Решение № 1238 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2013 г.

Решение № 1238 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сали Мехмед Сали от с. Хърсово, Разградска област, подадена чрез пълномощник адв. Веселин Запрянов против решение № 4064 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 9662/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 30 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. по УРН243177 с изх. № 02-170-6500/4375 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 350 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, противоречи на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът не установил несъответствия в уведомителното писмо и кои са основания за отказа на административния орган за подпомагане. Твърди, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице и не е съобразил уведомителните писма за 2010 г. и 2011 г., че е получил подпомагане за същите площи. Моли, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата срещу административния акт. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Антония Павлова, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че са неоснователни доводите за неправилност. Излага, че заявлението за подпомагане е подадено при спазване на изискванията на Наредба № 5/2009 г., като в конкретния казус са заявени 2 парцела (общо 42,01 ха.) за кампания 2011 г. по СЕПП и НДЖ1, като за тези площи е направен отказ, поради неотстранено застъпване и подадени повече заявления, както и заявени необработвани площи (чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5). Излага, че е извършена административна проверка по ИСАК чрез съпоставяне на данните от системата за регистрация (СИЗП) и по заявлението, при което е съобразен специализирания слой ДПП, при която е установено, че заявените площи са в по-голямата си част извън специализирания слой - неподдържани в добро земеделско състояние, което съответства и на закл. на експертизата, което е прието по делото. Излага, че проверката по чл. 28 от Регл. № 1122/2009 г. е направена в съответствие с изискванията за автоматично откриване на нередности, включително и допустимост на площите, за които съгласно чл. 39 от ЗПЗП се получават плащанията, поради и което са предпоставките по чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗПЗП и правилно е отказано плащането, т.к. са заявени площи които не се стопанисват и не е поддържал в добро земеделско състояние. Смята, че неприемането на уведомителни писма за други години е обосновано от съда предвид липса на относимост на същите, поради което и в тази насока не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Предлага решението да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4064 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 9662/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 30 състав, е отхвърлена жалбата на Сали Мехмед Сали против Уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. по УРН243177 с изх. № 02-170-6500/4375 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 350 лв. Съдът е приел, че отказът за подпомагане е законосъобразен, след като е установил, че от земеделския стопанин не са изпълнени изискванията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, поради това, че за част от декларираните БЗС по СЕПП са подадени за тях две и повече заявления/, а за други БЗС е установено, че не е поддържана в добро земеделско състояние. Съдът е приел, че правилно е приложен чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., който изисква процентът на наддеклариране да се изчисли на базата на съотношението на недопустимата площ - 29.48 ха към установената/определената площ - 41,01 ха, което в случая е обуславя извода, че процентът на наддеклариране е над 50%, поради и което при 50% наддеклариране, финансирането се отказва изцяло, както и се налага санкция за бъдещ период до сумата равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установена площ, поради и което с оспореният административен акт законосъобразно е отказано подпомагането. Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора против отказ за финансово подпомагане по схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за кампания 2011 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-170-6500/4375 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане и на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 е наложена санкция за бъдещ период в размер на 6604,03 лв. Обективно е установено от съда, че жалбоподателят е заявил общо 41,01 ха. за подпомагане, като при извършените административни проверки е установено, че са заявени два парцела в землището на с. Голям извор, по отношение на които - парцел 15761-318-1-1 /стар номер 15761-209-1-1/ с площ от 19.23 ха са изключени площи в размер на 18.77 ха, тъй като представляват неподдържани части с множество храсти и дървета, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 15 от Наредба № 5 от 10 март 2010 г., а за парцел, 15761-329-3-1 /стар № 15761-46-4/ с площ от 22.78 ха са изключени площи от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" в размер на 10.65 ха., тъй като са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние и следователно като негодни за подпомагане, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 15 от Наредба № 5 от 10 март 2010 г. Съдът подробно е изследвал изложените в табличен вид в уведомителното писмо фактически основания, въз основа на които е установена недопустима площ общо в размер на 29.48 ха по СЕПП, а останалите са приети за установена площ. Във връзка с тези установявания съдът е изследвал посочените в уведомителното писмо правни основания по чл. 37, ал. 2, чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, както и прилагането на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. По повод констатациите и изводите на съда са доводите на касатора относно неправилното установяване на наддекларираните площи и несъобразяване по предходна и следваща години, за които е допуснато финансиране. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, въз основа на която е установено съответствие на констатациите в уведомителното писмо за отделните БЗС заявени от жалбоподателя за подпомагане. Също така обективно съдът е съобразил, че писмо, изх. № 11-540/1.11.2012 г. /л. 11/, от което се установя, че заявените от жалбоподателя площи попадат в частта от територията на страната покрита със самолетни снимки от същата 2011 г. и за тези територии е извършена дешифрация на актуална Цифрова ортофото карта, в резултата на което е доказано, че от заявените от кандидата два парцела в землището на с. Голям извор голяма част от площите попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", тъй като са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние и следователно - като негодни за подпомагане, съгласно Наредба № 5/2009 г. Тези констатации са направени и от вещото лице. Това писмо не е оспорено от жалбоподателя, поради което съдът го е кредитирал като доказателство по делото. Също така жалбоподателят не е представил доказателства, че за процесната кампания 2011 г. и съответния селскостопански сезон е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ от процесните БЗС. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства относно извършените кръстосани проверки, като е съобразил идентификацията на земеделските парцели по заявлението за подпомагане и констатациите на СТЕ. Жалбоподателят не е оборил установяванията по отношение заявените за подпомагане площи и констатираните недопустими за подпомагане площи. Съдът правилно е приел, че фактическите констатации съответстват на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП за обосноваване отказа на РА. Установено е, че размерът на наддекларираната площ е над 50%, което обосновава правилния извод на съда за законосъобразност на отказа за подпомагане, както и налагането на санкция за бъдещ период съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради и което обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение