Решение № 1044 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2016 г.

Решение № 1044 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена от главен юрисконсулт Т. А. в качеството й на процесуален представител срещу Решение № 722 от 09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 7444/2015 г. на Административен съд- С.- град (АССГ) в частта, с която е отменено Писмо № 19-02- 26 от 10.02.2011 г. на Управителя на НЗОК и е ВЪРНАТО делото, като преписка на органа за ново произнасяне. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. Намира, че решаващият съд неправилно е тълкувал и приложил относимото европейско и национално законодателство. Посочва, че ищецът И. А. П. не е подавал до НЗОК заявление за издаване на разрешение за лечение в друга държава членка, поради което и няма как да е налице отказ за издаване на такова разрешение. Твърди, че ищецът без да е получил разрешение от НЗОК постъпва в Клиника "С. Т." Франция, където е извършена оперативна интервенция и лечение, което може да бъде извършено и в България. В писмо получено на 16.06.2017 г. се уточнява, че касационната жалба е подадена от Управителя на НЗОК. В представените на 24.11.2017 г. писмени бележки, подадени от процесуалния представител на Управителя на НЗОК се поддържа касационната жалба. Моли да се потвърди отказа на управителя на НЗОК, обективиран в Писмо № 19-02- 26 от 10.02.2011 г. По делото е постъпила и касационна жалба, подадена от адв. Панайотова- процесуален представител на И. А. П. срещу същото решение, постановено по адм. дело № 7444/2015 г. на Административен съд- С.- град, в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на реално заплатените разходи в чужбина. Иска отмяна на решението и да се осъди НЗОК да заплати сторените от И. П. разходи за лечение в чужбина в общ размер от 8 494, 41 евро, ведно с разноските по делото. Касационният жалбоподател И. А. П., в съдебно заседание, чрез адв. Панайотова от САК поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на решението на АССГ по адм. дело № 7444/2015 г. в обжалваната част, с която първоинстанционният съд не е осъдил НЗОК да заплати обезщетението за лечение в чужбина, независимо че е отменил отказа на НЗОК да извърши това. Счита това за незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Делото е образувано по искова молба на И. А. П. срещу Национална здравноосигурителна каса, която е подадена в СРС. В резултат е образувано гражданско дело № 21397/2011 г., по което е постановено решение от 09.12.2013 г., с което НЗОК е осъдена да заплати на лицето сумата от 8 494. 41 евро, представляваща равностойността на направените разходи за лечение в чужбина- Р. Ф. от 24.01. до 27.01.2008 г. и от 25.06. до 28.06.2009 г. В резултат на оспорване това решение на СРС е обезсилено с Решение от 14.10.2014 г. по гражданско въззивно дело № 1757/2014 г. по описа от СГС и е изпратено по подсъдност на АССГ, като първа инстанция. Това решение на СГС е оставено в сила Решение № 256/01.07.2015 г. по гр. дело № 223/2015 г. на ВКС. С разпореждане от 06.08.2015 г. АССГ е уведомил жалбоподателя, че жалбата е депозирана в АССГ и поискал потвърждение на заявеното с исковата молба, както и да се посочи дали се оспорва Писмо № 19-01-26/10.02.2011 г. на НЗОК. Решаващият съд е приел, че с депозираната молба от 25.08.2015 г. се поддържа жалбата и се оспорва цитираното писмо, съдържащо отказ да бъде изплатена търсената сума. В резултат с обжалвания съдебен акт- Решение № 722 от 09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 7444/2015 г. на Административен съд- С.- град e ОТМЕНEНО Писмо № 19-02-26 от 10.02.2011 г. на Управителя на НЗОК, с което е отказано изплащането на сумата от 8 494. 41 евро, представляваща реално заплатените разходи за осъществено лечение в чужбина и е ВЪРНАТО делото, като преписка на органа за ново произнасяне по направеното искане с Покана № 19-02-26/14.01.2011 г. при съобразяване с мотивите на решението. На следващо място е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба за осъждане на НЗОК да заплати сумата от 8 494. 41 евро, представляваща реално заплатените разходи за осъществено от Павлов лечение в чужбина. ОСЪДEНА е НЗОК да заплати в полза на И. А. П. сумата от 1210 лева, представляващи направени разноски, като отхвърля искането за разноски в останалата част и е ОСЪДЕНА НЗОК да заплати сумата от 80 лева по сметка на АССГ за заплащане на допълнителен депозит на вещото лице за изготвената експертиза. За да постанови този резултат решаващият съд намира, че отказът е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с предписаните процесуални правила, поради неизясняване на всички относими по спора факти. Счита, че органът се е позовал само и единствено на факта, че заявлението за изплащане на разходите по лечението е последващо на извършването им, поради което не се дължи плащането им и не са изследвани никакви други относими по случая обстоятелства. Намира, че следва да отмени оспореното писмо- отказ на Управителя на НЗОК и да върне преписката на същия, който съобразно с предвидените процедурни правила следва да извърши последваща преценка и да изложи мотиви относно релевантните за търсеното разрешение факти и обстоятелства. На следващо място АССГ счита присъединеният към жалбата срещу писмо № 19-02-26 от 10.02.2011 г. иск за присъждане на вреди в размера на претенцията за изплащане на направеното лечение 8 494.41 евро за неоснователен на този етап на производството. Намира, че липсва пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между така постановения отказ и направения разход, претендиран като вреда. На база изложените съображения, съдът приема, че искът в тази си част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на ВАС намира обжалваното решение за НЕДОПУСТИМО и в двете му части. Обжалваното решение на Административен съд- С.- град в частта, с която e ОТМЕНEНО Писмо № 19-02-26 от 10.02.2011 г. на Управителя на НЗОК е процесуално недопустимо, поради неустановяване налице ли е редовна и допустима жалба срещу конкретен индивидуален адм. акт. С разпореждане, обективирано в резолюция от 06.08.2015 г. АССГ е поискал ищецът да посочи дали оспорва Писмо № 19-01-26/10.02.2011 г. на НЗОК. Отговорът на ищеца в молба 25.08.2015 г. е положителен, тъй като посочва, че се оспорва "отказа на НЗОК да се извърши плащане"- (л. 6 от делото). Този отговор, обаче не е достатъчен за провеждане на производство по чл. 145 и сл. АПК. Не е била налице редовна жалба, тъй като не се посочва кой индивидуален административен акт се оспорва с описване на неговото наименование, №, дата и административния орган, който го е издал- чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 8 АПК. Жалбоподателят е следвало да конкретизира обжалвания акт, в какво се състои неговата незаконосъобразност и какво е искането до съда спрямо този акт- чл. 150, ал. 1, т. 5- 7 АПК. Следвало е адм. съд да даде указания в тази насока за отстраняване на недостатъците на жалбата- чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 150 от АПК. Още повече, че процесуалният представител на ищеца в проведеното съдебно заседание на 25.01. 2016 г. в резултат на указанията на съда относно изясняване на въпроса за своевременното подаване на жалбата (л. 41 от делото) твърди, че "не е подавана жалба срещу отказ за издаване на административен акт". На следващо място е заявено, че отказът "не може да бъде приет за индивидуален административен акт". В случая не само, че не било налице конкретизиране на оспорването, а липсва и категорично изявление в насока поддържане на обжалване срещу адм. акт- чл. 126 АПК. На следващо място не е изяснен въпросът относно начина и датата на връчване на Писмо № 19-01-26/10.02.2011 г. на НЗОК на неговия адресат. Следвало е да се дадат указания до административния орган, който да удостовери тези обстоятелства- чл. 61 АПК. Това е било необходимо с оглед преценката за допустимостта на оспорването, т. е. доколко е налице неговото извършване в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Постановеното решение в частта, с която ОТХВЪРЛЕНА исковата молба за осъждане на НЗОК да заплати сумата от 8 494. 41 евро, също е недопустимо. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск и нейната липса има за последица недопустимост на иска. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203- чл. 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действия или бездействия са причинени вредите. Националната здравноосигурителна каса С., осъществява държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване. Според чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Национална здравноосигурителна каса е юридическо лице със седалище С.. Според чл. 6, ал. 2 ЗЗО и чл. 36, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на националната здравноосигурителна каса (Правилника) Районните здравноосигурителни каси и техните поделения са организационни структури на НЗОК. В случая изискванията на закона не са изпълнени, като от първоинстанционния съд е конституиран като ответник Управителят на НЗОК (л. 6 от делото) и спрямо него е постановено съдебното решение. Неправилното конституиране на ответника по исковата молба в нарушение на изискванията на чл. 205 от АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо, като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Наред с това не е извършена и преценка за допустимостта на иска, предвид чл. 204, ал. 1 АПК Решението на съда в тази част се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което се конституира надлежния ответник. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд