Решение № 2917 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2014 г.

Решение № 2917 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на ректора на Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР), против Решение № 2780/25.04.2014 г., постановено по а. д. № 8477/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на Пламен Петров Коларски Заповед рег. № 1423/11.07.2013 г. на ректора на АМВР с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.), му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Недоволен от решението, ректорът на АМВР го обжалва. Счита същото за неправилно, като твърди постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Фактически се излагат доводи за неправилно установена фактическа обстановка от страна на съда, обуславящо извод за необоснованост на решението, водещо до неправилно приложение на материалния закон. Довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е деклариран, но без да е конкретизиран и обоснован. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Коларски против неговата заповед. Претендира присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Пламен Коларски, чрез представената от процесуалния му представител "Писмен отговор по касационна жалба" и изказано становище в съдебното заседание, моли оставяне в сила на обжалваното решение на АССГ. Претендира за присъждане на направени от него разноски, за които представя съответен списък. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото от фактическа страна от състава на АССГ. Спорните моменти ще бъдат разгледани по-долу. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както се посочи, е деклариран и заявен, но не е конкретизиран и обоснован. При това положение настоящият състав е в обективна невъзможност да го разгледа и се произнесе по него. Доводът за необоснованост касае изводите на съда за значението на незапознаването на наказания служител със Заповед рег. № Iз-785/18.04.2012 г. на заместник-министъра на вътрешните работи. Той е неоснователен. Всъщност, касаторът не оспорва установения от съда факт на незапознаване на Коларски с тази заповед. В същото време твърди, че при наличието на знание у служителя за нейното съдържание, незапознаването му с нея по установения в самата нея ред е формално и несъществено нарушение. Доводът не се възприема от ВАС. Известно е, че съгласно чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, административното нарушение (и в частност дисциплинарното такова), следва да е извършено виновно. За да се търси и установи вина у дееца, следва той да е запознат с актовете, за чието неизпълнение е наказан. Това, може да стане с обнародването им в случаите когато не е изпълнен нормативен акт (в случая се презюмира знание за неговото съдържание) или чрез служебното запознаване на служителите. Видно от т. 13 на същата заповед (л. 152), на ръководителите на групи е вменено от издателя й, да запознаят експертите, ангажирани с изпълнението на дейностите по съответните компоненти, със заповедта. Това не е направено от ръководителя на проекта по отношение на Коларски, въпреки определянето му за координатор на същия. Според ВАС, познаването от последния на заповедта не може да се приравни на запознаване срещу подпис с нея, предвид липсата на обективни критерии чрез които да се установи до каква степен е позната тя на служителя и дали части от нея са останали неизвестни за него. Настоящият състав на ВАС възприема и фактическите и правни изводи на АССГ относно липсата на доказателства, установяващи нарушенията на Коларски. Отсъствието на служителя от страната на датата 03.05.2012 г. и произтичащото от това отсъствие от срещата, проведена същия ден, не се оспорва от касатора. Безспорен е и факта на участието на Коларски на срещата на 30.05.2012 г. (неправилно посочено в касационната жалба като 30.05.2014 г.). Това е видно от съдържанието на Протокол рег. № I-15679/08.06.2012 г. (л. 226). Вярна е и констатацията за липса на проведена на 26.06.2012 г. среща, от която Коларски да е отсъствал. От материалите по делото действително може да се направи извод за допусната фактическа грешка. В същото време, вмененото нарушение на служителя е за отсъствие именно на посочената дата. Последното не може да се преодолее от твърдението, че е допусната грешка. За възможната грешка, до отстраняването й по реда на чл. 62, ал. 1 и 2 АПК се приема, че такава не съществува. Безспорно също е и обстоятелството, че за месечните срещи по проекта на 27.09.2012 г. и 31.10.2012 г., с разпореждане на ректора на АМВР (л. 98 и л. 101), са определени други служители, а не Коларски. Неоснователни са и доводите за необоснованост на решението по отношение на вменените на Коларски нарушения с т. 2 от обжалваната заповед. Действително, в нея не е конкретизирано кое точно от задълженията на служителя, които той е следвало да изпълни съобразно Заповед рег. № Iз-785/18.04.2012 г. на заместник-министъра на вътрешните работи, са останали неизпълнени. Съгласно подточка 7 (поредна, без поставена върху нея номерация) от "Задължения на координатора", той е длъжен да участва в заседанията на Управителния съвет и на Звеното за изпълнение на проекта. Съгласно т. 2 от оспорената заповед за налагане на наказание, той не е присъствал на срещите - заседания на "Комитета за наблюдение по тематичен фонд "Сигурност" на посочените дати. За участие в срещата на 23.11.2012 г., с поканата, изпратена от директора на Дирекция "Международни проекти" с рег. № I-29541/19.11.2012 г. се иска от ректора на АМВР да определи служителите за участие и да съобщи предварително имената и длъжностите им. Това изискване е нормално и естествено с оглед нивото на организаторите и участниците в тази среща. По същата причина изпращането на факсове до определени лица за участие от Соня Митева - технически асистент по проекта, не води до извод за поставена от ръководител на Коларски и съответно - неизпълнена задача от негова страна. Присъствието на всички уведомени от Митева лица на срещата също не сочи на неизпълнение на служебни задължения от страна на Коларски. Освен това, видно от съдържанието на представеното пред касационната съдебна инстанция копие от Писмо рег. № I-63969/06.12.2013 г. (л. 11 от настоящото дело) на директорът на Дирекция "Международни проекти" до ректора на АМВР, заседания на Комитета за наблюдение на тематичен фонд "Сигурност" не са провеждани на датите 07.05.2012 г., 05.10.2012 г. и 23.11.2012 г. Липсата на проведени заседания не дава възможност Коларски да не присъства на тях и съответно да наруши служебните си задължения. Неоснователен е и доводът, че неправилен и необоснован бил изводът на АССГ, за налагане на дисциплинарното наказание за цялостното поведение на служителя. В заповедта за наказване следва да фигурират единствено тези деяния (действия и/или бездействия), които дисциплинарно наказващият орган е оценил като нарушения на служебни задължения - аргумент от чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.). Отпадането в случая на по-голямата част от тях като дисциплинарни нарушения, води до съществено изменение на цялостната фактическа обстановка и характеристиката на поведението на служителя. Този факт безспорно има съществено отражение върху обществената опасност на поведението на Коларски. Последното от своя страна, е обстоятелство от съществено зачение за определяне вида и размера на наказанието, съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.). Цитираните в касационната жалба "значимост и финансова стойност на проекта" сами по себе си не биха могли да бъдат обстоятелства, определящи вредните последици от нарушението. Само провалянето или затрудняване реализацията на този значим проект с висока финансова стойност, настъпили следствие поведението на Коларов (и/или и други лица), биха били такива. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила решението на АССГ. Направено е искане от Коларски за присъждане на разноски по делото. С оглед изводите на ВАС, същото се явява основателно. То следва да се уважи до размер на 400 лв., за какъвто размер са представени доказателства за направени от ответника разноски пред касационната инстанция за заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС