Решение № 10582 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. от гр. Асеновград, действащ чрез процесуалния представител адв. Калчев, против решение 10235 от 25.11.2024 г., постановено по административно дело 564/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на К. срещу решение 2153-15-62/27.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Пловдив; 2) осъден жалбоподателя да заплати на НОИ разноски в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК нарушение на материалния закон, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Касаторът претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Пловдив, действащ чрез пълномощника ст. юрисконсулт Панов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С разпореждане [номер]/протокол 01441 от 16.11.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на Н. С. К. е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО (във връзка с чл. 9а, ал. 2 от същия кодекс), считано от 09.08.2023 г. (датата на заявлението за отпускане на пенсия). К., който е закупил недостигащият му за пенсиониране осигурителен стаж, е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ Пловдив, по съображения, че неправилно не е зачетен стажът му за времето 07.10.1985 г. 31.01.1988 г., когато е работил като секретар в кметство [населено място], който стаж е оформен в трудовата му книжка с подписа на председателя на Общинския народен съвет [населено място]. Жалбата му е оставена без уважение от горестоящия административен орган, а разпореждането е потвърдено. Органът не е зачел посоченият по-горе осигурителен стаж, защото не е оформен в трудовата книжка на лицето съгласно изискванията на отменената Наредба за трудовата книжка и трудовият стаж (НТКТС, отм.), действала към релевантния момент с подписа и на счетоводителя. Позовал се е и на писмо от кметство [населено място], съгласно което К. не фигурира в изплащателните ведомости за спорния период. На свой ред Административен съд Пловдив е отхвърлил сезиралата го жалба на К. срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив. Съдът е приел, че не се е доказало К. да е положил стаж през обсъждания период, като е посочил и и редът, по който лицето би могло да го докаже съгласно специалният Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Административен съд - Пловдив, с което сезиралата го жалба на К. не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи в мотивите му. Съдебното решение се основава на задълбочена преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на НТКТС, отм. и КСО, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесните административни решение и разпореждане са законосъобразни. Правилни са изводите на съда и на административните органи относно незачитането на спорния между страните осигурителен стаж на К., понеже същият не е оформен редовно (съгласно изискванията на НТКТС, отм.) в трудовата му книжка с подпис и на счетоводителя, при липсата на запазени изплащателни ведомости (по делото е установено, че те са унищожени), в които лицето да фигурира за обсъждания по-горе период. Следва да се отбележи, че съдът коректно е указал на жалбоподателя редът, по който той би могъл да установи претендираният стаж този по ЗУТОССР. В хода на административното производство не е имало висящ процес по горепосоченият ред, поради което не е било налице основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК да бъде спряна процедурата по отпускане на пенсия, както претендира жалбоподателят. Изложеното обуславя извод, че не признавайки на К. наличието на спорния осигурителен стаж, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане, съответно на материалния закон, а като е отхвърлил по същество жалбата срещу този отказ, директорът на ТП на НОИ Пловдив също е постановил материално законосъобразен контролен акт. Поради това, като не е уважил подадената до него жалба, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касаторовия повереник за присъждане на сторените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, а предвид неоснователността на главните касаторови искания следва да бъде удовлетворена претенцията на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред настоящата съдебна инстанция. С оглед на това и на основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК К. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив сумата от 100 лв. (равна на минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определена съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ - вида и количеството на извършената дейност). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,