Решение № 12841 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2018 г.

Решение № 12841 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 472/02.03.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2311/2017 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001616006881-091-001/24.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 396/30.06.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта, с която на "Фотомаг" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 1 173 001,40 лв., ведно със законните лихви върху тази сума. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се твърди, че като е приел, че липсата на представени фактури от РЛ и неговите доставчици е достатъчно основание за неприложение на нормата на чл. 85 от ЗДДС и не е обсъдил останалите аргументи на органите по приходите, първоинстанционният съд е направил извод, необоснован с надлежни доказателства. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Фотомаг" ЕООД, не е изразил становище по касационната жалба в предвидения в закона срок. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт (РА) № Р-16001616006881-091-001/24.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 396/30.06.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив, с който на "Фотомаг" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 1 858 001,40 лв., ведно със законната лихва в размер на 284 954, 81 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Фотомаг" ЕООД, против процесния РА в частта, с която са установени задължения по ЗДДС в размер на 685 000 лв., ведно със законните лихви върху тази сума и отменил ревизионния акт в частта, в която са установени задължения по ЗДДС на дружеството в размер на 1 173 001,40 лв., ведно със законните лихви върху тази сума. В частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на "Фотомаг" ЕООД, решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че ревизионният акт в отменената си част е незаконосъобразен. Съдът е стигнал до извод, че издаването на фактура и притежаването й от получателя създава риска от загуба на данъчни приходи, доколкото според разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, данъчнозадълженото лице упражнява право си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки, по които е получател, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Във връзка с горното е посочено, че за да намери приложение нормата на чл. 85 от ЗДДС първото и единствено условие е да има издадена фактура и/или известие по чл. 112 от закона, в които данъкът да е посочен. Според първоинстанционния съд обстоятелството, че продажбите са декларирани от жалбоподателя в дневниците му за продажби, а получателите са декларирали съответните покупки в своите дневници за покупки, не води автоматично до извода, че двете страни по доставката (доставчикът и получателят) притежават конкретно включения в дневниците им данъчен документ, тъй като отчетните регистри - дневниците за покупки и дневниците за продажби са само вторични регистри, които се изготвят въз основа на първичните данъчни документи и като такива не могат да ги заместят. С оглед на фактите по делото първостепенният съд е стигнал до извод, че не може да се приеме, че в случая от страна на "Фотомаг" ЕООД са издадени фактури с получатели "Профи инженеринг" ЕООД, "БГ кънстракшън къмпани" ЕООД, "Диана билд" ЕООД, "Мери М Попинз" ЕООД, "Мия Б" ЕООД, "Стройко 2013" ЕООД и "Мастър кънстракшън къмпани" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора. Данъчнозадължено лице упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. За да може данъкът да бъде начислен, съответно, за да може правото на данъчен кредит да бъде упражнено, следва да се установи, че доставчикът е издал документи, в които данъкът е посочен на отделен ред, а получателят е разполагал с този оригинален първичен счетоводен документ, или с фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си. Съгласно чл. 85 от ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за да намери приложение нормата на чл. 85 от ЗДДС първото и единствено условие е да има издадена фактура и/или известие по чл. 112 от закона, в които данъкът да е посочен. Следва да се има предвид, че процесните фактури, които се твърди, че "Фотомаг" ЕООД е издало на "Профи инженеринг" ЕООД, "БГ кънстракшън къмпани" ЕООД, "Диана билд" ЕООД, "Мери М Попинз" ЕООД, "Мия Б" ЕООД, "Стройко 2013" ЕООД и "Мастър кънстракшън къмпани" ЕООД, не са били представени нито от "Фотомаг" ЕООД, нито от получателите по тях. Съгласно т. 29 от Решение от 18 юни 2009 година по дело Stadeco BV, C-566/07, всъщност, въпреки че упражняването на посоченото право на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема с ДДС сделка, рискът от загуба на данъчни приходи по принцип не е напълно отстранен докато получателят на фактурата, в която не е следвало да бъде начислен ДДС, все още има възможност да я използва с цел такова упражняване, в съответствие с член 18, параграф 1, буква "а") от Шеста директива. В тази връзка правилни са изводите на съда, че издаването на фактура и притежаването й от получателя създава риска от загуба на данъчни приходи, доколкото според разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, данъчнозадълженото лице упражнява право си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки, по които е получател, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Както беше посочено по-горе процесните фактури, които се твърди, че "Фотомаг" ЕООД е издало на "Профи инженеринг" ЕООД, "БГ кънстракшън къмпани" ЕООД, "Диана билд" ЕООД, "Мери М Попинз" ЕООД, "Мия Б" ЕООД, "Стройко 2013" ЕООД и "Мастър кънстракшън къмпани" ЕООД, не са били представени нито от "Фотомаг" ЕООД, нито от получателите по тях. Въпреки твърденията в решението на административния орган, че част от процесните фактури са били включени в справките-декларации и дневниците за продажби на ревизираното дружество, доказателства в тази насока не са били ангажирани от страна на органите по приходите. С разпореждане № 6898/17.08.2017 г. (лист 981, том 4) на съда, изрично е указано на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП да представи всички цитирани в РД и РА: фактури, известия, дневници за покупки и продажби, СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди, подадени от жалбоподателя и неговите контрагенти. По делото са представени подадени от дружеството през ревизираните данъчни периоди СД и дневници за покупки и продажби с нулеви стойности (с изключение на тези, касаещи данъчен период м. 06/2015 г. - лист 1031 и сл., том 4). Правилни се явяват и изводите на съда, че при липса на издадени фактури не може да се приеме, че е налице риск от загуба на данъчни приходи, доколкото получателите по тези фактури не могат да упражнят правото си на припадане на данъчен кредит, без да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон и обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната си част. Разноски по производството не следва да се присъждат, тъй като ответникът по делото няма данни да е сторил такива. Водим от гореизложеното и в този смисъл на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,