Решение № 43 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2016 г.

Решение № 43 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Х. Т., срещу решение № 4339 от 23.06.2016 г., постановено по административно дело № 99/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменена по жалба на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" гр. С., представляван от И. М. Н., писмена покана № 29-05-101/14.11.2013 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, като незаконосъобразна, и Столичната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" гр. С., представляван от И. М. Н., сумата в размер на 711.20 лева, представляваща разноски по делото. По съображения, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилни изводи на съда при анализа и тълкуването на събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения, касаторът иска неговата отмяна и потвърждаване на писмената покана, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касация - ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" гр. С., действащ чрез пълномощника адвокат К. Г., оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, като развива съображения за правилност на обжалваното с нея решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната писмена покана на директора на Столичната здравноосигурителна каса, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 40, ал. 1 от индивидуален договор № 22-1363/2012 г. и чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП", изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по сключен договор с НЗОК (представлявана от директора на СЗОК), е поканен да възстанови в бюджета на касата неоснователно заплатени суми на изпълнители на медицинска помощ за първо тримесечие на 2013 г., в размер на 448.48 лв., представляващи превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности (МДД, бл. МЗ-НЗОК № 4). За да уважи сезиралата го жалба на лечебното заведение против писмената покана с подложеното на касация съдебно решение Административен съд - С.-град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирало и върху материалната законосъобразност на акта. Съдът се е позовал на заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, което с основание е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, и е приел за безспорно установено, че в случая не е налице превишение на регулативните стандарти за бланка МЗ-НЗОК № 4 от страна на първоначалния жалбоподател за процесното първо тримесечие на 2013 г. Фактическият извод за липсата на надвишение на регулативните стандарти произтича от съпоставката между определените стандарти и действително издадените, изпълнени и заплатени медицински направления за МДД бл. МЗ-НЗОК № 4. По тези съображения в мотивите на проверявания съдебен акт е формиран решаващ извод, че неправилното фактическо установяване за превишение на регулативните стандарти е опорочило и материалната законосъобразност на писмената покана (която поради това е засегната от отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК), тъй като не е осъществена предпоставката по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО - да са получени суми без правно основание, пораждаща правомощието по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО на директора на СЗОК да издаде акт за възстановяване на средствата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Административен съд - С.-град (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Съдът е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК (противно на твърдяното от касаторовия повереник). Надлежно установен в първоинстанционното съдебно-административно производство е основният правнозначим в случая факт: че през първото тримесечие на 2013 г. изпълнителят на медицинска помощ не е надвишил определените му стойности на назначавани медико-диагностични дейности с бл. МЗ-НЗОК № 4 (като се имат предвид разрешените надвишения и задължението за компенсиране), което изключва правомощието на директора на СЗОК да иска връщане по посочената в поканата сума в бюджета на касата. Съотнасяйки прецизно релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е преценил, че при липса на констатирани нарушения по чл. 37 и чл. 38, ал. 3 и ал. 4 от индивидуалния договор между страните не е налице основанието за възстановяване на недължимо изплатени суми по договора, съгласно чл. 40 от същия и чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Касаторът неоснователно поддържа като възражение пред настоящата инстанция, че съдът е игнорирал електронните отчети, които се подават в касата от изпълнителите на извънболнична помощ, въз основа на което НЗОК плаща. Следва да се има предвид в това отношение, че указанията на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест в процеса са били правилни: на основание чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е следвало да докаже наличието на фактическите основания, посочени в писмената покана, и изпълненията на законовите изисквания при издаването й. Изводът на съда за липсата на превишение на регулативните стандарти от страна на лечебното заведение за процесното тримесечие произтича от съпоставката между определените стандарти и действително издадените, изпълнени и заплатени медицински направления за МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4), които са приложени по делото. Първоинстанционният съд е отговорил на съществените за изхода на спора пред него въпроси: какви са определените за проверявания изпълнител на медицинска помощ регулативни стандарти за тримесечието, в частност, предвид предмета на спора - стойността на МДД, какви са назначените и изпълнени, съответно платени направления, съответно за стойност на МДД, дали е налице превишение на стойността на МДД, което следва да бъде възстановено на НЗОК поради това, че е извън разрешените регулативни стандарти. За отговорите на тези въпроси се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и именно затова, на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложим в съдебно-административното производство субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице с познания в обсъжданата област, което да даде заключение по посочените въпроси. Назначеният съдебен експерт е изградил изводите си при съпоставка на данните, които се съдържат в електронните отчети и на самите направления с посочени амбулаторни листи, които са представени по делото, при което е установил несъответствие на данните в отчетите с действително издадените, изпълнени и отчетени направления за СМД и МДД за проверяваното тримесечие. Заключението на вещото лице е изготвено по поставените въпроси, дадените отговори са последователни, обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства, които са описани в констативно-съобразителната част на заключението. Предвид това първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещото лице като компетентни и обосновани и е изградил въз основа на тях своите фактически изводи по правния спор. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя изцяло аргументите на касатора в насока, че досежно материалноправните предпоставки в конкретния случай не са приложими по аналогия правилата на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в хипотезата на неоснователно обогатяване, а специалните правила, предвидени в Закона за здравното осигуряване и индивидуалния договор между страните. Доколкото обаче именно с оглед тези специални правила е формирана решаващата преценка на съда в подложения на касация съдебен акт, това е ирелевантно за изхода на настоящия спор. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отменил писмената покана, Административен съд - С.-град вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение,