Решение № 95 от 4.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104811/2022 г.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. Г. против решение №81 от 29.3.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №1815 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 462 от 5.11.2021 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд относно режима на лични отношения между касатора и детето Б. П. Г.. Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което режимът на лични контакти да се осъществява в [населено място] с преспиване на детето. Ответницата по касационната жалба М. К. я оспорва и моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд относно режима на лични отношения между родител и ненавършило пълнолетие дете. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №882 от 27.04.2023 г. по настоящото дело по следния въпрос: В производството по чл.127, ал.2 от СК следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на поискани във въззивната жалба доказателства, относими и необходими за правилното определяне на режима на лични отношения с детето на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, въпреки разпоредбата на чл.266, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от ГПК? Отговорът на въпроса произтича от принципните разрешения, дадени в т. 1 на ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно ограниченията в обсега на въззивната дейност. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не и когато следва да се осигури приложение на императивна правна норма, или когато в публичен интерес съдът следва служебно да следи за интереса на някоя от страните. В тези случаи служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало. Семейният кодекс е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Затова е негово задължение служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето/в този смисъл - решение № 60169 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на III ГО на ВКС/. При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: Старозагорският районен съд, предоставяйки родителските права по отношение на детето Б. П. Г. на майката М. К., е определил режим на лични отношения с бащата Б. П. Г., при който бащата следва да вижда детето в дома на майката до навършване на двегодишна възраст, след това до навършване на петгодишна възраст-да вижда и взема детето, но без преспиване. За да обоснове този режим, в мотивите си съдът се е позовал на обстоятелството, че бащата живее в друго населено място и не е представил доказателства, че е в състояние да осигури подходящи условия за преспиване на детето при него в [населено място]. Във въззивната си жалба срещу определения режим на лични отношения бащата е изложил съображения, че може да вижда детето с преспиване в [населено място], което се намира в близост до Стара Загора, но при необходимост детето може да остава в жилището му в [населено място], където е неговият постоянен адрес и където пребивава нерядко. За установяване на възможността детето да преспива в Стара Загора в неговото жилище е представил нотариален акт за собственост, поискал е допълнителен разпит на майка си относно готовността и да оказва помощ при обгрижването на детето по време на престоя му при него и е пожелал съдът да изиска нов социален доклад за условията за пребиване на детето в неговото жилище в Стара Загора. С определение № 22 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 1815 по описа за 2021 г. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение доказателствените искания на бащата, тъй като е приел, че те са преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от ГПК. След това с решението си по делото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно режима на лични отношения с касатора. Приел е, че детето до петата си година е на твърде ниска възраст, за да пътува до местоживеенето на бащата в [населено място]. Въззивният съд е достигнал до този извод, пренебрегвайки твърдението на бащата във въззивната жалба, че преспиването на детето може да се извърши в Стара Загора, без да се наложи пътуване до [населено място], като е отказал да събере поисканите с въззивната жалба доказателства в този смисъл. Противно на твърденията на пълномощника на М. К. в публичното съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивният съд не е мотивирал отказа си с това, че доказателствата са неотносими, а е счел, че са преклудирани. Затова този отказ представлява съществено процесуално нарушение съгласно дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Осъществяването на пълноценен контакт с бащата, когато това е възможно, е в интерес на детето, поради което Старозагорският окръжен съд е следвало да допусне поисканите от касатора доказателства относно обстоятелството, че режимът на лични отношения може да се осъществи в жилището му в [населено място], защото доказателствените искания не са ограничени във времето. Ето защо решението в обжалваната част следва да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато от друг състав на Старозагорския окръжен съд за събиране на посочените от касатора доказателства. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение