Решение № 7521 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15968/2010 г.

Решение № 7521 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15968/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петя Димитрова Димитрова - Господинова от гр. Ямбол, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Женя Кайали от същия град, срещу решение № 237 от 01.11.2010 г. по адм. дело № 272/2010 г. на Административен съд - гр. Ямбол. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Ямболският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петя Димитрова Димитрова - Господинова срещу решение № 10-34 от 11.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № Р-02-36 от 05.07.2010 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с което е започнало производство за принудително събиране на сумата 1016,73 лв. недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО за времето от 10.02.2009 г., на която дата отглеждането на роденото от нея дете е поето от лице, включено в програмата "В подкрепа на майчинството", до 24.10.2009 г., на която дата детето е навършило 2-годишна възраст. За да постанови този резултат Пловдивският административен съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателката Петя Димитрова Димитрова - Господинова не е изпълнила задължението си да заяви по установения ред новото съществено обстоятелство, изключващо правото й на парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, а от правна страна е приел за законосъобразен изводът на административния орган, че в случая жалбоподателката е била недобросъвестна, поради което следва да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение със законната лихва. Доводите в касационната жалба са основани на твърдението, че жалбоподателката своевременно била заявила правоизключващото обстоятелство, но по независещи от нея причини декларацията й за това обстоятелство не е достигнала до РУСО. Доказателство за основателността на това твърдение били показанията на свидетелката Анна Димитрова Димитрова, майка на жалбоподателката. Този аргумент е неоснователен. В съдебното заседание, проведено от Ямболския административен съд на 05.10.2010 г., посочената свидетелка е дала следните показания: " (Аз) съм детегледачка по програмата "Подпомагане на майчинството" ... Още като подадох документите ми подадоха молба за промяна на обстоятелства, която Петя трябваше да попълни. Тя попълни молбата и я занесе в Социалните служби още когато аз започнах работа ..." Сведението "попълни молбата и я занесе в Социалните служби" очевидно не е доказателство, че жалбоподателката е изпълнила задължението си да заяви пред РУСО новото съществено обстоятелство. Очевидна е и нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (отглеждане на детето от лице, включено в програмата "В подкрепа на майчинството") изключва правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, жалбоподателката е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от Ямболския административен съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед на изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,