Решение № 4809 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2013 г.

Решение № 4809 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "АЗПО" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н "Овча купел", ул. "Иван Радоев" № 7Б, партер, офис 1, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Тодор Милчев Маноилов, срещу решение № 3446 от 22.05.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4820/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001108421/05.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 671/28.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са следните: Съдът неправилно е приел, че закупеният от дружеството автомобил е лек автомобил като не е взел предвид представените сертификати от производителя за регистрацията му като товарен автомобил тип N 1. Същият е заведен в счетоводството на дружеството като ДМА и съгласно решенията на СЕС то има право да приспадне начисления му данък. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Павлова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № 2001108421/05.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 671/28.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. март 2011 г. в общ размер 26 731.16 лв. по две фактури, издадени от "Порше интер ауто бг" ЕООД с предмет авансово плащане и окончателно плащане за закупуване на автомобил "Фолксваген Туарег" . Органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, тъй като е закупен лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на закона. За същия данъчен период не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34.33 лв. по фактура, издадена от "ОМВ България" ООД за покупка на дизелово гориво на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, тъй като същото е използвано във връзка с експлоатацията на превозно средство по т. 4. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА. Приел е, че процесният автомобил не отговаря на критериите за товарен автомобил според двете съдебно-технически експертизи. Не следва да намери приложение чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, тъй като ЗДДС е специален по отношение на него. Според обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура /КН/ в позиция 8703, в която е класиран автомобилът, попадат пътнически и други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора. Ако се касаеше за товарен автомобил, той би бил класиран в позиция 8704. Тъй като същият е отдаден под наем еднократно, не може да намери приложение изключението на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. При положение, че автомобилът, за който е използвано горивото, е лек, правилно и законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за закупуването му и по фактурата за покупка на гориво. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил. Според дефиницията на § 1, т. 18 от ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. във второто изречение на дефиницията, съдържаща се в посочения законов текст, са посочени изключенията от правилото и при това те са предвидени алтернативно. Според техническите характеристики на процесното МПС, съдържащи се в сертификат за типово одобрение ЕО и сертификат за съответствие на ЕО и свидетелството за регистрация категорията на автомобила е N 1 G. С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник nр L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160 е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) No 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета . Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1/тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. А"Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а подкатегорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. Символът G показва, че автомобилът е с повишена проходимост. Регламентът като акт с общо правно приложение е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Регламент № 2658/87 на Съвета, установяващ КН, съответно обяснителните бележки към позиция 8703 и 8704, на които се е позовал съдът не следва да намерят приложение в случая, доколкото се използват при отчитане на търговията между държавите-членки. В този смисъл са и решенията на ВАС, постановени при разглеждането на идентични правни спорове /решение № 10439 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 389/2013 г. на осмо отделение и др./. Заключенията на вещите лица установяват от една страна, че категорията N 1 G определя автомобила като предназначен за превоз на товари и от втора, че при съобразяване с указанията на НАП № 20-00-296 той не отговаря на критериите за товарен автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. С оглед на посоченото в тях, основателен е доводът на касатора, че втората част неправилно е кредитирана от съда. Безспорно е установено по делото включването на автомобила в стопанските активи на дружеството и съгласно т. 63 от решение на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11, то има право на незабавно приспадане на ДДС. Установено е от самия ревизиращ екип, че автомобилът се използва във връзка с икономическата дейност на дружеството за превоз за собствена сметка на стоки, свързани със строителството, видно от обстоятелствената част на РА. Представени са пътни листове с вписани дати и маршрути, съответстващи на датите и адресите, посочени във фактурите за закупуване на малки по обем строителни материали. Поради изложеното, следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за отказ на данъчен кредит по фактурите за закупуване на автомобила и съответно хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 5 по фактурата за закупуване на дизелово гориво. Обжалваното решение като неправилно, поради противоречие с материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за първоинстанционното производство. в размер на 1535 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение