Решение № 3376 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 192/2012 г.

Решение № 3376 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 192/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Коста Станков Дерменджиев и Андрей Станков Дерменджиев, двамата от гр. Бургас, срещу решение № 1422/14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 902/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилност. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-БС-3/13.01.2010 г. на н-к РДНСК гр. Бургас. Ответникът РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Коста Станков Дерменджиев и Андрей Станков Дерменджиев срещу Заповед № ДК-02-БС-3/13.01.2010 г. на н-к РДНСК гр. Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "двуетажна полумасивна сграда" /№ 81 по схема на община гр. Бургас в района на каналите/, находящ се в неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 - Държавен горски фонд в м. "Ченгене скеле", землище гр. Бургас. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ изпълнен без строителни книжа, без отстъпено право на строеж, без промяна предназначението на земята и одобряване на ПУП и че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена безспорно, като обосновано съдът е приел, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, с оглед начина на изпълнението му, както и начина на ползуването му. На този извод сочи и обстоятелството, че е налице влязъл в сила отказ за узаконяването му от 19.01.2005 г. като строеж, в който главният архитект на общината също е приел, че се касае за строеж, като отказът е постановен по искане на жалбоподателя Коста Дерменджиев. Процесният строеж е изпълнен в поземлен имот, част от горски фонд, без да е налице отстъпено право на строеж от собственика, без да е променено предназначението на земята, без да е одобряван ПУП и без да са издавани строителни книжа. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и че подлежи на премахване, както и че оспорената заповед е законосъобразна. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е извел обосновани правни изводи, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК