Решение № 12124 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 601/2014 г.
ВАСIV отделение14.10.2014 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба с вх. № Е - 12 - 08 - 982/20.09.2013 г. от "Мотто-инженеринг" ЕООД. ВРЪЩА преписката на същия административен орган за процедиране съобразно с изложените в настоящото решение мотиви. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните по реда на чл. 138 АПК, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 12124 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 601/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 148 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3). Образувано е по постъпила жалба от "Мотто-инженеринг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Овча Купел, ул. "Борислав Огойски" № 34, чрез своя процесуален представител адв. Иванова, срещу мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да се произнесе по жалба с вх. № Е - 12 - 08 - 982/20.09.2013 г. Жалбоподателят пред ВАС заявява, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби, както и с целта на закона. Посочва се, че непроизнасянето в срок по депозираната жалба представлява отказ от упражняване на контрол от страна на ДКЕВР по отношение на незаконните действия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Моли съдът да отмени мълчаливия отказ на ДКЕВР, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията), гр. София оспорва жалбата, като я намира за недопустима и неоснователна. Заинтересованите страни - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД не вземат отношение по подадената жалба. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: ДКЕВР е сезирана с жалба, вх. № Е-12-08-982/20.09.2013 г. от "Мотто-инженеринг" ЕООД, съдържаща оплакване, че на 26.08.2013 г. неправомерно е прекратен достъпа до електроразпределителната мрежа на ФтЕЦ с мощност 61.20 kWp., находящ се в УПИ I - 86, кв. 6 с. Млекарово, общ. Нова Загора - собственост на "Мотто-инженеринг" ЕООД. Излагат се съображения, че действията на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД възпрепятстват достъпът на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електропреносната и електроразпределителната мрежа, което представлява нарушение на ЗЕВИ. От приложената по делото административна преписка е видно, че с писмо изх. № Е - 12 - 00 - 982/03.10.2013 г., ДКЕВР е поискала от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД да извърши проверка и да представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на жалбата, подадена от "Мотто-инженеринг" ЕООД. На 28.10.2013 г. и 30.102013 г. в ДКЕВР са получени писмени отговори от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в които се излага становище на двете дружества, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При тези данни Върховният административен съд - Четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на двумесечния такъв, визиран в чл. 146, ал. 2 от Наредба № 3, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, и с оглед наличието и на правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на "Мотто-инженеринг" ЕООД е основателна по следните съображения: Безспорно по делото е, че ДКЕВР е сезирана с жалба вх. № Е - 12 - 08 - 982/20.09.2013 г., подадена от ""Мотто-инженеринг" ЕООД, както и че Комисията на основание чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 е изискала от ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД да представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на същата. Действително е изискано от дружеството да се самопровери и изпрати становище, но не е извършена изискуемата проверка по жалбата на потребителя. Правната регламентация на произнасянето от Комисията по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3 и Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като видно от нормите на чл. 146 и чл. 147 от Наредба № 3, ДКЕВР не може да не се произнесе по постъпила при нея жалба, с което бездействие да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Тя е длъжна след като осъществи правомощията си, произтичащи от закона да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не е установила нарушение на условията по лицензията (чл. 147, ал. 1 от Наредбата) или да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката (чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3). Мълчалив отказ е недопустим и изключен от посочената Наредба, а в конкретния случай, видно от представената административна преписка, Комисията не се е произнесла с никакво решение. С оглед изложеното, обжалваният мълчалив отказ ще трябва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, делото следва да се върне като преписка на ДКЕВР за изрично произнасяне по жалбата с вх. № Е - 12 - 08 - 982/20.09.2013 г. от "Мотто-инженеринг" ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 145 АПК
- чл. 13, ал. 7 ЗЕ
- чл. 146, ал. 2