълномощно, поради което касационната жалба е подадена от надлежно упълномощено лице на страната по делото.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа стана, че:

1. Под регистрационни № 77-01 и № 93-01 са регистрирани географски означения "Шардоне от Варна" и "Варненски мискет" с приоритет съответно от 23.08.1984 г. и 27.09.1984 г. Ползвател на двете географски означения е "Димят" АД, гр. Варна.

2. Марката Varna Wines & Spirits е словна, заявена за регистрация на 21.11.2006 г. и регистрирана на 03.09.2008 г. под № 66781 за стоки и услуги класове: 33 - алкохолни напитки (с изключение на бира); 35 - реклама, управление на търговски сделки, парични сделки, сделки с недвижимо имущество; 39 - транспорт, опаковане на стоки, организиране на пътувания.

3. Със заповеди № 502 и 503 от 14.08.2009 г. на председателя на Патентно ведомство било образувано производство за заличаване на регистрацията на марка № 66781 досежно стоките и услугите клас 33 и назначен състав. Съставът изготвил становище, че марка № 66781 досежно клас 33 е регистрирана в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 и 7 и чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Даден бил тримесечен срок за възражения на притежателя на марката.

4. На 13.07.2010 г. заместник председателят на Патентно ведомство издал решение № 253 от 13.07.2010 г., с което заличил служебно регистрацията на марка № 66781 Varna Wines & Spirits за стоките от клас 33 от международната класификация.

5. "Варна вина и спиртни напитки" ЕООД спорила решението в съда.

6. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-маркова експертиза, в което експертът заявил, че процесната марка не се състои от и не съдържа производни на регистрираните географски означения; наличното сходство не е в толкова висока степен, че да се преодолеят очевидните различия; процесната марка в своята цялост не представлява смислово завършена езикова единица от комбинация от думи и в този аспект представлява необичайно подреждане на словни елементи.

Въз основа на това съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на производствените правила. Приел, че правното основание за служебното заличаване на марката - описателния й характер по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, изисква да се установи достатъчно пряка и определена връзка между марката и съответния продукт, която дава възможност на потребителя да получи незабавно и без други разсъждения описание на съответните стоки или услуги и техните характерни особености. Приел, че марката се състои от три разговорни думи, подредени в девизна форма: Varna е наименование на град в България; Wines в превод от английски език е думата "вино" в множествено число; & Spirits в превод от английски език е спиртни напитки. Поставения знак "&" изобразявал съюза "и" и бил част от фирменото наименование на търговеца във формата му на изписване на латиница. Приел, че по отношение на характеристиката "вид" на стоката марката съдържала един елемент, който по същество сам за себе си е различен от наименованието на стоките и не ги описва - топонима Варна. На базата на трайната практика на Първоинстанционния съд на Европейския съюз и на заключението на експертизата приел, че марката съдържа елементи, които по същество сами за себе си са различни от наименованието на страна, регион или местност - описателните за стоките думи "Варна" и "Спиртни напитки". Самата марка не съставлявала завършена езикова единица от комбинация от думи, която да е приета като стилов формат в езика, поради което представлява необичайно подреждане на словни елементи като отделните думи са подредени като набор от равно позиционирани в словната комбинация съществителни имена, които не формират в този си вид нито определяемо, нито определение и представляват просто девизно подреждане на съществителни имена. Въз основа на това направил извод, че марката не се състои изключително от термини, които определят или вида, или географския произход на стоките. Приел относно второто правно основание за заличаване - чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМГО, че марката Varna Wines & Spirits не се състои и не съдържа точно наименованията на противопоставените географски означение - "Шардоне от Варна" и "Варненски мискет". Тя не възпроизвежда противопоставените географски означения, не е налице смислово сходство, тъй като процесната марка няма еднозначна семантика и може да бъде възприета като девизна връзка между равностойни съществителни имена. Фонетично между марката и географските означения има преобладаващо различие, а визуалното им сходство е в ниска степен като в марката присъства и аперсанда &, който е характерен основно за фирмени наименования. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменил.

Този извод на съда е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за делото факти и касационната инстанция ги приема за правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за правилността на фактическите изводи на съда и за приложението на материалния закон.

Видно от оспореното решение административният орган се позовал на три правни норми, за да постанови заличаване на марката Varna Wines & Spirits - разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 4, на чл. 11, ал. 1, т. 7 и на чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Нарушението на всяко от трите изисквания, с оглед на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗМГО, е самостоятелно основание за заличаване на регистрираната търговска марка. Следва да се посочи, че заличаването на процесната търговска марка е само досежно клас 33 - алкохолни напитки (с изключение на бира) от Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки.

По нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО:

Разпоредбата сочи, че не се регистрира, съответно се заличава марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките. Това законодателно изискване цели да запази за свободно ползване от всички знаците или означенията, които могат да служат в търговията, за да се означат особеностите на съответната стока. За това нарушаването му е абсолютно основание за отказ за регистрация, съответно за заличаване на регистрация.

За да се прецени налице ли е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО е необходимо, както правилно сочи в мотивите си съдът, да се оцени характера на връзката на знака или означението със съответната стока. Тогава, когато е налице достатъчно пряка и конкретна връзка със стоката, която дава възможност на заинтересования потребител да получи незабавно и без други разсъждения описание на нейните характерни особености, то знака или означението са описателни. Когато марката, както в случая, е словна и е съчетание от четири елемента, Съдът на Европейския съюз е приел, че "евентуалният описателен характер може да се изследва частично за всеки от тези елементи, взети поотделно", но "не е достатъчно да се установи евентуалния описателен характер на всеки от тези елементи". Необходимо е, казва Съдът, този характер да бъде установен за самата марка, т. е. за съвкупността от съставящите я елементи (виж решение на Съда на Европейския съюз от 15.03.2012 г. по съединени дела С-90/11 и С-91/11, § 23 и цитираната там практика; решение от 12.02.2004 г. по дело С-363/99, Koninklijke KPN, § 96 и цитираната там практика). Нещо повече, Съдът на Европейския съюз изрично сочи, че "по правило самото съчетание на елементи, всеки от които е описателен за характерните особености на стоките или услугите, за които е заявена регистрацията, също е описателно за тези характерни особености по смисъла на чл. 7, § 1, б. "в" от Регламент 40/94", но добавя също така, че "такова съчетание може да не е описателно по смисъла на същата разпоредба, при условие, че създава впечатление, достатъчно отдалечено от впечатлението, създавано от самото съединяване на тези елементи" (виж решение от 19.04.2004 г. по дело С-273/05, OHIM v Celltech R&D, § 77, 78 и цитираната там практика). Следователно за окончателната преценка относно описателния характер на марката релевантна е преценката й като цялостно съчетание на елементи (виж § 80 от цитираното решение Celltech).

Какво показват фактите по делото?

Марката Varna Wines & Spirits, както сочи в мотивите си и съдът, е словна и се състои от три думи и аперсандът "&". Двете думи "Wines" и "Spirits" означават "вина" и "спиртни напитки" на английски език, т. е. по своето съдържание те са наименование на стоки. Третата дума - "Varna", е името на третия по големина град в България, изписано с английски букви. Т. е. по своето съдържание то е име на географски обект (топоним). Аперсандът "&" е символ за означаване на цяла дума или израз (логограма) и означава свързващата дума "аnd" на английски език - в превод "и".

Какви са изводите на съда досежно описателния характер на елементите на марката и на марката Varna Wines & Spirits като цяло?

Съдът приел, че "всеки един от елементите на марката трябва сами за себе си да са описателни за всяка изследвана характеристика на стоката". На основата на това приемане направил извод, че "по отношение на характеристиката "вид" на стоката процесната марка съдържа един елемент, който по същество сам за себе си е различен от наименованието на стоките и не ги описва - топонима Варна", а "по отношение на характеристиката "географски произход" на стоката марката съдържа елементи, които сами по себе си са различни от наименованието на страна, регион или местност - описателните за думите "Вина" и "Спиртни напитки".". Този извод на съда се основава на заключението на приетата по делото експертиза, но е неправилен.

Първо, вещото лице сочи, че изводът му е на основата на "европейската практика" и на "OHIM Guideline". Позоваването на тази практика и на правилата на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM) е единствено правилния подход към решаване на спора за заличаването на марката с оглед на факта, че защитата на интелектуалната собственост е област от съвместна компетентност на Европейския съюз и на държавите-членки, поради което в съответствие с принципа на лоялното сътрудничество - чл. 4, § 3 на Договора за Европейския съюз, държавите-членки са длъжни да съдействат максимално за изпълнение на задачите, произтичащи от Договорите. Т. е., макар в случая по делото да става въпрос за национална марка, доколкото не са налице основания за отклонение от приетите от Европейския съюз правила и практики и административният орган, и съда, и експерта е необходимо да ги отчитат и да се съобразяват с тях. Второ, като конкретно основание за този извод експертът сочи теста за регистрабилност на марката, посочен от OHIM.

Но визирания на стр. 28 от Правила относно процедурата пред OHIM, достъпни на адрес: http:/oami. europa. eu/ows/rw/resource/documents/CTM/guidelines/examination_en. pdf, текст сочи, че: "Тестът е: като общо правило, обикновената комбинация от елементи, всеки от които е описателен за характеристиките на стоките или услугите, остава (комбинацията) описателна за тези характеристики." Т. е. изисква се всеки елемент да е описателен за характеристиките на стоките, но не и всеки един елемент да е описателен за всяка една характеристика на стоката. Трето. Методическите указания по приложение на чл. 11 ЗМГО, издадени от председателя на Патентно ведомство - стр. 11, т. 4, достъпни на адрес http:/www1.bpo. bg/images/stories/laws/mu_11_2011_2.pdf, сочат: "Марка, състояща се от комбинирането на знаци или означения, указващи характеристики на стоките и/или услугите, също се приема за описателна в своята цялост". И четвърто. На страница 3 от заключението си, непосредствено след посочването на теста, експерта сочи, че "всеки от елементите трябва сам за себе си да е описателен за същата изследвана характеристика на стоката/услугата", а на страница 6 вече сочи, че "всеки от елементите трябва сам за себе си да е описателен за една и съща изследвана характеристика на стоката/услугата".

Видна е съществената разлика, направена от експерта и приета от съда - едно е когато даден елемент е описателен по отношение на съответната характеристика, друго е когато се иска всеки елемент да е описателен по отношение на всяка характеристика. Трудно би се намерил знак или означение, който едновременно да опише вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето и метода на производство на стоката или поне всяка изследвана характеристика, когато са повече от една на стоката и твърде вероятно е винаги да има елемент, който не описва едновременно всички изследвани характеристики, дори и когато са само две. Такова изискване - за описателен характер на всеки един елемент на марката по отношение на всяка една от нейните характеристики не съдържа нито националното законодателство, нито поставя в практиката си Съда на Европейския съюз, съответно Общия съд. Това, което Съдът казва, е че "като общо оправило обикновената комбинация от елементи, всеки от които е описателен за характеристиките на стоките или услугите по отношение на които се търси регистрация, остава описателна за тези характеристики по смисъла на чл. 3, § 1 от Директивата" (виж решение от 31.01.2002 г. по дело С-265/00, Campina Melkunie BV v Benelux-Merkenbureau (Biomild). Но това означава, че за елементите на марката е установен описателния им характер.

В случая от доказателствата по делото е видно, че употребените в марката Wines & Spirits са думи с еднозначно лексикално съдържание - те пряко указват вида на стоката, за която се отнася марката - стоки от клас 33 "алкохолни напитки (с изключение на бира)". Нещо повече, те се отнасят не за една конкретна стока от класа, а за двата основни, с оглед на начина на производство, вида алкохолни напитки, с изключение на бирата, които изчерпват съдържанието на целия клас - вино и спиртни напитки. Следователно употребените в марката думи директно указват вида на стоката, тъй като представляват нейните наименования. Употребеното означение Varna като топоним няма друго съдържание освен да индивидуализира съответното географско място. Трудно може да се направи извод, че употребата на означението Varna в случая е носител на някакъв друг, фантазиен вид информация още повече, че седалището на притежателя на марката е в гр. Варна, а и той не оспорва, че произвежданите от него вина и спиртни напитки са от грозде от района на гр. Варна. С оглед на това употребата на означението Varna в процесната марка, още повече като се отчита вида на стоката, пряко указва друга нейна характеристика - географския произход, в противен случай марката би била заблуждаваща. Следователно марката Varna Wines & Spirits не само съдържа знаци и означения, които указват характеристики на стоката, тя се състои изцяло от такива знаци и означения. Поради това извода на първоинстанционния съд, че марката съдържа знаци и означения, които указват характеристики на стоката е правилен, а извода, че марката съдържа и елементи, които не са описателни за съответната характеристика е ирелевантен.

След като приел, че марката съдържа елементи, които не са описателни по отношение на двете изследвани характеристики и елементи, които са описателни, съдът изследвал има ли марката като общо словосъчетание самостоятелно значение и то описателно ли е по отношение на стоката. Този подход на съда е изцяло в съответствие с трайно установената практика на Съда на Европейския съюз, който приема, че просто вземайки тези елементи заедно, без да се въведат някакви необикновени изменения, в частност относно синтаксис или значение, не може да има резултат различен от това, че марката се състои изключително от знаци или означения, които могат да служат в търговията, за да се определят характеристиките на съответните стоки или услуги, т. е. че марката е описателна (виж цитираното по-горе решение Biomild, § 39).

Досежно общото словосъчетание съдът приел, че марката е необичайна комбинация от думи, а не се състои изключително от термини, които определят вида или географския произход на стоките. Приел, че марката не представлява смислово завършена езикова единица от комбинация от думи, която е приета като стилов формат, а е необичайно подреждане на словни елементи като отделните думи са набор от равно позиционирани съществителни имена, които не формират нито определяемо, нито определение, а са просто девизно подреждане на думи. Този извод на съда е неправилен. Вярно е, че от гледна точка на синтаксиса, т. е. на свързаната реч, словосъчетанието, образуващо марката Varna Wines & Spirits е комбинация от съществителни имена. То не е подчинително словосъчетание, при което думите не са равнопоставени - едната е главна, а другата е подчинена. Но тази специфика на синтаксиса не може да се приеме за такова необикновено изменение, което да доведе до резултат различен от описателния характер на всеки от съставните елементи на марката. Следва да се посочи - що се отнася до синтаксиса, че в българския език е ноторно, че освен подчинителни словосъчетания има и съчинителни словосъчетания. Това са съчетания на равноправни помежду си думи, които се свързват съюзно или безсъюзно. В случая от три равнопоставени думи две са свързани съюзно чрез аперсанда &. Вярно е, че третата дума не е свързана със съюз, но и без него словосъчетанието ясно показва обектите и отношението между тях. Прилагането на посочения от експерта тест чрез инверсия на думите - Wines & Spirits Varna, само утвърждава този извод.

Видно от изложеното впечатлението, което трите думи сами по себе си, като елементи на марката, създават не се различава от впечатлението, което обединяването им в марката създава. Що се отнася до аперсанда, то не отговаря на доказателствата по делото твърдението на експерта (отделен е въпроса, че той не може да установява факти, още повече такива, които са общодостъпни по силата на вписването им в търговския регистър), че аперсанда е част от фирменото наименования на притежателя на марката. Вярно е, че на положения на учредителния договор печат името на дружеството е изписано на латиница чрез аперсанда, но в учредителния договор наименованието на фирмата не е изписано на английски, а в подаденото заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството е изписано "Varna vina i spirtni napitki". Отделно от този неточен факт не може да се приеме, че по какъвто и да било начин аперсанда внася някакво необикновено звучене на словосъчетанието освен да играе естествената си роля на съчинителен съюз.

От изложеното е видно, че анализа на синтактичните правила не може да обоснове извод за създадено чрез обединяването на елементите впечатление достатъчно различно от това, което четирите елемента при самостоятелното им обсъждане оставят. Лексикалното значение на думите също не води до някаква промяна на впечатлението, тъй като тяхното съдържание е еднозначно и достатъчно точно с оглед на разбирането, което имат за тях средните потребители - Варна, вино и спиртни напитки имат само номинативно значение, значение, което назовава предмет.

Освен изложеното следва да се посочи, че според трайната практика на Съда на Европейския съюз преценката на описателния характер на един знак се прави и с оглед на съответната стока или услуга (виж решение на Общия съд от 14.06.2007 г., дело Т-207/06, Europig SA и цитираната там практика). В случая стоките, предмет на марката са вино и спиртни напитки. Виното е един от продуктите, при които географското име в марката винаги се приема като указание за географски произход. В Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на Общността марките за вина, които включват или които са съставени от географски указания, предназначени да идентифицират вината, или за дестилатни спиртни напитки, които включват или които са съставени от географски указания, предназначени да идентифицират дестилатните спиртни напитки, когато тези вина или тези дестилатни спиртни напитки нямат произход са абсолютно основание за отказ - чл. 7, § 1, б. "й". Тази засилена защита е следствие и на визираното в чл. 23. 3 на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPs), съставляващо приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22.12.1994 г. относно сключването от името на

Европейската общност. Т. е. налице е световна и европейска регулация за засилена защита на географското указание за произход на вино и спиртни напитки, което само установява еднозначно начина на тълкуване и прилагане на националното законодателство.

Като не съобразил изложеното и приел, че търговската марка Varna Wines & Spirits не е описателна досежно вида и географския произход на стоките съдът направил необосновани фактически констатации и неправилно приложил материалния закон.

По нарушението на чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМГО:

За да постанови решение № 253 административният орган се позовал и на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМГО. След постановяване на административния акт - 13.07.2010 г., но преди приключване на устните състезания в настоящата инстанция - 02.04.2012 г., разпоредбата на закона е отменена. Сам по себе си този факт е нормативен и от значение за делото, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК съдът следва да го отчете. Ако отмяната на разпоредбата водеше до отпадане на основанието за заличаване на марката съдът би следвало да отмени акта само на това основание, но тъй като с изменението на закона това основание за заличаване на марката е въведено като такова по чл. 11 ЗМГО, т. е. не е налице промяна в благоприятно за притежателя на марката отношение, а в утежняващо - съдът следва да се произнесе и по правилността на съдебното решение в тази му част.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗМГО регистрирана търговска марка се заличава, когато се състои от регистрирано географско означение или негови производни. Регистрираните географски означения в случая са "Шардоне от Варна" и "Варненски мискет". Следователно, за да е налице нарушение на нормата е необходимо да се установи употребеното в марката Varna Wines & Spirits означение Varna съответно ли е на тези две регистрирани географски означения. Съдът приел, че между марката и географските означения е налице преобладаващо различие, тъй като споделят само една обща дума "Варна" или неговото производно "варненски" и средният потребител не може да направи пряка връзка между марката и регистрираните географски означения. Дали средният производител може или не може да направи пряка връзка между марката и регистрираните географски означения е ирелевантно за установяване на нарушението по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Това обстоятелство не е елемент на фактическия състав на правната норма. Единственото, което нормата изисква е да се установи марката състои ли се от регистрирано географско означение (именно поради ирелевантността на възможността за заблуда на средния потребител законодателят промени това основание за отказ/заличаване от относително в абсолютно).

Съдът приел, че марката Varna Wines & Spirits не се състои и не сдържа точно наименованията на противопоставените географски означения или техни производни. Този извод на съда е обоснован първо от сравнението на цялостното съдържание на марката и на географските означения. Безспорно "Шардоне от Варна" и "Варненски мискет" не са буквалното съдържание на Varna Wines & Spirits, но законодателят не изисква марката да възпроизвежда буквално съдържанието на регистрираното географско означение, а да се състои от него. Смисъла и съдържанието на географското означение - независимо наименование за произход или географско указание, е да определи географски произхода на стоката. Следователно преценката на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМГО изисква да се установи идентичност на стоката и на мястото на произход. Изхождайки от това неоснователно е и второто основание на съда - липса на производни на географското означение. Този извод съдът направил на основата на анализа на производните на стоката, а не на географското означение. За географското означение приел, че "те споделят само едно общо слово "Варна" или неговото производно "варненски". Макар на основата на това приемане да направил извод, че не става въпрос за едно и също географско място, то очевиден е извода, че става въпрос за един топоним и производни на означението. Няма за какво друго да става въпрос при сравнението на Varna, "Варна" и "Варненски" в марката и двете географски означения. За стоката в заключението на приетата експертиза е посочено, че "не може да бъде производно това наименование, което смислово е таксономично по-високо и следователно по-общо, като например по-обобщените вино и спиртна напитка/алкохолна напитка да се приеме за производно на даден сорт грозде". Т. е. съдът приел, че думата "вино" не може да бъде производна на думата шардоне или мискет, но не отчел, че именно думата вино е общото понятие и то включва вината от двете регистрирани географски означения така, както включва и двете категории вина - трапезни и качествени; и трите вида вина - тихи, шумящи и специални; и всички типове вина, както и всички вина от различни сортове лози. Тази всеобхватност на марката досежно стоката изисква най-малко, при наличие на един и същ географски произход, изрично да се изключи виното от сорта лози шардоне и мискет. Т. е. логиката е, че когато една част от цялото е регистрирана като географско означение няма как цялото да бъде регистрирано като търговска марка. Законодателят, с оглед на икономическите цели, които защитата на географското означение преследва е дал приоритет на географското означение. Това, както бе посочено по-горе, важи с особено значение за стоката вино и спиртни напитки.

Видно от изложеното регистрираната търговска марка Varna Wines & Spirits се състои от регистрираното географско означение. Съдът, въз основа на правилно установените факти не направил верен фактически извод и не приложил правилно материалния закон.

По нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО:

В мотивите на оспореното решение № 253 на Патентно ведомство, за да разпореди заличаване на марката Varna Wines & Spirits органът се позовал и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО. Тази норма е основание за заличаване на търговска марка поради възможността потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките. Органът приел, че заблудата на потребителя по смисъла на този чл. се обхваща от заблудата по смисъла на чл. 53 ЗМГО, поради което при опасността от такава заблуда по отношение на стоките в клас 33 следва да се приложи само чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМГО и не изложил фактически и правни доводи за това твърдяно нарушение. Съдът не е обсъдил това твърдяно нарушение, а и касаторът не е навел доводи относно него, поради което съдът не следва да го обсъжда.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са основателни. Съдът като установил правилно релевантните за предмета на делото факти направил, въз основа на тях необосновани фактически изводи и неправилно приложил материалния закон. Поради това съдебното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, а в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това като отмени обжалваното решение съдът следва вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Варна вина и спиртни напитки" ЕООД срещу решение № 253 от 13.07.2010 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд