Решение № 9719 от 1.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция Гранична полиция - МВР (ГДГП), представляван от А. Николова - главен юрисконсулт, против Решение 733/10.02.2022 г., постановено по адм. дело 7726 по описа на АССГ за 2021 г. В жалбата си поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост всички основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства по спора, а именно че е липсвала съответната нотариална заверка, предвидена от Закона за нотариусите и нотариална дейност, липсвал е апостил. Освен това детето не е било постоянно пребиваващо в Швейцария, за да попадне в приложното поле на изключението по чл. 50 от Инструкция 8121з-813/2015 г. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на исковете за имуществени и неимуществени вреди срещу него. Претендира за направените разноски по делото, включително и възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание се представлява и поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата - Д. Стойчева, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и представлява. Постъпил е отговор на касационната жалба, съобразно указанията на съда. Моли да се отхвърли касационната жалба. Излага аргументи за нейната неоснователност и поддържа направените изявления пред първоинстанционния съд. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, частично уважил подадените от Д. Стойчева обективно и субективно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени й от служители на касатора в резултат на техни незаконосъобразни действия. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на Д. Стойчева, [ЕГН] от гр. София, срещу Главна дирекция Гранична полиция", като се претендира обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода от 28. 12. 2016 г. до 12. 05. 2017 г. поради недопускане на малолетния й син Р. Каменов да напусне България придружен от нейните родители и да отпътува за Швейцария, както и 759,17 лева имуществени вреди, представляващи стойността на билетите, които е била принудена да закупи, за да прибере сина си, ведно със законната лихва върху последната сума от 27. 12. 2016 г. до окончателното заплащане на задължението и направените по делото разноски. Ищцата сочи, че вредите се основават на незаконосъобразни действия на администрацията, в частност - отказът на държавния служител от ГДГП да допусне напускането на страната от детето й, придружено с нейните родители, въпреки че са притежавали необходимите документи, като не е било необходимо поставянето на апостил на съгласието на родителите, тъй като Р. Каменов е роден в Швейцария и има разрешено пребиваване в тази страна. Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения относно прибирането на детето, негативни емоции от проваленото пътуване на 27.12.2016 г., както и от провалените коледно-новогодишни празници на цялото семейство. Твърди се, че в резултат на притесненията е отключила [заличен текст], което довело до преждевременно раждане на второто й дете. Претендира и заплащането на извънредни разходи за самолетни билети, за идването й до България с цел прибиране на детето и връщането в Швейцария. От фактическа страна административният съд установил, че на 27.12.2016 г., майката на ищцата - Г. Стойчева, заедно със съпруга си П. Стойчев и техния внук, съответно син на ищцата - Р. Каменов, роден на [дата]., имали самолетни билети за пътуване с Австрийските авиолинии с полет София-Цюрих и прекачване във Виена. Притежавали редовни пътни документи за детето - разрешение от родителите, издадени в страната на пребиваване Швейцария, с нотариална заверка на подписите, преведени на български език. При проверка на личните документи инспектор от ГДГП отказала да пусне детето и ги насочила към началника на смяната. Било й обяснено, че детето пребивава постоянно при родителите си в Швейцария, където го връщат, но последвал отказ да допуснат излизането на детето. Били са представени 2 броя разрешения от родителите на детето, удостоверяващи съгласие Г. Стойчева да бъде негов придружител при пътуване от София до Цюрих, които представляват изискуемото писмено съгласие по чл.48, ал.1 от Инструкция 8121з-813/2015 г. Видно от представените от ответника докладни и съобщения, причина да бъде отказано напускането на страната на малолетния Р. Каменов е липсата на апостил на заверката от нотариус, регистриран в Швейцария. След това родителите на ищцата се отказали да пътуват без внука си, което довело до пропускането на полета. На 28. 12. 2016 г. се наложило ищцата Д. Стойчева, която към този момент била бременна, да пътува от Цюрих за София, през Мюнхен, поради липса на директен полет, за да прибере детето си обратно в Швейцария, където живее със съпруга си. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба по отношение на претендираните имуществени вреди е изцяло доказана и основателна, а по отношение на допустимите искове за присъждане на неимуществени вреди основателна, но не до пълния размер на част от исковите претенции. Следва да се посочи, че в частта, с която исковата претенция е приета за недоказана по размер, и съответно е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е изложил подробни мотиви, че ищцата е успяла да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимите си искови претенции и съответно за ангажиране на отговорността на ГДГП за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ГДГП при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на тези действия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Съдът приел, че действието на недопускане на детето през граница е незаконосъобразно поради наличието на изключение в нормативната уредба, в чието приложно поле попадал конкретния случай. За безспорно доказана била приета и третата кумулативно изискуема предпоставка наличието на причинна връзка между предприетите незаконосъобразни действия и настъпилия вредоносен резултат, защото настъпилите имуществени вреди по закупуване на нови билети за ищцата и детето й, както и описаните от нея негативни емоции са следствие именно от недопускането на детето от служител на ГДГП да пътува. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 1500лв. По отношение на иска за присъждане на 759,17 лв., представляващи имуществени вреди, съдът приел, че същият е изцяло основателен и доказан, като описаните в исковата молба разходи са сторени именно във връзка с прибиране на детето при родителите му в държавата по тяхното местоживеене. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ГДГП. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за частична основателност на исковата молба на Д. Стойчева. Правилно е прието от административния съд наличието на незаконосъобразно действие от страна на държавния орган, но по мотиви, различни от изложените. В случая, действително представеното съгласие за пътуване на детето не е заверено от нотариус, придобил правоспособност и вписан по реда на българския закон, нито притежават апостил, съгласно Koнвeнциятa зa пpeмaxвaнe нa изиcĸвaнeтo зa лeгaлизaция нa чyждecтpaнни пyблични aĸтoвe. Разпоредбата на чл.50 от Инструкция 8121з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове предоставя възможност за дерогация на чл. 48, ал. 1, но при следните изисквания: малолетните и непълнолетни български граждани да живеят дългосрочно извън Република България и това да е отразено в техните български документи за самоличност или да притежават освен български паспорт и официален документ от съответната държава. Предвид използваните съюзи и" и или" съдът приема, че общото изискване към лицата по чл.50 от Инструкцията е да пребивават дългосрочно извън България и това обстоятелство да бъде удостоверено по един от двата алтернативни начина: а/с български документ за самоличност или б/с български паспорт и официален документ. В случая не е спорно, че към 27.12.2016 г. малолетното дете Р. Каменов е притежавало разрешение за краткосрочно пребиваване в Швейцария - със срок до 16.03.2017 г.. От това следва, че лицето не отговаря на изискването по чл.50 от Инструкцията да пребивава дългосрочно извън Република България. Според §2 от ПЗР на Инструкция 8121з-813/2015 г. същата е издадена на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 ЗМВР - редът и организацията за осъществяване на контролната дейност по гранични проверки се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Същевременно според чл.76, т.9 от Законът за българските лични документи може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. По силата на чл.1, ал.З от ЗБЛД отказът за издаване на български лични документи, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат със закон. В случая нормата на чл.48, ал.2 от Инструкция 81213-813/2015 г. въвежда изискване, което не е уредено в закона, а именно нотариално завереното писмено съгласие за пътуване в чужбина на родителите по чл.76, т.9 ЗБЛД да притежава заверка единствено от компетентен орган по националния Закон за нотариусите и нотариалната дейност или апостил. Освен това въвежда в чл. 50 и изключение, неуредено в закона. Съгласно на чл.15, ал.З от Закона за нормативните актове, а при действието на АПК и съобразно чл.5, ал.1, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по- високият по степен акт, т.е. задължението за спазване на йерархията на нормативните актове е разпростряно и спрямо административните органи. Трябва да се вземе предвид и употребения в чл.76, т,9 ЗБЛД глагол може", указващ на право на преценка на всеки служител разглеждащ конкретното искане за преминаване на малолетно или непълнолетно лице, така и съобразно задължението по чл.5, ал.1 АПК за прилагане на нормативния акт от по-висока степен. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение намира, че административният орган, осъществяващ граничен контрол на 27.12.2016г. на Аерогара София е следвало да извърши самостоятелна преценка на представените документи за пътуване на малолетното дете Р. Каменов, съобразно законовото изискване за нотариална заверка на подписите по чл.76, т.9 ЗБЛД и в тяхната съвкупност. Представените от ищцата на 27.12.2016 г. разрешения за пътуване от родителите на Р. Каменов притежават нотариална заверка на подписите, макар и на нотариус в Швейцария /Швейцария не е договаряща държава по Хагската конвенция посочена по-горе, за да се изисква апостил за удостоверяване на легитимността им/. Предвид датата на съставяне на частните документи на 05.12.2016 г. и текста им - за пътуване от София до Цюрих, същите очевидно са съставени с цел да придружат детето от страната, чийто гражданин е, до страната по пребиваване. Освен приложените декларации (като частни документи), при пътуването е представен и официален документ, издаден от Швейцария - разрешение за краткосрочно пребиваване в Швейцария - със срок на валидност до 16.03.2017 г. Този документ безспорно има характер на официален по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК - издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Нещо повече, в него изрично е посочена целта на издаването му - за събиране на семейството. Това обстоятелство, както и данните в декларациите за съгласие на двамата родители - български граждани, живеещи в Швейцария, гр.Цюрих, съдържащи нотариална заверка на подписите съобразно изискването на чл.76, т.9 ЗБЛД, изпълняват законовите изисквания за пътуване през граница на малолетното дете. По изложените съображения и като е приела на 27.12.2016 г., че малолетното дете Р. Каменов пътува с документи, които не са заверени по надлежния ред", служителката на ГДГП - МВР, в качеството си на началник смяна 03" ГКПП-Аерогара София, е действала незаконосъобразно и в противоречие с чл.5, ал.1 АПК, вр, чл.76, т.9 ЗБЛД. Настоящия състав възприема мотивите на АССГ, че формираният отказ за допускане на малолетното лице Р. Каменов и придружаващите го роднини по права линия представлява фактическо действие по смисъла на чл.250 АПК. Съгласно чл.204, ал,4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, въпреки изтеклия срок за оспорването, доколкото организацията на полетите и преминаване през граничните контролно-пропускателни пунктове на страната не допуска възможността за незабавна защита. По изложените съображения съдът приема за осъществен първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал,1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразно действия на административен орган, при и по повод изпълнение на административна дейност по чл.1.02, ал.1, т.2 от ЗМВР. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Стойчева от незаконосъобразните административни действия на ГДГП, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. Съответно, ако не са били тези незаконосъобразни действия, то ищцата нямало да се налага да заплаща сумата за новите самолетни билети за себе си и детето, поради което и имуществената претенция е доказана и основателна. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил частично исковата молба на Стойчева по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Главна дирекция Гранична полиция за неимуществени вреди и изцяло същата в частта ѝ, относно претендираните имуществени вреди. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,