Решение № 15761 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2020 г.

Решение № 15761 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията против решение № 7112 от 20.11.2019 г., постановено по адм. д. № 11866/2018 година от Административния съд София – град (АССГ). С обжалваното решение Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "ТОНИ-КРИСИ 2015" ЕООД, ЕИК *********, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 215 лева, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение за защита по т. д. № 2027/2018 година по описа на Софийски градски съд, с решението по което е отменен издаден отказ № 20180912110526-2/18.09.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да впише в Търговския регистър прехвърляне на дружествените дялове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "ТОНИ-КРИСИ 2015" ЕООД разноски по делото в размер на 825 лева. В касационната жалба се релевират доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за възникване на отговорността по чл. 28, ал 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Излага съображения, че се касае за регистърно производство, което е вид охранително производство и за него важат общите правила уредени в ГПК, като съгласно чл. 541 ГПК разноските в тези производства остават за сметка на молителя. Навежда се довод, че от това законодателно решение следвало, че в полза на молителя не може да възникне право на възстановяване на направените разноски. Иска се отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Агенция по вписванията се представлява от юриск. Консулов, който от нейно име поддържа касационната жалба и по същество моли да бъде уважена. Представя писмени бележки. Ответникът – "ТОНИ-КРИСИ 2015" ЕООД в съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат Панова, която от името на дружеството оспорва касационната жалба. По същество на спора моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и оставяне в сила на обжалваното от Агенция по вписванията съдебно решение. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът намира следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 415 лева, представляващи заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса във връзка с обжалването на отказ № 20180912110526-2/18.09.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да впише в Търговския регистър прехвърляне на дружествените дялове по т. д. № 2027/2018 година по описа на Софийски градски съд. Съдът е преценил иска за допустим, като го квалифицирал, предвид специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е преценил иска и като основателен. Приел е, че е налице отменен отказ на длъжностно лице при Агенция по вписванията. По отношение на вредата, съдът е преценил като такава платените от ищеца държавни такси и адвокатските възнаграждения за обжалването на постановения отказ. Съдът приел направения разход за доказан въз основа на приложения по т. д. № 2027/2018 година по описа на Софийски градски съд договор за правна защита и съдействие от 18.09.2018 г. и че тези плащания са намалили фактически имуществото на ищеца. Приел е и наличието на причинно-следствена връзка между увреждащия акт и вредата, посочвайки, че плащането на държавните такси и адвокатските възнаграждения е било необходимо заради оспорването на незаконосъобразния отказ на длъжностното лице при Агенция по вписванията. Съдът, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховен административен съд по тълк. д. № 2/2016 г. и фактическата и правна сложност на спора по обжалване на отказа на длъжностно лице при Агенция по вписванията, преценил иска като основателен до размер от 215 лева. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението като неправилно. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от тези производства. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенция по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Разноските, направени в хода на търговско или гражданско производство, не представляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ, защото е охранително и в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, която разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. След като в ГПК е налице изрична разпоредба уреждаща въпроса за разноските, няма основание за възстановяване на направените разноски в охранителното производство чрез искова защита, основана на принципа за отговорност на вреди. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 5296/2020 г. и адм. д. № 900/2020 г. на Върховния административен съд. По тези съображения, решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли. При този изход на спора молбата на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд в настоящия съдебен състав