Решение № 349 от 5.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1140/2012 г.

Решение № 349 от 5.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1140/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Осъденият В. И. И. иска по реда на Глава ХХХIII - Възобновяване на наказателни дела на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК да се възобнови нохд 913/2010 г. на РС-Габрово. Съображенията са, че още от досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на закона от страна на първоинстанционния и въззивния съд. Обвинението срещу него и "съпроцесника" му е неправилно формулирано и непълно - така е нарушено правото на защита; незаконно на "съпроцесника" е отказано да се назначи защитник, а това им право (на защита) е нарушено и при събиране и проверка на доказателствата от първоинстанционния съд. Сочи като аргумент и нарушението на районния съд да разясни правата на пострадалия; да промени реда на съдебното заседание без да потърси становището на страните; нарушил и принципа по чл. 13 от НПК; нарушени са и правилата за разпит на обвиняемия пред съдия при разпита на М.; без надлежни мотиви съдът е направил фактическите си констатации. Доводите за нарушение на закона аргументира с необоснованост на изводите по обвинението по чл. 157, ал. 1 от НК, а в допълнението и с нарушаване на правилото по чл. 14 от НПК с проявена пристрастност. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 10.ХI.2011 г. присъда В. И. И. е признат за виновен и осъден, както следва: 1. по чл. 157, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на 3 (три) години лишаване от свобода за това, че на 10/11.II.2010 г. в Габрово, действайки в съучастие с М. Сл. М. като извършители осъществил действия на полово удовлетворение с Д. И. М., като употребил за това сила и заплашване - нанесъл му побой и го заплашил с убийство; 2. по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 3 (три) месеца лишаване от свобода за това, че на същата дата и място чрез същите сила и заплахи в съучастие с М. Сл. М. като извършители отнел от Д. И. М. чужди движими вещи на обща стойност 48,40 лв.; на основание чл. 23 от НК му е наложено да изтърпи 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По повод въззивен протест от прокурор при РП-Габрово с доводи за явна несправедливост на наказанията на двамата подсъдими - занижени по размер, и въззивна жалба от защитата на подс. В. И. И. с доводи за необоснованост на присъдата и искане да се отмени и подсъдимия да бъде признат за невинен, е образувано внохд 500/2011 г. на ОС-В. Търново. С решението по това дело № 201 от 10.ХI.2011 г. присъдата е потвърдена, като е прието че и протестът, и жалбата са неоснователни. Искането на осъдения И. е постъпило в първоинстанционния съд на 7.V. 2012 г. с вх. № 3677 от същата дата, така че срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен. То е неоснователно. Доводите и аргументите, които се отнасят до съучастника М. Сл. М. са без правно значение в настоящето производство - последният е възприел влязлата в сила присъда като правилна и законосъобразна, поради което нито е обжалвал, нито се е присъединил към въззивната жалба на съучастника си, нито пък иска възобновяване на наказателното дело. При разглеждане на делото и постановяване на съдебните актове - присъда и въззивно решение, няма нарушения на закона и на процесуалните правила, които да налагат възобновяване на наказателното дело. В. И. И. е привлечен като обвиняем на досъдебното производство по обвинението, че: 1. на конкретно посочени дата и място, действайки в съучастие като извършител с М. Сл. М. осъществил детайлно описани действия на полово удовлетворение с Д. И. М., като за това употребил сила и заплашване - нанесъл побой и заплашил с убийство - престъпление по чл. 157, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; 2. на същите дата и място, при същите условия и употребена сила и заплашване отнел с намерението да присвои от същия пострадал чужди движими вещи - моб. телефон "Н." на стойност 48,40 лв. и пари - сумата от 7 лв., всичко на стойност 48,40 лв. - престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - виж постановлението от 31.III.2010 г. на л. 16 от досъдебното производство. По това обвинение е разпитан и дал обяснения с участие на назначен му на основание чл. 94, ал. 1, т. 4 и т. 6 от НПК защитник - адвокат по ЗПП. Тези обвинения са предмет и на обвинителния акт - обстоятелствена и заключителна част, като в първата част са описани употребената сила и заплахи от двамата обвиняеми за да принудят пострадалия да върши описаните действия за половото им удовлетворяване, както и за да отнемат вещите от него. Единствената промяна във фактите е, че прокурорът е конкретизирал деянието да е извършено около полунощ и за това е посочил време на извършване на престъплението 10/11.II.2010 г. за разлика от цитираното по-горе постановление - 11.II.2010 г. Промяната е несъществена и не затруднява защитата на осъдения, след като не се оспорва, че събитията са се развили през нощта на 10 срещу 11.II.2010 г. С влязлата в сила присъда В. И. е признат за виновен и осъден по фактическото обвинение и с дадената му от прокурора правна квалификация. Неоснователна е тезата на защитата, че правото на защита на осъдения е ограничено, след като не е конкретизирана хипотеза - предложение, алтернатива на чл. 157, ал. 1 от НК, а по съдържание там се съдържат десет престъпни състава. В описанието на извършените действия от осъдения в съучастие като извършители с другия подсъдим е посочено, че това са действия на полово удовлетворение чрез сила и заплахи, а не на възбуждане или удовлетворяване на полово желание. С оглед на това и квалификацията на деянието е за наказуем хомосексуализъм (полово удовлетворение), а не за блудство (възбуждане или удовлетворяване на полово желание). По тези съображения и доводите за нарушение на материалния закон са неоснователни. В случая позоваването на Р 77/1981 г. по н. д. 26/1981 г. на I-во н. о. на ВС е неправилно - то акцентира на възможността блудство да се осъществява между лица от еднакъв и различен пол, докато при хомосексуализма по чл. 157 от НК могат да участват само лица от еднакъв пол. Изпълнителното деяние е извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение, т. е. активно поведение от дееца спрямо лице от същия пол или, както е в настоящия случай, да принуди последното да върши действия, които да го удовлетворят полово. С извършване на съвкуплението или действията на полово удовлетворение деянието е довършено, за това и дали последното е настъпило или не е, е без значение за квалификацията довършено престъпление. За разликата между блудство и хомосексуализъм е от значение и полът на участниците, имайки пред вид, че между жени е невъзможно полово сношение, в смисъл съвкупление, както и че действията при блудството са насочени към възбуждане на полово желание, а не към удовлетворяване на такова. Неоснователни са и възраженията на осъдения и защитата му, че упражненото насилие за осъществяване на хомосексуалното престъпление не е елемент и на престъплението грабеж. Когато чрез това насилие, упражнено от две или повече лица в съучастие, се отнемат чуждите движими вещи, всеки от съучастниците отговаря за грабеж, поради което е без значение кой персонално взема и държи вещта, защото е абсурд това да правят две или повече лица едновременно. Решението е взето след разкриване на обективната истина и по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Няма и нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание - между впрочем в искането и допълнението към него това оплакване не е развито. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.