Решение № 5843 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2016 г.

Решение № 5843 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С., представлявано от двама от членовете на УС заедно: Т. П. и С. Д., чрез пълномощника им - Ц. М., против решение № 307/12.08.2016 г. по адм. дело № 148/2016 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът: "Втори юни" АД, гр. В., редовно призовано, не изпраща представител. От същото, представлявано от изпълнителния директор И. Б., чрез пълномощника му - адв. В. Ч., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: началника на РДНСК - Северозападен район /СЗР/ - гр. В., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Асенова, също оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД, срещу Заповед № ДК-02-СЗР-1/01.03.2016 г. на началника на РДНСК - СЗР, гр. В., с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Подмяна на кабел СрН между ТП "2-ри юни" и ТП "Хлебозавод", находящ се от УПИ II-109, кв. 1, по ПЗ на гр. В., по ул. "Х. С.", до УПИ VI-108, кв. 1, по ПЗ на гр. В., с извършител "ЧЕЗ Р. Б." АД и възложител за кабелна линия от 15м през УПИ II-109, кв. 1, по ПЗ на гр. В. - "В. Ю." АД. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на процедурата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Според съда, тъй като с влязло в сила решение по адм. д. № 240/2015 на Административен съд - В. е отменено Разрешение за строеж № 368/05.11.2012 г. на главния архитект на община В. за "Подмяна на кабел СрН между ТП "2-ри юни" и ТП "Хлебозавод", находящ се от УПИ II-109, кв. 1, по ПЗ на гр. В., по ул. "Х. С.", до УПИ VI-108, кв. 1, по ПЗ на гр. В., същият е изграден в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 - без строителни книжа. Съдът е приел, че предвид годината на извършването на незаконното строителство - 2014 г., същото не попада в хипотезите на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, изводите на съда за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са законосъобразни. По делото е установено и не се оспорва от страните, че с влязло в сила решение № 445/03.12.2015 г. по адм. дело № 240/2015 г. на АС-В., издаденото в полза на касатора разрешение за строеж /РС/ № 368/05.11.2012 г. на гл. архитект на община В., относно процесния строеж, е отменено като незаконосъобразно. С отмяната му извършения строеж - предмет на оспорената заповед, се явява незаконен поради липса на строителни книжа. Поради това и предвид категорията на строежа - трета, ответникът е разполагал с материална компетентност за издаване на заповед за премахването му. Правилни са и другите изводи на съда, че с оглед времето на извършване на строежа - 2014 г., същият не отговаря на условията за търпимост по § 16 ПРЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Не са налице и данни за наличие на висяща процедура по узаконяване по § 127, ал. 2 и сл. РЗР на ЗИДЗУТ, или данни за издаден акт за узаконяване към датата на издаване на заповедта. Поради това като е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт решаващия съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Настоящият състав не приема оплакването на касатора, че от заповедта не става ясно дали се нарежда премахването на целия строеж или само на част от него. От мотивите и диспозитива на заповедта са описани точно параметрите на процесния строеж - от УПИ II-109, кв. 1, по ПЗ на гр. В., по ул. "Х. С.", до УПИ VI-108, кв. 1, по ПЗ на гр. В.. Неотносима към настоящото производство е и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 Закона за енергетиката, според която лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи и пр. Изрично разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ посочва "прокарването" като един от видовете сервитути, за които лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право да използват безвъзмездно имоти публична собственост, но в случая с отмяната на разрешение за строеж № 368/05.11.2012 г. на гл. архитект на община В. е отпаднала и нуждата за учредяване на сервитут. Неоснователни са и оплакванията, че заповедта противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 АПК, тъй като чрез изпълнението на административния акт ще се засегне електрозахранването на широк кръг от потребители, в т. ч. и болница. Начинът на премахване на незаконния строеж е въпрос на изпълнение на оспорения акт, а не на неговата законосъобразност. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,