Решение № 13814 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2015 г.

Решение № 13814 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт М. С. срещу решение № 2821 от 17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 729/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на Т. И. Ф. от гр. Хисаря е отменено Уведомително писмо № 02-160-6500/15254 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - Т. И. Ф. с писмена молба по делото оспорва касационната жалба, намира решението за правилно и законосъобразно и иска от съда да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Пловдив за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неговата необоснованост. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Съдът е установил, че Тодор Иванов Филчев е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2012 г. на 7.05.2012 г., с което е кандидатствал за подпомагане по схема за единно плащане на площ /СЕПП/, плащане за природни ограничения на земеделските стопани в планински райони /НР1/, схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързана с производство /НДК/ и схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производство /НДЖ1/. Предмет на оспореното уведомително писмо е отказ да се оторизират суми по мерки СЕПП и НР1. Първостепенният съд е установил, че в производството по заявяване на площи за подпомагане, земеделският стопанин е участвал с БЗС, за което са представени доказателства, че ползва под наем от държавния поземлен фонд и е заявил за подпомагане площ, от която 13.08 ха административният орган установил като наддекларирана. Съдът е допуснал основна и допълнителна задача на съдебно-техническа експертиза, приел е заключенията и не е обсъдил в мотивите обстоятелствата, които приема или респективно намира, че не се установяват с тези експертни заключения. Изводите на съда от експертизата са общи и взаимно противоречиви. Освен това, основното и допълнително експертно заключение също са изпълнени с вътрешни противоречия и твърдения на вещото лице, които не са подкрепени с установени факти. В случая съдебно-техническата експертиза е неясна, не е точна и коректна, поради което е и некомпетентна. Вещото лице не е изпълнило своята задача и не е отговорило конкретно и компетентно на поставените въпроси. Особено това се констатира при отговорите по поставената допълнителна задача. Останали са неизяснени въпросите относно констатираните несъответствия между площите, допустими за подпомагане, съгласно утвърдения от министъра на земеделието слой за 2012 г. и тези, които е заявил земеделският стопанин. Решението е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В своето решение съдът не е обсъдил посочените от административния орган обстоятелства в оспореното уведомително писмо, както и защо е приел, че липсват правни и фактически основания за издаването му. В тази връзка съдът не е обсъдил посочените в оспорения акт фактически основания, как те кореспондират с представените по делото доказателства и какви са правните изводи на съда да не ги приеме за установени. Спорната фактическа обстановка е останала неизяснена по делото Основателни са възраженията в касационната жалба по отношение изводите на съда за нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което жалбоподателят бил лишен от възможността да участва в производството пред административния орган. Този извод е в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Основателно касационният жалбоподател възразява срещу изводите на първоинстанционният съд по отношение извършването на кръстосани проверки. Този извод противоречи на законовите разпоредби. Основателни са и възраженията, свързани с направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът не е изложил мотиви за своето решение да присъди поисканата сума за съдебни разноски и как тя съответства на разпоредбите на съответната наредба за минималните адвокатски възнаграждения по административни дела. Обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при установяване на обстоятелствата от фактическата обстановка, което води и до неговата необоснованост. Съдът не е обсъдил в мотивите на своето решение установените от служители на оторизиращата администрация разминавания между заявените и установени допустими за подпомагане площи. Не са обсъдени и установените в тази връзка разминавания в площите, установени от административния орган и от вещото лице в основното и допълнително заключение. Останали са неизяснени спорните по делото обстоятелства. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от Административен съд - Пловдив. При повторното му разглеждане, съдът следва да събере нови доказателства чрез повторна съдебно-техническа експертиза, която да изясни причините за констатираните по-горе разминавания и установи площта на БЗС, попадаща в недопустимия за подпомагане слой, както и да обсъди подробно в мотивите на акта си приетите по делото писмени доказателства, съответно да изложи доводи какво приема за установено и защо. Предвид изхода от спора и при своевременно направеното искане от ответника за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Размерът следва да се определи в предвидения минимален размер от 300 лева за представителство по административни дела в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,