Решение № 10314 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2011 г.
ВАСII отделение11.07.2011 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 350/02.12.2010 г. постановено по адм. д. № 108/2010 г. на Административен съд гр. Смолян. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10314 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 350/02.12.2010 г. постановено по адм. д. № 108/2010 г., Смолянският административен съд е отхвърлил оспорването на Любка Каишева от гр. Смолян срещу заповед № 155/23.09.2008 г. на кмета на община- Смолян, с която е одобрен ПУП - ПР в кв. 110 и кв. 111 по плана същия град, кв. " Райково", за изменение на уличната и дворищна регулация от о. т. 776 до о. т. 825 като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Любка Каишева с наведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Община гр. Смолян не изразява становище. Останалите ответници физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за основателност на касацинната жалба и неправилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е неправилно. С процесната заповед № 155/23.09.2008 г. на кмета на Община- Смолян, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план за изменение на регулацията в кв. 110 и кв. 111 по плана на гр. Смолян и изменение на уличната и дворищна регулация от о. т. 776 и о. т. 825 по работния проект засягаща ПИ УПИ - I - озеленяване, II 2143, Х -2142, III - озеленяване в кв. 111 кв. Райково по кафяво и синьо оцветяване на приложената към заповедта скица. Административното производство е започнало по искане на Община- Смолян от дирекция " Икномическо развитие и общинска собственост " за промени в регулирането на дере "Свети Иван", корекция и канализация по работен проект от с. т. 776 до о. т. 825 гр. Смолян като е издадена заповед № 35/21.04.2008 г. на кмета на общината, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - план за регулацията и застрояване на дерето - корекция и канализация по работния проект от сочените в заповедта осови точки. Тази заповед е послужила като основание за издаване на процесната и е влязла в сила. От тази заповед не може да се извлече основанието, което съдът е приел чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради липсата на фактически основания изложени в нея свързани с изменение на уличната и дворищната регулация. В сочената заповед е посочена единствено необходимост от промени но регулирането на дере "СВ. Иван " - корекция и канализация по работния проект със същите осови точки, както и не е предвидена промяна на уличната и дворищна регулация. В оспорената заповед № 155/2008 г., се съдържат данни за изменена и уличната и дворищна регулация за посочените поземлени имоти вкл. тези на касатора. При липсата на фактически основания и в двете заповеди не би могло да се определи правното основание на оспореният акт. Липсата в заповедта и в асоциираните към нея официални документи, към които препраща, на фактическите и правните основания, на които е издадена, представлява нарушение на формата на административния акт, което представлява отменително основание. Без тях актът не може да бъде проверен от гледна точка на останалите изисквания за законосъобразност. Административния акт трябва да съдържа единство между фактически и правни съображения и е недопустимо заместването им тези на съда. В това отношение в обжалваното решение не се съдържат мотиви, поради което не може да се провери неговата правилност. Съдът не е изложил съображения и за ония части от заключението на в. л., които съдържат факти за отнемане на части от от имотите на заинтересуваните лица със заповедта и за това дали при отнемането им е спазен реда за това, при което е налице допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Отделено от това изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ при установено извършено строителство по изменението със заповедта не кореспондират с данните от заключението на в. л. като същото е останало необсъдено. Законосъобразността на оспорената заповед не е преценена и съобразно разпоредбата на чл. 135 ЗУТ. При тази фактическа обстановка решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила е незаконосъобразно и необоснова и следва да бъде отменено. При новото разглеждане от друг състав на същия съд следва да се изяснят действителните правоотношения между страните и едва тогава да се прецени законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1АПК, Върховният административен съд, второ отделение