Решение № 1789 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2019 г.

Решение № 1789 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 2811 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 11166/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 382/25.09.2018 г. по преписка № 317/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо и алтернативно като неправилно. Ответниците КЗД и главния директор на ГДИН не са изразили становище. Ответникът Х. Хасан оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна, поради следното: С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на ГДИН и на главния директор на ГДИН срещу процесното решение на КЗД, с което на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е установено, че ГДИН и главният директор на ГДИН са осъществили непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо Х. Хасан по признак "лично положение" и на основание чл. 65, ал. 4 и чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. са дадени задължителни предписания на ГДИН и главния директор на ГДИН. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. В тази насока съдът изцяло споделя аргументите на участващия по делото прокурор. На първо място, решението не е недопустимо поради участие в производството на ненадлежна страна - главния директор на ГДИН. Същият е бил конституиран като ответник в производството пред КЗД наред с ГДИН, поради което правилно е бил конституиран и като ответна страна в съдебното производство. Комисията за защита от дискриминация е била сезирана с редовна жалба, по която на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от АПК служебно следва да конституира страните в административното производство и да ги уведоми за започването му. Именно с акта на уведомяването (л. 277 и 279), лицата, до които то е адресирано, са придобили качеството на страни в производството. Съдебното решение не е недопустимо и поради липса на твърдяното от касатора нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр, съгласно която, когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, Комисията не образува производство. Приложеното към касационната жалба решение № 226/08.04.2019 г. по преписка № 399/2015 г. не доказва по никакъв начин наличието на заведено пред съда дело, а от неговото съдържание е видно, че не се касае и за същия спор, независимо че периода на твърдяната дискриминация съвпада в известна степен. На второ място, неоснователни са доводите за неправилност на решението. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Обоснован е изводът на съда, че са налице предпоставките за непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., тъй като е осъществена хипотезата на правната норма - съществува привидно неутрална разпоредба, която обаче дава възможност за поставяне на заинтересованата страна в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Събраните по делото доказателства установяват наличието на неравно третиране на лишените от свобода относно времетраенето на престоя на открито в затворите в София, Ловеч и Плевен. Законът допуска неравното третиране въз основа защитени признаци като обективен резултат, само в случай че целта и средствата за постигането й са подходящи и необходими. В случая не са твърдени и установени цели, които да се постигат с различното времетраене на престоя на открито. Правилен и обоснован е изводът на съда за наличието на защитен признак "лично положение", свързан с мястото на изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", което е същностна лична характеристика, попадаща в обхвата на този признак. На трето място, неоснователни са доводите на касатора в частта на разноските, тъй като не са представени от КЗД доказателства за реално направен такъв разход. В хода по същество в първоинстанционното производство процесуалният представител на КЗД е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което правилно съдът го е уважил и присъдил на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид характера на разноските, липсата на списък за извършването им не е пречка да бъдат присъдени. Предвид изложеното решението на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,