Решение № 14334 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2016 г.

Решение № 14334 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стройпроект" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя И. К., срещу решение № 643 от 20 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 312/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ЛС-01-410/15 март 2016 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. А. Г. Ответникът, кметът на община Самоков, в писмено становище оспорва по жалбата чрез своя процесуален представител юрк. Е. М. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд С.-град "С." ЕООД е оспорило заповед № ЛС-01-410/15 март 2016 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "лека постройка за материал и инвентар", разположена в поземлен имот 15285.8.638 по кадастралната карта на с. Г., с размери в плана: дължина ~ 8.00 м., ширина ~ 7.00 м. и височина 2.40/3.40 м. от прилежащият терен, изградена от дървена конструкция с едноскатен дървен покрив с покритие ламарина. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата и е осъдил касатора да заплати разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че в процесния имот е извършено строителството на гореописания строеж без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. Установено е че става дума за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, шеста категория, изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се отнася за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид обстоятелството, че въпреки изрично дадените на касатора указания досежно времето на строителството, такива не са представени и съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и същия подлежи на премахване. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че съдът е възприел като техническа грешка промяната на категорията на строежа - в административния акт е посочена пета категория, а съдът е приел, че е шеста. В настоящия случай това по никакъв начин не променя крайния извод на съда за законосъобразност на административния акт. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото, основателно се явява и направеното от ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,