Решение № 822 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2010 г.

Решение № 822 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Викторов Вътов от гр. Враца, бул. "Демокрация" № 26, вх. А, ап. 22, срещу решение от 25.06.2010 г. по адм. дело № 111/2010 г. на Административен съд - гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 221/14.12.2009 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура (ОП) - гр. Враца, с която е наредено на касатора да не бъде изплащано допълнително материално стимулиране (ДМС) за 2009 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от него възражения. Излага доводи за неправилно приложение на чл. 142 АПК. Ответникът - административният ръководител на Окръжна прокуратура - гр. Враца, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира касационната жалба за неоснователна по същество. В производство по чл. 133, ал. 3 АПК с определение № 2178 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 1868/2010 г. Върховният административен съд, седмо отделение е постановил изпращане на делото, образувано по жалба на Веселин Вътов срещу заповед № 221/14.12.2009 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Враца, на Административен съд - гр. Монтана. С определение от 9.03.2010 г. по адм. дело № 111/2010 г. Административен съд - Монтана е оставил без разглеждане жалбата на Вътов срещу горепосочената заповед и е прекратил производството по делото по съображения, че не е налице годен индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. С определение № 5496 от 28.04.2010 г. по адм. дело № 5142/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, определението е отменено и делото е върнато на административния съд за разглеждане на жалбата по същество. За да обоснове постановения по съществото на спора правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 22/27.05.2009 г. по дисциплинарно дело № 16/2009 г. на жалбоподателя Веселин Вътов - прокурор в ОП - Враца е наложеното дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца". Решението на ВСС е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение № 12034 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 8085/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, оставено в сила с решение № 1479 от 4.02.2010 г. по адм. дело № 14982/2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед окръжният прокурор на ОП - Враца в изпълнение на Указания за начисляване на суми за ДМС за цялостен принос през 2009 г. в Прокуратурата на Република България е наредил да не се изплаща ДМС на прокурор Вътов за 2009 г. поради наложеното на магистрата дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца", за което към момента на издаване на заповедта - 14.12.2009 г. не е било налице приключило с влязло в сила решение съдебно производство по оспорването му. Съдът е приел, че отказът на административния ръководител за премиране на Веселин Вътов е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт (по-долу наричани "Правилата"), с която се забранява определяне и изплащане на ДМС на лицата, на които е наложено дисциплинарно наказание и наложеното такова не е заличено. Според съда наложеното на прокурора с решение на ВСС наказание, от датата на неговото налагане по смисъла на чл. 322 ЗСВ до заличаването му съгласно чл. 326 ЗСВ, а в случай на обжалване по съдебен ред, когато съдът не е постановил спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, поражда в правната сфера на дисциплинарнонаказаното лице конкретни правни последици, включително лишаване от правото да получи ДМС. Първоинстанционният съд е счел, че наличието на висящо към момента на издаване на процесната заповед съдебно производство по обжалване на решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание не съставлява основание за премиране и не изключва забраната по чл. 5, ал. 2 от Правилата. Обосновал е извод, че последващата отказа за премиране отмяна на решението за налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде взета предвид при условията на чл. 142, ал. 2 АПК, т. к. съдебното решение, с което е отменено наказанието е в сила от 14.02.2010 г., което означава, че през релевантната 2009 г. наложеното дисциплинарно наказание е било обективен юридически факт и за магистрата са били налице произтичащите от него последици. Решението е правилно. Не се споделят оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страните не спорят относно фактите по делото, като жалбоподателят е упражнил и правото си на участие и защита в процеса, поради което доводите за процесуални нарушения са несъстоятелни. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението поради това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички оплаквания на жалбоподателя срещу законосъобразността на атакувания административен акт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на жалбоподателя. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт, като съдът се е произнесъл по претендираните от жалбоподателя негови пороци. Несъстоятелно е твърдението, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 167 АПК. Цитираната в касационната жалба процесуална норма, уреждаща института на допускане от съда на предварително изпълнение на административния акт, е изцяло неотносима към предмета на спора. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Една от формите за ДМС в органите на съдебната власт е премирането за цялостен принос в течение или в края на годината (чл. 3, т. 1 от Правилата). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, право на премиране имат магистратите, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, работили и работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година, като по силата на чл. 5, ал. 2 при наложено дисциплинарно наказание, горепосочените лица нямат право на премиране. Следователно основание за отказ от изплащане на годишна премия за цялостен принос на магистрат може да бъде единствено наложено от компетентния орган по съответния ред и със съответен акт дисциплинарно наказание, т. е. приключило с налагане на наказание на лицето дисциплинарно производство. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същите Правила, ВСС е делегирал на административните ръководители в системата на съдебната власт правомощието да определят конкретния размер на премирането за цялостен принос на магистратите, съдебните и прокурорските помощници и съдебните служители, съобразно приноса им за резултатите, отчетени от съответния орган на съдебната власт за годината. Релевантни в случая са фактите, свързани с премирането на Веселин Вътов за цялостен принос през календарната 2009 г. По делото е безспорно установено, че основание за отказа на административния ръководител на съответния орган на съдебна власт да се изплати ДМС в полза на касатора за 2009 г. е именно наложеното му през същата година с решение на ВСС по Протокол № 22/27.05.2009 г. дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца", съдебното обжалване на което не е било приключило с влязло в сила решение към момента на издаване на процесната заповед. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая лишаването на магистрата от ДМС е в изпълнение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Правилата, съгласно който при наложено дисциплинарно наказание магистратите нямат право на премиране, включително за цялостен принос в течение или в края на годината. В хипотезата на наложено дисциплинарно наказание административният ръководител е обвързан от забраната на Правилата за определяне на ДМС и няма право на преценка. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Правилата има общ характер и е приложима във всички случаи на наложено дисциплинарно наказание. Неоснователно е позоваването на касатора на решение № 12034 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 8085/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание е отменено. Към момента на издаване на процесната заповед посоченото решение на тричленния състав на ВАС не е било влязло в сила, като по отношение на него е било налице висящо касационно производство - адм. дело № 14982/2009 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Изложеното сочи, че при издаването на заповедта на административния ръководител за лишаване от премиране на магистрата, фактът на наложено на последния дисциплинарно наказание е съществувал, поради което е налице визираната в административния акт предпоставка, изключваща изплащането на Вътов на ДМС за цялостен принос през 2009 г. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че към датата на отказа за определяне на ДМС решението за налагане на дисциплинарно наказание е отменено. Според касатора отмяната на наказанието му е влязла в сила на 15.10.2009 г. с постановяване на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение по адм. дело № 8085/2009 г., поради което заповедта на окръжния прокурор на ОП - Враца е лишена от правно основание. В тази връзка касационният жалбоподател поддържа тезата, че решението на тричленния състав на ВАС е окончателно и не е подлежало на касационно обжалване поради приложимост към случая на § 118, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 33/30.04.2009 г.). Освен, че сочи на недопустимо ревизиране на влязло в сила съдебно решение (решение № 1479 от 4.02.2010 г. по адм. дело № 14982/2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 12034 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 8085/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение), твърдението на касатора е несъстоятелно. Приложното поле на нормата на § 118 ПЗР на ЗИДЗСВ, предвиждаща прилагане на досегашния ред към неприключилите дисциплинарни производства, обхваща единствено административните производства пред ВСС за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистратите, но не и фазата на съдебното обжалване на постановените в рамките на тези дисциплинарни производства решения на ВСС. С други думи, § 118 от ПЗР на ЗИДЗСВ не се отнася до съдебните производства по разглеждане на жалби срещу решения на дисциплинарнонаказващия орган, поради което решението за налагане на касатора на дисциплинарно наказание е подлежало на двуинстанционен съдебен контрол (в този смисъл виж: - решение № 1479 от 4.02.2010 г. по адм. дело № 14982/2009 г.; решение № 5702/3.05.2010 г. по адм. д. № 14981/2009 г., решение № 4308/1.04.2010 г. по адм. д. № 16513/2009 г. на петчленни състави на Върховния административен съд). Следователно изводът на първоинстанционния съд, че съдебното решение за отмяна на дисциплинарното наказание на Вътов е влязло в сила на 4.02.2010 г., т. е. след издаването на заповедта на административния ръководител, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда по същество, че жалбата срещу решението за налагане на дисциплинарно наказание не спира изпълнението му (чл. 323, ал. 2 ЗСВ). Безспорно е, че касаторът не е поискал от съда спиране изпълнението на наложеното наказание и такова не е постановено. Следователно дисциплинарното наказание е наложено от датата на съобщаването на решението на ВСС на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице (виж чл. 322 ЗСВ) и от този момент се пораждат правните последици в правната сфера на дисциплинарнонаказания магистрат. Сред тези правни последици е и прекратяването на правото на получаване на ДМС за съответната година, доколкото при издаването на процесната заповед дисциплинарното наказание на Вътов не е било отменено с влязло в сила съдебно решение, в какъвто смисъл правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 142 АПК съдът по същество е тълкувал и приложил материалния закон. Във връзка с последвалата отмяна на наложеното на касатора дисциплинарно наказание, водеща до отпадане на основанието за лишаването му от ДМС за 2009 г. следва да се отбележи, че същият разполага с възможност за защита чрез производство за обезщетение по реда на чл. 203 и сл. АПК и ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,