Решение № 9405 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2016 г.

Решение № 9405 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/ град С. против решение № 13/06.01.2016 г. и допълнително решение № 78/05.02.2016 г., постановени по адм. дело № 577/2015 на Административен съд С. - област /АССО/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответницата - В. И. К. от град С., чрез пълномощника си адв. Томов оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССО е отменил като незаконосъобразни заповеди № ЗЦУ-1640/19.12.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на В. К. И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № 1236/19.12. 2014 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Първоинстанционният съд е установил следните факти по делото: В. К. И. е заемала длъжността "старши инспектор по приходите", в дирекция "Контрол" на Териториална дирекция /ТД/ на НАП С., ИРМ С. област, ФО - Ботевград. Изготвен е доклад от 13.06.2014 . на зам. директора на ТД на НАП С., нач. сектор "Ревизии", до директора на ТД на НАП С., относно извършена проверка на действия на органите по приходите от сектор "Ревизии"- ФО Ботевград, във връзка с ревизии на "Агропромтрейд" ЕООД, и "У. Б." ЕООД, описани в изготвен доклад. В раздел V от него "Изводи" е посочено, че не е спазена процедура К-11, изразяваща в следното: ораните по приходите, межди които Илиева не са се запознали своевременно с повода за възлагане на ревизиите, не са анализирали доклада от отдел "проверки", не са планирали извършване на насрещни проверки на транспортните дружества, с които задължените лица декларират, че са осъществили транспорта. Установено е, че органите по приходите са нарушили процедура К-12 "Изпълнение на ревизия" /нарушения подробно описани в доклада/. Посочено е, че В. И. следва да бъде предложена за дисциплинарен съвет. С писмо от 28.10.2014 г. на ИД на НАП, Илиева е уведомена за открита процедура по ангажиране на дисциплинарна отговорност и на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е поканена за запознаване с материалите по докладна записка на директор дирекция УЧР при ЦУ на НАП. Със заповед № ЗЦУ-1532/26.11.2014 г. изпълнителният директор на НАП е разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу В. К. И.. ДС е провел заседание на 02.12.2014 г., като е взел решение РЦУ-178/18.12.2014 г., с което е предложено на Илиева да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С писмо от 28.10.2014 г. на ИД на НАП, оспорващата е уведомена за открита процедура по ангажиране на дисциплинарна отговорност и на осн. чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е поканена за запознаване с материалите по докладна записка на директор дирекция УЧР при ЦУ на НАП. С писмо на ИД на НАП, Илиева е поканена на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл до 10.11.2014 г. в 17:00 ч. да представи писмени обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство. Писмото е получено лично от нея на 05.11.2014 г. По делото е представен протокол от 05.11.2014 г. от проведено изслушване на В. И. по повод процесното дисциплинарно производство, от който е видно, че оспорващата е изслушана на посочената дата от 10:30 до 11:45ч. Жалбоподателката е депозирала писмени обяснения с вх. № 24-28-1384#9/10.11.2014 г. до ИД на НАП. Със заповед № ЗЦУ-1523/26.11.2014 г. на ИД на НАП, е наредено дисциплинарният съвет на НАП да образува дицслиципланро дело срещу Илиева за извършени дисциплинарни нарушения, изложени в докладна записка вх. № 24-28-1384#1/21.10.2014 г. Проведено е заседание на дисциплинарния съвет на НАП на 02.12.2014 г., на което е предложено, поради непостигане на решение с изискуемото от ЗДСл мнозинство 2/3, дисциплинарнонаказващият орган да наложи дисциплинарни наказания на държавната служителка по негова преценка: 1. Дисциплинарно наказание "Уволнение", на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл или 2. Дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг" за срок от една година, на осн. чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Констатациите в цитирания протокол са обективирани в Решение № РЦУ-178/18.12.2014 г. на дисциплинарния съвет на НАП. На 19.12.2014 г. ДНО е издал оспорената пред АССО заповед. При така установените факти по делото, съдът е обосновал правни изводи, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната незаконосъобразност. Съдът е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която наказанието следва да се наложи в двумесечен срок от откриването, но не по-късно от една година от извършване на нарушението. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е приел наличие на нарушено право на защита на жалбоподателя, поради това, че не са му поискани обяснения за конкретни нарушения и не е имал възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата, които са му вменени като дисциплинарни нарушения. Прието е също така неспазване на императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Илиева е поканена с писмо в срок до 10.11.2014 г. в 17:00 ч. да представи писмени обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство. Писмото е получено лично от нея на 05.11.2014 г. По делото е представен протокол от 05.11.2014 г. от проведено изслушване на осн. чл. 93, ал. 1 от ЗДСл на В. И. по повод процесното дисциплинарно производство, от който е видно, че оспорващата е изслушана на посочената дата от 10:30 до 11:45ч. Жалбоподателката е депозирала писмени обяснения с вх. № 24-28-1384#9/10.11.2014 г. до ИД на НАП. В случая, видно от доказателствата, както изслушването на Коцева, така и дадените от нея писмени обяснения, депозирани съответно на 05.11.2014 г. и на 10.11.2014 г., са във връзка с информацията, изложена в докладната справка на М. Д. - директор на дирекция "Управление на човешките ресурси", а не във връзка с констатациите и решението на дисциплинарния съвет по образуваното дисциплинарно производство, като при това те са дадени преди да бъде образувано дисциплинарното дело. По аргумент от цитираните разпоредби, изслушването и писмените обяснения трябва да бъдат направени след производството пред дисциплинарния съвет и преди налагане на наказанието. Това е така, защото едва след приключване на дисциплинарното производство служителят е наясно в какво точно се състои вмененото му дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание "уволнение" и може да изрази своето отношение по него. Поради това следва да се приеме наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушаване на принципите по чл. 7, чл. 10 и чл. 12 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя тълкуването на нормата на чл. 93 от ЗДСл, направено в обжалваното решение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл съдържа изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия, които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания. Административнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Редакцията на нормативния текст води до извода, че е дължимо те да бъдат извършени без възможност за алтернативно прилагане на някои от тях. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, но наказващия орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се ползува от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от административния орган. Ако той не е изпълнил тези свои императивни задължения, уволнението се отменя, без да бъде разглеждан спора по същество - чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. В конкретният случай следва да се има предвид и обстоятелството, че ИД на НАП е поискал от държавната служителка писмените й обяснения на преди образуването на дисцплинарното производство. Следователно тези обяснения, дадени на 05.11.2014 г. и на 10.11.2014 г. могат да бъдат обсъдени от Дисциплинарния съвет, който не е бил приключил работата си, но не могат да се считат като такива, дадени пред административнонаказващият орган по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Този извод следва от тълкуването на нормата на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, по силата на която изслушването на държавния служител от дисциплинарния съвет е уредено като самостоятелно задължение на този орган и не може да замести неизпълнението на същото задължение, възложено на органа, който налага дисциплинарното наказание. Писмените обяснения, както и изслушването, могат да не се изчерпят с еднократен акт. Писмените обяснения и изслушването следва да включват всички обстоятелства, които впоследствие съставляват фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание. Поради това е налице основанието на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл за отмяна на дисциплинарното наказание, без спора да се разглежда по същество. Предвид на изложеното, обжалваното решение на АССО, с което е отменена заповедта за налагане на дисципилнарно наказание "уволнение" е обосновано, съобразено с разпоредбите на материалния закон, постановено е при липса на съществени нарушения на процесуални правила, и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и касационната жалба против допълнителното решение № 78 от 05.02.2016 г. От съдържанието на жалбата до административния съд е видно, че с нея се оспорва както заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В постановеното съдебно решение административният съд е разгледал и двете заповеди и е приел, че същите са незаконосъобразни. С оглед на това и тъй като с диспозитива на решението той е отменил само първата заповед, е било налице основанието на чл. 176 от АПК за постановяване на допълнително решение. Разноски пред настоящата инстанция не се претендират от касационната ответница, както и липсват доказателства за направени такива, поради което не се присъждат в нейна полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение