Решение № 8270 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д., чрез пълномощника си, срещу решение 23697 от 15.11.2024 г. по адм. дело 4990/2024 г. на Административен съд София град. С обжалваното решение АС София-град е отхвърлил жалбата на Д. К. Д. срещу решение 407 от 17.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка 402/2021 г., с което е установено, че ответните страни П. Иванова директор на дирекция Човешки ресурси при Държавен фонд Земеделие, И. Боянов директор на дирекция Правна при Държавен фонд Земеделие в процесния период, Д. С. главен секретар на ДФ Земеделие в процесния период и Б. М. изпълнителен директор на ДФ Земеделие в процесния период не са осъществили дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация признак образование по отношение на жалбоподателя Д. К. Д. и е оставила без уважение жалба с вх. 44-00-2929/27.08.2021 г. и допълнение към нея с вх. 44-00-3164/27.09.2021 г. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът е възприел правилно установените факти, но е игнорирал значението на съществена част от тях и е достигнал до погрешен извод за законосъобразност на обжалваното решение на Комисията за защита от дискриминация. Сочи, че според събрания доказателствен материал, по делото е установено, че именно въз основа на стесняване на обхвата на изискванията за заемане на длъжността директор на дирекция в ДФ Земеделие само до образователна степен магистър, област сигурност и отбрана и професионално направление национална сигурност, касаторът е освободен от длъжност. Поддържа, че същевременно към лицата, заемали длъжността, както преди неговото назначаване и освобождаване, така и след това не са поставяни такива образователни изисквания. Намира, че комисията и съдът не са изследвали дали е имало подобни ограничителни изисквания за образователен ценз към останалите директори на дирекции в ДФ Земеделие, което е довело до неизясняване на този относим към спора въпрос. Възразява срещу изводите на съда, че е останало недоказано по отношение на защитения признак образование, че друго лице сравнител, е получило по-благоприятно третиране и сочи като такова лице служителят, назначен на същата длъжност след неговото освобождаване. Намира за неправилно приетото от съда, че не е възможно да става сравнение между тези лица поради различното време, през което са заемали длъжността. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се признае дискриминация по отношение на касатора по защитен признак образование. Претендира присъждане на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответната по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, представя писмено становище, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Ответниците П. И. и И. Б. представят писмени становища за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Б. М., чрез пълномощника си изразява позиция в съдебно заседание за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. ДФ Земеделие, представляван от изпълнителния директор, чрез упълномощения си процесуален представител, представя писмена молба за разглеждане на делото, в която поддържа, че следва да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Министерството на земеделието и храните не е изразило становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след отмяна на решение 8027/29.12.2022 г. по адм. дело 8513/2024 г. на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания с решение 5516/08.05.2024 г. по адм. дело 5346/2023 г. на Върховния административен съд, пето отделение. По делото са установени следните фактически обстоятелства: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по жалба на Д. К. Д., в която е посочил, че от м. юни 2010 г. до 12.07.2021 г. е работил в дирекция Противодействие на измамите в ДФ Земеделие. От м. август 2017 г. е изпълнявал длъжността директор на дирекция Противодействие на измамите, по служебно правоотношение. Със заповед 1665/12.07.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното му правоотношение. Като мотиви за прекратяване на служебното му правоотношение в заповедта е посочено, че са изменени изискванията за образователна степен и професионално направление магистър, област Сигурност и отбрана, професионално направление Национална сигурност, поради което е престанал да отговаря на изискванията за заемане на длъжността. С решение 5810 от 14.10.2021 г. по адм. дело 7656/2021 г. на АССГ, оставено в сила с решение 3339 от 07.04.2022 г. по адм. дело 12056/2021 г. на ВАС, заповед 1665/12.07.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие е отменена. Според жалбоподателя с прекратяване на служебното му правоотношение поради изменение на изискванията за образование и професионално направление в длъжностната характеристика е дискриминиран по признак образование. Посочил е, че в ДФ Земеделие по подобен начин е процедирано и към други служители, в т. ч. и на директори на дирекции, като след изменение на длъжностните им характеристики са прекратени служебните им правоотношения. В производството пред комисията конституираните като ответници по жалбата са представили сходни позиции, че изменението в длъжностната характеристика на жалбоподателя е поради настъпили нови обстоятелства, свързани с определянето от Европейската прокуратура на ДФ Земеделие за национален орган, разполагащ с информация, която може да попадне в компетентността на Европейската прокуратура, респ. Европейската делегирана прокуратура и следва да бъде докладвана без ненужно забавяне, съгласно член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939 за Европейската прокуратура. За изпълнение на тези дейности Дирекция Противодействие на измамите следва да подпомага и координира кореспонденцията на ДФ Земеделие с МВР, АФКОС-МВР, ДАНС, КПКОНПИ, прокуратурата и съда, както и с ОЛАФ по отношение на неправомерното усвояване на европейски средства. След проведено проучване, събиране на доказателства и провеждане на открито заседание с участие на страните, Комисията за защита от дискриминация с обжалваното пред административния съд решение е приела, че в разработената на 17.05.2021 г. длъжностна характеристика за длъжността директор на дирекция Противодействие на измамите, изискванията за заемане на длъжността са: образование висше, магистър, професионална област социални, стопански и правни науки право. В следващата длъжностна характеристика, утвърдена на 12.07.2021 г. са променени изискванията за професионална област и направление. Комисията е кредитирала становището на ответните пред нея страни във връзка с причините за изменение на професионалните изисквания в длъжностната характеристика, резюмирани по-горе, и е приела, че с оглед новите специфики на работа на директора на дирекция Противодействие на измамите напълно целесъобразно са направени промените и тези действия не могат да се квалифицират като дискриминационни. Установила е на база представените данни по преписката, че през 2021 г. в ДФ Земеделие са прекратени трудовите правоотношения с 44 служители и служебните правоотношения с 99 служители, като от тях 17 служители са освободени на същото основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, както касаторът. В заключение Комисията е приела, че промяната в изискуемото образование е извършено с цел изискванията на работата и вменените задължения за длъжността директор на дирекция Противодействие на измамите. Комисията е отбелязала, че е извън правомощията й да разглежда трудово-правни спорове между страните, а възникналите взаимоотношения в тази връзка не носят белезите на дискриминационен акт и не могат да бъдат обект на изследване от нея. При тези мотиви е приела, че жалбата на Д. Д. не е основателна и е приела за установено, че ответните страни в административното производство не са извършили дискриминация по признак образование спрямо него. С решение 8027 от 29.12.2022 г. по адм. дело 8513/2022 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Д. Д. срещу решение 407/17.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация като неоснователна. С решение 5516 от 08.05.2024 по адм. дело 5346/2023 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение, е отменено решение 8027 от 29.12.2022 г. по адм. дело 8513/2022 г. на АССГ и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания да провери допустимостта на подадената жалба до съда, както и да събере доказателства и изложи съображения във връзка със защитната позиция на оспорващия, че спрямо него е осъществена дискриминация сравнение с лицето, назначено на същата длъжност след неговото уволнение, което също не отговаря на изискванията за заемането й. С решението, предмет на настоящото касационно производство, съдът е приел за допустима, но неоснователна жалбата на Д. Д. срещу решението на Комисията за защита от дискриминация и я е отхвърлил, като е изложил съображения по всяко от основанията по чл. 146, т. 1 5 АПК. Съдът е правилно е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания за постановения резултат, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно определен предмет на проучване и разпределена доказателствена тежест между страните. При извършената проверка за материалната законосъобразност на акта, съдът е подложил на анализ приложимата правна уредба, който е точен и обоснован, съответно изводите относно правните характеристики на твърдения дискриминационния акт и тежестта на доказване за всяка от страните са правилни и обосновани и се подкрепят от касационната инстанция. Правилно съдът е посочил, че при решаване на въпроса налице ли е пряка дискриминация по защитен признак е необходимо да бъде посочено лице сравнител, за което да се установи, че е било поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Сравнението е основен и задължителен елемент от фактическия състав на дискриминацията и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на оспорващия спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства, както изисква чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. По отношение на сочения от жалбоподателя защитен признак образование, съдът е достигнал до извод, че по делото е останало недоказано, че друго лице сравнител, което не е носител на защитения признак "образование", посочен от него, в сравнима ситуация е получило по-благоприятно третиране, за да бъде направен извод за пряка дискриминация по този признак. В хода на производството е установено, че прекратяването на служебни правоотношения поради въвеждане на нови изисквания за заемане на съответната длъжност освен по отношение на него е предприето и спрямо още 16 лица. Тези лица обаче не отговарят на изискването за сравнител в случая - за тях нито има данни да са поставени при сравними условия /не е установено при какви условия са променени длъжностните им характеристики/, нито е установено да са третирани по-благоприятно, т. к. и техните служебни правоотношения са прекратени на същото основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В обобщение съдът е правилно е посочил, че липсата на лице (лица) за сравнение препятства установяването на неблагоприятния характер на третирането както относително така и индивидуално, а оттам и на причинна връзка между третирането и защитените признаци. Във връзка с указанията на касационната инстанция в отменителното решение, съдът е извел обоснован извод, че не може да бъде извършено съпоставяне на жалбоподателя с лице, което е било назначено впоследствие, т.е. след прекратяване на правоотношението му със заповедта от 12.07.2021 година. Поради това че преценката за извършена дискриминация следва да се направи към датата на прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, изводът на липса на дискриминация не се променя и от представеното по делото доказателство копие от диплома за завършено образование на лицето, назначено на същата длъжност. Съдът е приел, че последващата преценка на ДФ Земеделие лице с какво образование да заема длъжността директор на дирекция Противодействие на измамите се явява ирелевантна, т. к. не е обвързана с момента, към който следва да бъде преценено осъществена ли е дискриминация по признак образование спрямо оспорващия. Неоснователни са доводите в касационната жалба за игнориране и неправилно интерпретиране на доказателствения материал и неточен правен анализ от съда при решаване на правния спор. Правилно съдът е приел, че няма данни за дискриминация при прекратяване на служебното правоотношение на касатора на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения в резултат на променените изисквания за заемане на длъжността. Спорът за законосъобразността на уволнителната заповед е решен с влязло в съдебно решение, според което не са били налице материално правните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка съдът по този спор е разгледал и въпроса за правомощията на органа по назначаването да измени длъжностната характеристика на служителя и е достигнал до заключение, че същото е сторено без да е основано на промяна в условията по чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители. Не всяко незаконосъобразно действие на органа по назначаване поради незаконосъобразно упражняване на правомощията обаче представлява акт на дискриминация. По определение от чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая преценените като незаконосъобразни действия на органа по назначаването, свързани с изменението на изискванията за длъжността и прекратяване на правоотношението на служителя, разгледани на плоскостта на антидискриминационните разпоредби не покриват фактическия състав на дискриминационен акт. Съдът правилно е приел, че няма данни, които позволяват сравнение между жалбоподателя, като носител на признак образование и останалите служители, чиито служебни правоотношения са прекратени на същото законово основание, т. е. поради обективна невъзможност да изпълняват служебните си задължения. Предвид факта, че на тези лица също са прекратени служебните правоотношения, без значение поради какви фактически причини, субсумирани в чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, съдът правилно е посочил, че те не са третирани по-благоприятно сравнение с оспорващия. Правилни и обосновани са изводите на съда за отсъствие на дискриминация поради това че след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, на същата длъжност, при същите изисквания за образование в съответната професионална област е назначено лице, което също не притежава образование в професионалната област "Национална сигурност". Съдът правилно е посочил, че не може да бъде търсено съпоставяне с по-късното назначаване на лице и прекратяване на правоотношението с жалбоподателя. Назначаването на служител, който не отговаря на изискванията за длъжността след прекратяване на правоотношението на жалбоподателя не го превръща в сравнител, т. к. няма подобие на обстоятелствата по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В контекста на изложеното, по делото не е установено по-неблагоприятно третиране между лица, носители на защитен признак и лица, които не са носители на такъв признак, при поставянето им в сходна ситуация, поради което съдът обосновано е достигнал до извод, че не е осъществен фактическият състав на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя по признак образование. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от Комисията за защита от дискриминация и от ДФ Земеделие, касационният жалбоподател Д. К. Д. следва да заплати на всеки от тях по 100лв. разноски за касационната инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,