Решение № 14603 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2020 г.

Решение № 14603 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на И. Трифонова и Т. Трифонов, и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 76/19.01.2018 г. по административно дело № 642/2017 г. на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение № 1496/5.02.2019 г., постановено по административно дело № 3421/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В искането се твърди, че са налице основанията за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6. Искателите считат, че решение № 13 от 12.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 8/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, оставено в сила с решение № 566/5.05.2020 г. по к. адм. дело № 3198/2019 г. на Административен съд-Бургас, представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Сочат, че с описаното съдебно решение се отменя решение на Поземлена комисия за обезщетяване, на което е основано решението, чиято отмяна се иска, а освен това е налице противоречие на между решението на районния съд и решението, чиято отмяна се иска. Позовавайки се на това решение, искателите считат, че не са били обезщетени по съответния ред, поради което отчуждителната процедура не е приключила и имотът, предмет на заповедта за изземване, не е станал общинска или държавна собственост. Освен това заявяват оплакване, че е нарушено правото им на справедлив процес от независим и безпристрастен съд по чл. 17 от Конституцията, чл. 6 от ЕКПЧ и Протокол 1, чл. 1 от ЕКПЧ. Поради това молят за отмяната на решението по административно дело № 642/2017 г. на Административен съд-Бургас, оставено в сила с решение на ВАС по административно дело № 3421/2018 г. Претендират и присъждането на направените в това производство разноски. Ответникът- кметът на община Бургас, заявява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането за отмяна. Претендира за отхвърлянето му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на изложените в искането обстоятелства и приложените към него писмени доказателства, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, констатира следното: Искането е процесуално допустимо. То е подадено от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 1496/5.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3421/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е отхвърлена жалбата на И. Трифонова и Т. Трифонов срещу заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на община Бургас. С цитираната заповед на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено изземването на имот – публична общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица между осови точки – о. т. 444, о. т. 445 и о. т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия подробен устройствен план на с. Черно море, община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, който се държи без основание от И. Трифонова и Т. Трифонов. В решението, чиято отмяна се иска, съдът е установил следното: С одобрената през 1989 г. промяна на улична регулация на с. Черно море, целият изземван имот е предвиден за улица и спрямо него не са налице хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ по някои от плановете, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. Съдът изрично отбелязва в мотивите си, че имотът с площ от 540 кв. м., закупен от И. Трифонова по нот. акт № 60 от 6.03.1996 г. не попада в имота, предмет на оспорената заповед. Поради това съдът приема, че с оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, правото на собственост на общината върху процесния имот, отреден за улица, произтича по силата на закона и съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОбС не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Съдът приема, че недвижимият имот - предмет на заповедта представлява публична общинска собственост и се ползва от Трифонови без правно основание, поради което са осъществени предпоставките за изземване по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. С решение № 13/12.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 8/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, оставено в сила с решение № 566/5.05.2020 г. по к. адм. дело № 3198/2019 г. на Бургаския административен съд са прогласени за нищожни решение № 16/29.02.2000 г. и решение № 16/15.11.2000 г., постановени от Общинска служба по земеделие- град Бургас по преписка № 7691/4.12.1991 г. От мотивите на посочените съдебни решения се установява следното: С протоколно решение № 7691/24.11.1992 г. Поземлена комисия- Бургас признава на С. Зафирова правото на възстановяване на 4 декара земеделски земи и постановява отказ за възстановяване на заявени от нея други 4, 5 декара земеделски земи с мотив, че същите попадат в регулацията на м. с. "Черно море". С решения № 16/29.02.2000 г. и 16 а/15.11.2000 г. С. Зафирова е обезщетена с поименни компенсационни бонове на стойност 3510 лева за невъзстановената земя в размер на 4, 5 декара. Именно последните две решения са обявени за нищожни с влязлото в сила решение на Районен съд- Бургас. Първото основание за отмяна, на което молителите основават искането си, е това по чл. 239, т. 1 АПК - откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Тези обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото и да са нови. Те обаче трябва да са съществували към момента на решаване на делото, но да не са били известни на страната. Съдебното производство по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд-Бургас е приключило на 5.02.2019 г., а решението на Бургаския районен съд е постановено на 12.11.2019 г. и в този смисъл е новосъздадено писмено доказателство, което не е съществувало към момента на постановяване на решението на АС- Бургас. Ето защо не попада в изброените хипотези на нормата и не може да служи като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Съгласно второто отменително основание- по чл. 239, ал. 1, т. 3 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато същият е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Решението на Бургаския административен съд по дело № 642/2017 г. не е основано на обявените за нищожни решения, с които в рамките на производство по реституция на земеделски земи С. Зафирова е била обезщетена с поименни компенсационни бонове. В решението, чиято отмяна се иска, изрично е посочено, че посочените в заповедта за изземване 451 кв. м представляват част от имот, предмет на договор за покупко-продажба, сключен на 15.12.1995 г. между Т. Трифонов като законен представител на И. Трифонова и Ц. Петков, който не е в изискуемата нотариална форма и този имот попада изцяло в предвидена по плана от 1989 г. улица. Спрямо него не е налице нито една от хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ по някои от плановете, влезли в сила в периода от 1987 до 2015 година. Отчуждителното производство е проведено по отношение на трето лице – С. Дичева, която не е страна в производството, не е и праводател на искателите по отношение на спорния имот. Третото претендирано отменително основание- това по чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК, също не е налице. Според цитираната норма актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. На първо място трябва да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които решенията са постановени. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като страните по двете решения са различни и не е налице тъждество на искането и на основанието. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, на която също се основава искането за отмяна, актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Решение на ЕСПЧ, установяващо наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК спрямо двамата податели на искането не е представено, а не са налице и твърдения такова да е постановено. При този изход на спора, в полза на община Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия